До 2020 г. ЕС ще похарчи 352 млрд. евро, за да помогне на бедните региони да настигнат развитите. Резултатът обаче е съмнителен.
Африка започва на юг от Рим. Поне така се шегуват мнозина в Италия. Това е политически коректен намек за корупцията, мафията и лошото управление в южната част на страната. Но се има предвид преди всичко икономическата ситуация.
От години Южна Италия е зависима от останалата част на страната. От години Европейският съюз се мъчи да промени това и постоянно налива нови пари в регионите Апулия, Калабрия, Сардиния и Сицилия. Но това не помогна, пише в свой анализ Die Welt.
Италианското Медзоджорно (Югът, бел. ред.) остава зависимо. Регионите около Палермо, Месина и Реджо ди Калабрия всъщност трябваше да отчитат ръст над средностатистическия, за да наваксат изоставането от по-богатите региони на Европа. Но между 2000 и 2013 г. ръстът е подобен на отчетения в Мюнхен, а пропастта остава голяма, става ясно от събрани регионални данни на Института на германската икономика (IW) в Кьолн, представени на Die Welt. Институтът поставя южната част на Италия в категорията „изоставащи", които въпреки бедността растат с темп под средния за ЕС.
Данни като тези могат да породят съмнения за досегашната европейска структурна политика. Нейната цел все още е онези региони, които са в икономически неравностойно положение, да се изравнят с развитите и богатите региони, тоест – да се развиват по-бързо.
В продължение на десетилетия се изливат сериозни пари за заложената в Договора за ЕС цел „да се намали изоставането на най-необлагодетелстваните региони". За периода между 2014 г. и 2020 г. са планирани разходи в размер на 352 млрд. евро - една трета от бюджета на ЕС.
Най-голямата част от парите традиционно се излива към Източна Европа и Испания, Португалия, Италия и Гърция. Всъщност кохезионната политика на ЕС е една огромна машина за преразпределение, но има все повече съмнения за успеха на гигантската помощ за развитие. „Европейската регионална политика никога не е била толкова успешна, колкото си го представяхме", казва Хенри Гьоке, автор на изследването на IW.
И в момента структурните политики водят до сериозни спорове. Бюджетният експерт на германския Християндемократически съюз CDU в Европейския парламент Ингеборг Гресле се гневи от години от факта, че ресурсите всъщност се прахосват, вместо да се влагат в смислени проекти.
Преразпределянето на парите за политиката на сближаване се превърна в самоцел, смята тя. „Те не се наказват, ако не се справят. Но също така и не получават нищо, ако има успех," казва тя. „Това се превърна в перверзна система".
Особено разтревожена е тя от положението в Италия. Гресле често пътува до там, за да разговаря с официални лица и да провери на място проектите. И отново се връща вкъщи с чувството, че няма никаква промяна.
„За мен Южна Италия е класическо доказателство, че ние допускаме съществени грешки с настоящата форма на политиката на сближаване", казва тя. „Не може един от основателите на ЕС да получава в продължение на толкова много десетилетия все повече пари, но да не отчита никакъв реален резултат".
До каква степен е успешна като цяло структурната политика е спорно. Традиционно тя трябва да доближи изостаналите райони до богатите части на Европа. С инвестиции в инфраструктурата например.
Реалността не е толкова леснa за разбиране. „Силен напредък постигат цялостно някои страни от Източна Европа и някои региони в Испания и Португалия," се казва в проучването на IW. От друга страна, има множество региони, които изостават икономически с ръст под средния за ЕС. Освен Италия това се отнася за много области в Гърция, Франция и Великобритания.
Дори и в Германия има такива области. Окръг Меркиш-Одерланд в Бранденбург например отчита ръст от едва 16% от 2000 г. насам. С това той е на едно ниво с Месина в Сицилия.
Трудно е да се измери успехът или неуспехът на структурната политика на ЕС“, казва Жолт Дарваш, учен в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. Как може да се измери какво би се случило без европейските средства, пита той.
Всъщност още преди няколко години Bruegel се занимава с въпроса за това колко успешна е политиката на сближаване на ЕС. Без резултат. „Трудно е да се определи дали структурните и кохезионните политики играят някаква роля, било то добра или лоша", е изводът на изследването.
Ето защо Дарваш е по-скоро сдържан. „Никога не бих казал, че политиката на сближаване се е провалила, защото без нея някои региони щяха да се представят по-зле", казва той. „Но със сигурност може да питаме политиците защо не успяват да наложат растежа в бедните и богатите региони в една и съща степен“.
Много факти ни карат да предполагаме, че средствата от ЕС помагат особено на онези държави, които не разполагат с основна инфраструктура. Например пътища, летища, железопътни линии. По-трудно структурната политика се справя там, където има структурни проблеми.
В Източна Европа например на много места има недостиг на т. нар. „твърда инфраструктура“. 3000 км магистрали бяха построени в Полша за последния финансов период, който изтече в периода 2007 – 2013 г. Подобен успех отчитат и някои други страни от Източна Европа.
Съответно и самите държави там започват да наваксват. IW подрежда всички микрорегиони в страните от Източна Европа в категорията "развиващи се". Те са сравнително бедни, обаче нарастват икономически доста бързо през последните години.
Затова и Европейската комисия нарича съществуващата политика на сближаване „успех“. Между 2000 и 2006 г. благодарение на нея са били създадени един милион работни места, а икономическите резултати в някои от най-бедните региони са се увеличили с 10%, се казва в петия Доклад за сближаването.
През септември трябва да бъде представен Докладът за периода от 2007 до 2013 г. До 2015 г. икономическата продукция в новите страни членки на ЕС е скочила с около четири процента, се казва във вече подготвен предварително документ от април.
И все пак в Брюксел оживено се дискутира как структурните фондове могат да се използват по-ефективно. За следващия програмен период 2014 - 2020 г. органът по внедряването на фондовете получи по-отчетливи критерии за разходването на средствата.
Освен това комисията обсъжда как старият модел на помощи може да бъде заменен с нови инструменти, като например заеми. Така например председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи нов фонд, който дава възможност на Европейската инвестиционна банка за насърчаване на по-рискови проекти, отколкото досега.
За евродепутата Гресле това далеч не е достатъчно. Тя призовава за ясни промени. „Европа вече не бива да продължава да финансира детски градини и болници. А нивото на финансиране от ЕС трябва да бъде ограничено до 70 на сто от общите разходи по проекта“, казва тя.
Радикална промяна на курса на първо място не бива да се очаква. Особено страните от Източна Европа енергично защитават съществуващите политики за подкрепа. В края на краищата, за много от тях средствата от ЕС са огромна част от инвестициите.
Преди всичко обаче Европейският съюз вече постигна съгласие относно начините на политиката за финансиране до 2020 г. По-нататъшни реформи могат да бъдат предприети едва впоследствие. „Детето отдавна падна в кладенеца", оплаква се обаче Гресле.
