Изказване на изпълнителния председател на БСК Божидар Данев по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, насрочено за 16.00 часа на 28 октомври 2016 г.
Продължава многогодишната порочна практика за получаване на проектозаконите за Бюджета един ден преди заседанието на НСТС. Тази практика ни лишава от възможността да го обсъдим широко на браншово и регионално равнище и да излезем със становище на УС на БСК. Така че тези бележки са само на оперативния състав на БСК.
1. Предложеният Бюджет за 2017 година повтаря основната структура на приходи и разходи от предходните години с някои изключения в отделни сектори – отбрана, сигурност, образование и др.
2. Бюджет `2017 г. е бюджет на изоставащото развитие, без яснота за политиките, целите и ефективността на разходите:
- Ръстовете, които са предвидени, отдалечават българската икономика от средното ниво за ЦИЕ;
- Затвърждава се последното ни място между страните-членки на ЕС по БВП - по размер на глава от населението, по доходи, по инвестиции, по образование, по качество на здравното обслужване и т.н., и т.н.;
- Настоящият ръст на БВП не е вследствие на реформи, а е в резултат от външни фактори, в т.ч. ръст на износа и дефлация, която разширява вътрешното потребление.
По наши изчисления при сегашните размери на БВП (като синтетичен показател) България трябва да постигне ръст не по-малко от 4,23 %, за да се намалява разликата между средното ниво за страните от ЦИЕ по БВП на глава от населението, вкл. и по паритет на покупателна способност.
Така например, Румъния реализира очакван ръст за 2016 г. от 6 %, Чехия 4,5 %, Полша 4 % и т.н., и то при значително по-големи обеми на БВП.
Подобрението в БВП на глава от населението е следствие и на сериозната нестихваща емиграция от страната (30-40 хил. души годишно) и намаляващ демографски прираст.
3. Бюджет `2017 е с обявени приоритети, но без конкретни цели, по които да се следи за ефективността на разходваните средства.
Така например, приоритет „Образование“: При увеличение на разходите с колко ще се намали броят на хората без или с основно образование или как ще се изменят показателите по ПИЗА (Международната оценителна система за качеството на образованието)?
Приоритет „Здравеопазване“: С колко ще се намали детската смъртност или с колко ще се увеличи продължителността на живота?
и т.н. и т.н.
4. Специално внимание трябва да се обърне на сектор „Отбрана и сигурност“, където е предвидено разходите да нараснат с над 800 млн. лв. и да надхвърлят бюджетирането на секторите „Образование“ и „Здравеопазване“. За ефективността на тези нереформирани сектори може да се съди по следните показатели:
- За разкриване на едно престъпление през 2010 г. бюджетът е разходвал 2350 лв., а през 2015 г. - 4200 лв., т.е. имаме почти двоен ръст;
- За разкриването на 1 лев щети от икономически престъпления през 2010 г. бюджетът е отделял 3 лв., а през 2015 г. – 29 лв., т.е. 8 пъти повече.
5. Продължава 26 години политиката на централизация на финансовите ресурси. Всички политически говорения и обещания за децентрализация са забравени.
6. Продължава сривът в инвестициите няколко години след излизането от кризата. Инвестициите са предимно публични и на основата на европейските фондове. Частните, и в т.ч. чуждестранните, са символични и са далеч от предкризисното равнище.
7. Продължава притискането на бизнеса – основният двигател на растежа:
- Нереформираната съдебна система,
- Неслучващото се електронно правителство,
- Утежняване на регулациите и размера на таксите. За периода 2015-2016 г. има ръст на приходите от таксите с 11 на сто, а се предвижда за 2017 г. нов ръст със 7,6 на сто.
- Приходите от такси са 4,5% от общите приходи на бюджета, а за сравнение – в Словения са 0,2%.
Не се спираме върху четирите последователни административни увеличения на МРЗ от 340 (2014 г.) на 460 лв. (2017 г.), т.е. с повече от 35 %, увеличението на осигурителните вноски с 1 процентен пункт, и планираното за 2018 г. нарастване с още 1 процентен пункт, независимо от обявените политически намерения да не се изменят и т.н.
Измерители на този натиск са липсите на инвестиции и изтичането на капитали от страната – явления, които достигат застрашителни размери.
8. Продължава ръстът на увеличението на бюджетните разходи в нереформираните системи:
- Социална система, в т.ч. пенсионна;
- Здравеопазване;
- Отбрана и сигурност;
- Административна система
и т.н., което е основна причина вече няколко години да планираме бюджетни дефицити.
Балансът, който може би тази година ще постигнем, е нездравословен и е в следствие от отложени инвестиционни разходи.
9. Продължават структурните деформации и стагнация в селското стопанство:
- Сривът в производството, измерен във физически обеми, в т.ч. дори в зърнопроизводството, където за периода 1982-2015 г. продукцията е намаляла от около 10 на 4,5 млн. тона годишно, т.е. 2 пъти. За същия период продукцията в овощарството намалява почти 5 пъти (от 1041 на 213 хил. тона годишно), а производството на зеленчуци - 8 пъти.
- Драматичното намаление на продукцията на животновъдството: преработеното мляко – от 1814 на 493 хил. тона, т.е. 3,7 пъти; месото – от 5320 на 1329 бр. заклани животни, т.е. 4 пъти.
Това са тревожни явления, независимо от сериозното субсидиране в селското стопанство в размер на 2 млрд. лв. годишно от 2007 г. досега.
Точен измерител за тази стагнация са значителните обеми на внос на селскостопанска продукция.
Когато говорим за цели, трябва да отбележим, че ние сме много, много далеч от физическите обеми, постигани през добрата за селското ни стопанство 1982 г.
10. Демографската политика, която е от основно значение за националното развитие, няма своето приоритетно и числово присъствие в Бюджет 2017, както и в тригодишната бюджетна рамка. Предвиденият ръст на заетостта за 2017 г. е само 0,6%, а този на осигурените лица - само 0,06%.
11. Бюджетът не се използва като най-мощен инструмент за натиск върху първостепенните разпоредители с бюджетни средства за реформи и постигане на цели и резултати в изпълнение на Програмната декларация на парламентарното мнозинство, Управленската програма на правителството, Актуализираната макроикономическа рамка и декларираните намерения за подготовка за влизане в Еврозоната.
