Индустриалната търговска банка на страната с интерес да финансира строежа на пазарен принцип.
Китайският интерес към спрения проект за изграждането на АЕЦ "Белене" нараства. Вече освен потенциален стратегически партньор на НЕК в лицето на Китайската национална ядрена корпорация ("Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън" - China General Nuclear Corporation – CGN), с която миналата седмица бяха водени разговори за строежа, ядрената централа привлича интерес и за финансиране.
Такъв е проявила в сряда Индустриалната търговска банка на Китай, съобщиха от правителствената пресслужба. Търговски проект за изграждането на АЕЦ "Белене“ са обсъдили в Министерския съвет представители на банката с премиера в оставка Бойко Борисов, вицепремиера по икономическата политика в оставка Томислав Дончев и министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова.
Започва анализ на проекта на пазарен принцип
След правителственото заседание Петкова съобщи пред журналисти, че в тримесечен срок ще бъде изготвен технико-икономически и правен анализ за възможностите за изграждане на атомна централа на площадката в Белене" на изцяло пазарен принцип.
Пред китайците Борисов е представил условията на българското правителство за възобновяването на спрения през март 2012 г. строеж на атомната централа. Те са реализация на проекта на пазарна основа, без инвестиции от страна на държавата и без договори за дългосрочно изкупуване на произведената електрическа енергия.
Представителите на Индустриалната търговска банка на Китай са потвърдили готовността си за финансиране на проекта при тези условия. Не се посочва обаче дали е готова да предостави цялата необходима сума за реализацията на ядрения строеж, която е над 10 млрд. евро или ще подсигури само част от средствата. Банката е листвана на борсите в Шанхай и Хонгконг и има опит в структуриране на различни видове търговски проекти.
Подновяването на ядрения проект става възможно след като миналата седмица НЕК плати на руската "Атомстройекспорт" над 601 млн. евро за поръчаното и произведено от тях ядрено оборудване. Така двата реактора, единият от които се довършва и все още не е ясно колко ще трябва да се доплати за това, ще станат собственост на държавната електрическа компания и бъдещото правителство ще реши дали да отмени мораториума върху ядрения строеж.
Най-вероятно това ще стане предвид нагласите за рестарт на АЕЦ "Белене" в БСП, която разчита да спечели следващите предсрочни парламентарни избори.
Сред инвеститорите и американци
Досега веципремиерът Дончев и енергийният министър Петкова неведнъж са заявявали, че интерес към проекта имат двама-трима инвеститора. Само CGN обаче бе осветлена като такъв.
Корпорацията е собственост на "Стейт Нюклиър Пауър Технолоджи Корпорейшън" (State Nuclear Power Technology Corporation – SNPTC) която държи китайския ядрен бизнес и е акционер в още две ядрени дружества. Всяко от трите работи съответно с трите най-големи компании в световния ядрен бизнес – руската "Атомстройекспорт", американската "Уестингхаус" и френската "Електрисите де Франс". По неофициална информация и трите дружества проявяват интерес към българския ядрен проект като вид вътрешно фирмено състезание пред компанията майка. Предлагани и обсъждани са били най-различни варианти за реализация на АЕЦ "Белене".
В сряда Петкова обяви, че има инвеститорски интерес и от американска компания, но не посочи името й.
Тепърва анализ за отделянето на проекта от НЕК
След като още от лятото, когато бе обявено арбитражното решение, че НЕК трябва да плати за беленските реактори, Петкова и Дончев обясняваха как ще се прави икономически и юридически анализ за рестарта на ядрения проект при пазарни условия, чак сета Министерският съвет, който скоро ще бъде заменен от служебен кабинет, е възложил на енергийния министър в оставка изработката на такъв до три месеца.
В този анализ трябва да има вариант активите и пасивите на НЕК, свързани с този проект, да бъдат обособени в отделно търговско дружество, което по-късно да може да бъде приватизирано, обясни Петкова.
Очаквано възстановяване на 2.567 млрд. лв.
За този вариант се говори още от юни и дори намеренията бяха до септември това разделяне да е готово, за да може бързо да се обяви проекта за приватизация, за да може държавната НЕК да си върне вложените в проекта общо 2.567 млрд. лв. От тях 1.39 млрд. лв. са инвестирани в активи и съоръжения на площадката, а за придобитото оборудване общо са платени 1.177 млрд. лв., които бяха предоставени от държавния бюджет като безлихвен заем, сочат разчетите на енергийното ведомство.
С такова решение се защитава публичния държавен интерес, защото НЕК получи пари, за да си плати задълженията и тези пари трябва да бъдат върнати на държавата, каза министърът на енергетиката.
По думите й с ръководството на БАН е била обсъдена възможността академията да изработи стратегия и анализ за развитието на енергетиката. "Българският енергиен холдинг" ще възложи на БАН такава задача, допълни Петкова.
