Позиция на БСК относно проекта за промени в КТ, който ще обсъжда днес НСТС
Днес, 15 октомври 2008 г., в сградата на Министерския съвет, ще се проведе заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ще бъде обсъден Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, внесен от народните представители Петър Мръцков, Христина Христова и Ердоан Ахмедов.
Българската стопанска камара подкрепя мотивите на вносителите за необходимостта от изготвения законопроект, който насърчава гъвкавостта на пазара на труда и регулира тристранните отношения между работодателите, осигуряващи временна заетост, наетите работници и служители, и работодателите-ползватели.
На противоположна позиция са синдикатите, които категорично възразяват срещу законопроекта. Възраженията на синдикатите са свързани с някои терминологични неточности (основно за термините "работодател-доставчик" и "работодател-ползвател"), както и по отношение задължението на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, признаването на сключените КТД и др.
БСК ще бъде представена на заседанието в сряда от своя зам.-председател Камен Колев, както и от Снежана Славчева – директор „Качество на труда”.
Представяме ви позицията на БСК,
депозирана до председателя на НСТС Емел Етем.
***
ДО
Г-ЖА ЕМЕЛ ЕТЕМ –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО,
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ИЗВЪНРЕДНИТЕ СИТУАЦИИ
ОТНОСНО: Проект на Закон за допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-106, внесен от народните представители Петър Георгиев Мръцков, Христина Христова Велчева и Ердоан Мустафов Ахмедов на 23.09.2008 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЕТЕМ,
Българската стопанска камара подкрепя мотивите на вносителите за необходимостта от изготвения законопроект, който насърчава гъвкавостта на пазара на труда и регулира тристранните отношения между работодателите, осигуряващи временна заетост, наетите работници и служители, и работодателите-ползватели.
Към настоящия момент тристранното правоотношение не намира достатъчна правна опора в Кодекса на труда и трудовото законодателство в България. За това и не съществуват специфични трудовоправни задължения на ползвателя към работниците. Правните рамки, в които функционира тристранното правоотношение и които определят правата и задълженията на участващите в него страни, и по специално – на ползвателя, се определят преди всичко от договора между ползвател и работодател. Най-често в тези случаи се използва класически граждански договор за услуга, който не се базира на трудовото законодателство.
Този подход към заетостта в условията на преход към пазарна икономика значително затруднява осъществяването на контролната дейност относно наличието на необходимите условия на труд. Следователно, считаме, че правната регламентация за правата и задълженията на работодателя-доставчик, работодателя-ползвател и на временните работници и служители, полагащи труд при работодателя-ползвател, е в Кодекса на труда.
Първите стъпки за това са направени с промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Въведено е задължение по отношение на юридическите и физическите лица, които ползват работници и служители, предоставени от предприятие, което осигурява временна заетост, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд. Министърът на труда и социалната политика е утвърдил Наредба за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците по срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (Наредба № 5 от 20.04.2006 година).
Въвеждането на гъвкава работа в малките и средни предприятия като един нов начин на работа би могло да повиши социалните и икономически ползи, както за фирмите, така и за техния персонал, а така също да спомогне за постигане на по-добро управление на работния поток и достигане на максимална производителност и конкурентоспособност.
По силата на ратификацията на Конвенция №181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда, с предлагания проект на Закон за допълнение на Кодекса на труда България ще гарантира защитата на правата на работниците и служителите, наети от работодателя, осигуряващ временна заетост.
Изготвеният законопроект е в съответствие и с поетите ангажименти от страна на социалните партньори по т. 11.2 от Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009г.
В заключение следва да отбележим, че в законопроекта е необходимо да се даде легално определение на понятието „работодател-доставчик” или да се препрати към понятието „предприятие, което осигурява временна заетост” в т.10 на & 1 от ДР на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
С уважение,
БОЖИДАР ДАНЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ
