ФИНАНСИСТ ПРЕД BIG5: В БИЗНЕСА СЪЩЕСТВУВАТ ОПАСЕНИЯ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ДАНЪК „УИКЕНД“

Редица негативни коментари сред икономисти и юристи предизвика приетият миналата седмица от парламента данък „уикенд“. Според някои специалисти налогът върху служебни коли и лаптопи, ползвани за частни нужди нарушава Конституцията и ще затрудни работата на хиляди фирми. Експерти твърдят също, че данъкът е закъснял и няма да предизвика нито признания за неначислен ДДС, нито плащане на лихвите по него за 2016 г.

За да коментира данък „уикенд“, който вече е факт, BIG5 се обърна към Станислав Попдончев - финансов директор в БИК Капиталов пазар, отговарящ също и за планирането, координацията и контрола на финансово-счетоводната дейност в Българската стопанска камара.

- Господин Попдончев, как ще засегне служители и работодателите въпросният данък? 

- Това, на което сравнително малко се обръща внимание в публичното пространство е, че ползването на фирмени активи за лични нужди от собственици, управители, работници и служители в предприятието и понастоящем е обект на данъчно облагане по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/. Т. нар. "лично ползване" - което не е за целите на дейността на компанията, представлява доход в натура (непаричен доход), който е облагаем по смисъла на ЗДДФЛ и върху него се дължат както осигуровки от работодателя и осигуреното лице, така и 10 на сто подоходен данък, който се удържа от лицето, придобило дохода.
Важно е да се отбележи, че измененията в ЗКПО във връзка с т. нар. "данък уикенд" създават възможност за избор на предприятията по кой ред да облагат личното ползване. Облагането с данък върху разходите е опция, от която фирмите биха могли да се възползват, като посочат това в годишната си данъчна декларация.
В тази връзка, новите промени в ЗКПО дават възможност на работодателите да оптимизират общите си разходи за труд, като изберат да обложат личното ползване в предприятието, с данък върху разходите по реда на ЗКПО, вместо  като непаричен доход на служителите си, по реда на ЗДДФЛ.  Това е така, защото, ако доходът се обложи при физическото лице, работодателят дължи и осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗО в по-висок размер, отколкото ставката е ставката на данъка върху разходите - 10 на сто. Ефектът е същият и при лицата придобиващи доход от "лично ползване". В случай, че доходът в натура се обложи при работника или служитела, например при изплащане на заплатата за месеца, от неговото възнаграждение ще се удържат и лични осигуровки и данък върху личното ползване, чийто размер отново е повече отколкото е ставката на данъка в ЗКПО.

- Кой и как ще съблюдава дали използвам служебния си лаптоп, например, в неработни дни вкъщи?

- Предприятията имат ангажимент да стопанисват и проследяват ползването на собствените си активи, в т.ч. използването за лични нужди. Много компании вече имат създадени вътрешни правила за ползване на активите си, които се наложиха с промените в ЗДДС, от началото на 2016-та година.
В допълнение, измененията на ЗКПО предвиждат възможност при формиране на данъчната основа за данъка върху разходите от лично ползване, предприятията да се възползват от нормативно определеното съотношение от 20 на сто, за всички активи различни от автомобили и недвижими имоти.


-  Приложим ли е на практика този закон?

- Промените в закона създават предпоставки за облекчаване на разходите на работодателите и намаляване на удръжките от дохода на служителите. В бизнеса, обаче, съществуват известни опасения по прилагането на закона. Най-вече признаването за данъчни цели на обложените разходи за лично ползване и как биха били третирани от органите на НАП при хипотези на скрито разпределение на печалбата.