Дата: 10.01.2017

Източник: БСК

Прочетено: 1778

Интервю за сп. CoNNect – издание на Американската търговска камара в България

_____

Каква е прогнозата Ви за финансовото здраве на държавата през следващата година? Смятате ли, че разчетите на правителствените финансисти в бюджетът ще осигурят заложения икономически ръст за 2017 г.?

Финансовото здраве на държавата е задоволително, но в никакъв случай много добро или отлично. Защото все още България не може да възстанови кредитния си рейтинг, който загуби преди две години във връзка с кризата около КТБ. Докато не възстановим този кредитен рейтинг, ние не можем да кажем, че имаме много добро финансово здраве, а цената на финансовия ресурс за България ще продължава да е твърде висока.

Независимо от всичко, смятам, че в момента добре се управлява фискалният резерв, добре се погасяват съответните плащания, няма сериозна опасност за финансовото здраве и смятам, че след една година бихме могли да възстановим и кредитния си рейтинг. За съжаление, за следващата година залагаме отново сериозен бюджетен дефицит от 1,4%. Добре е известно, че когато страна допуска да има бюджетен дефицит, във всички случаи са налице съмнения за финансовото й здраве.

Що се отнася до втората част на въпроса Ви – да, планираният ръст на икономиката ще бъде достигнат с лекота. Бюджетът е твърде предпазлив и консервативен. За мен дори е учудващо, че се предвижда ръст само от 2,6%, след като тази година очакваме ръст 2,7% ÷ 3%. Тези скромни ръстове в БВП показват по-скоро изоставащо развитие, тъй като и тазгодишният, и заложеният за следващата година ръст са далеч от средното ниво на страните от Централна и Източна Европа. При всички случаи, 2,6% ръст на БВП е крайно недостатъчен четири години след края на икономическата криза.

Забележете, през 2016 г. имаме минимален ръст на БВП и стопихме бюджетния дефицит, дори се наблюдава излишък. Липсва анализ дали това е за сметка на отменени разходи, които се прехвърлят за следващата година, или е за сметка на внесената инфлация и увеличеното потребление в страната. Може би това е причината г-н Горанов да не предвижда поне 3% ръст за следващата година. Аз не вярвам на политическото говорене, че 3,4 млрд. лв. в излишъка са от спирането на контрабандата, тъй като не сме свидетели на обвинение на нито един контрабандист. Има известно противоречие между говорене и числа.

С какво пречи и с какво помага държавата на българския бизнес?

По-лесно е да отговоря с какво пречи държавата. Българският бизнес вече е залъгван години наред, че ще има електронно правителство. През всичките тези години непрекъснато разходваме средства, а видими резултати няма. След като министър-председателят в предходния си мандат посети Естония и каза, че след 6 месеца ще имаме е-правителство, по въвеждане на е-услуги продължаваме да сме далеч от останалите страни, вкл. Естония, Чехия, Полша. Това е огромна пречка, защото липсата на е-правителство принуждава бизнеса да се сблъсква директно с администрацията и да е подложен на корупционен натиск. Администрацията, въоръжена с всякакви регулаторни режими, практически пречи на бизнеса. Тя е превърнала бюрата си в своеобразни касички.

Разбира се, държавата е твърде размито понятие, но пречките, които тя поставя пред бизнеса, имат точни измерители. Например, през тази година имаме 11,6 % ръст на приходите от такси в бюджета, а за 2017 г. се предвижда нов ръст от 7,6%. Т.е. таксите се превръщат във второ данъчно бреме. В приходната част на бюджета те вече достигат 4,5%, докато една Словения има 0,2%. Ето, виждате каква е намесата на държавата и на свръхрегулациите в българската икономика. Неслучайно България постепенно пропада във всички класации.

Сред пречките е и неефективната съдебна система, където продължават да отсъстват реформи. Воденето на съдебни дела е огромен проблем за бизнеса. Високите съдебни такси на практика не позволяват българският бизнес да получи необходимото правораздаване. Да не говорим за скоростта на това правораздаване. Така че, от една нереформирана система не можем да очакваме, че ще бъде защитена собствеността на бизнеса, нито че той може да оперира успешно с тази собственост.

Друг измерител за съществуването на проблеми е сривът на инвестициите през последните години – те са основно публични и почти няма чуждестранни инвестиции, които от 8 млрд. спаднаха до под 1 млрд. лв.

Така че, говорим за влошаване и дори за стагнация в бизнес средата, като сред основните причини за това са липсата на електронно правителство и нереформираната съдебна система. Допълнителна пречка е липсата на реформа в образованието. Изгубихме едно от най-големите си конкурентни предимства допреди години – качествен човешки ресурс. Нямаме достатъчно хора, които да могат да усвояват инвестиции. Липсват им необходимите умения и компетентности.

Не на последно място, държавата има невероятна нормотворческа активност. Само за една година през 2015 г. има 395 предложения за промени в законодателството при 120 работни дни на Народното събрание. Някои промени настъпват в рамките на часове, на база хрумвания на депутати, при това влизат в сила буквално от утре и не са придружени с оценка на въздействието – недопустима практика за една модерна икономика. Тази неопределеност създава неувереност и непрогнозируемост, не допринася за бизнес средата, така че да можем да очакваме по-добро бъдеще.

Налице е намеса на изпълнителната власт дори в договорните отношения, което допълнително създава недоверие. Например, преди няколко месеца г-н Борисов може би с основание спря две гигантски обществени поръчки, но какъв е резултатът? Какви са последствията? Тази намеса на изпълнителната власт в бизнес отношенията е доста стресираща.

В допълнение, налице е нереформирана енергетика, където решенията са предимно политически и с годините доведоха до огромни деформации. А енергийната система е в дъното на икономическата пирамида. Когато енергетиката не функционира добре, се разклащат устоите на цялата икономика.

Няма как да не маркирам и темата за обществените поръчки – как се провеждат, защо само някои фирми имат 90 ÷ 95 % успеваемост и т.н. Това категорично говори за наличието на корупция. Но от друга страна, не виждаме някой ефективно да е понесъл наказание за злоупотреба със служебно положение.

Всичко това създава недоверие, което рефлектира върху инвестиционния климат. Нещо повече, през последната година не само инвестициите се сринаха, но дори наблюдаваме изтичане на капитали, което допълва тази недобрата картина.

Като цяло, държавата създава хаос и непрогнозируемост в икономиката и не помага на бизнеса да оперира спокойно, по нормален начин.

Кои сектори на икономика могат да помогнат развитието на родното стопанство? Смятате ли, че те трябва да бъдат третирани като приоритетни?

Българската стопанска камара изповядва вижданията за либерална икономика, затова смятаме, че всяко приоритизиране създава условия за неравнопоставеност. Т.е., когато говорим за приоритетни сектори, трябва да имаме предвид не изкуствено, административно протекциониране, а създаване на условия за пълноценно развитие на техния потенциал.

Приоритетно очаквам да се развиват секторите, в които държавата не може да се намесва прекомерно. За мен такъв основно е IT секторът, който се отличава с това, че е нискокапиталоемък, има добро позициониране на международните пазари, което не зависи от държавата, а обществените поръчки не му влияят в такава висока степен, както на други икономически сектори. Тук ролята на държавата трябва да бъде в сферата на образованието, защото няма подготвени специалисти. Бизнесът започна сам да създава своите учебни заведения. Вече има няколко IT академии, които подготвят хора с необходимите за бизнеса умения и компетентности.

Всички приказки за реформа в образованието са просто наивни. Държавата има най-мощния инструмент – финансирането, но университетите продължават да бълват специалисти, които не са необходими в момента на икономиката. Разминаването е драматично. Да не говорим за университетските програми, които поради дълбоко погрешното прилагане на академичната автономност, възпроизвеждат статуквото и консерватизма. По тази причина, учебните заведения не могат да се пренастроят към технологичните предизвикателства на световната икономика.

Друг сектор с потенциал за развитие е селското стопанство, но за огромно съжаление, тук държавата нанесе също не малки щети. Липсата на цялостна визия за развитие на аграрния сектор и, успоредно с това, непрекъснатото наливане на субсидии за отделни негови подсектори доведе до неравномерното му развитие. В момента България произвежда 4,5-5,5 млн. тона зърно, докато през базовата за сравнителни цели 1982 г. сме произвеждали 10 млн. тона зърно. Произвеждаме 8 пъти по-малко домати, въпреки субсидиите. Овощарството ни е с 5,6 пъти по-малко продукция.

Да не забравяме, че селското стопанство е основата на хранително-вкусовата промишленост, която пък захранва туристическия сектор – също перспективен за страната ни отрасъл. Т.е. по линията на технологичните връзки в момента ние трупаме търговски дефицит, поради огромния внос на продукция на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, тъй като нямаме достатъчно собствено производство, което да захрани туризма, и той се е ориентирал към внос.

Така че, това са трите сектора с огромен потенциал, които би трябвало да се мисли как да бъдат насърчавани – информационни технологии, туризъм и селско стопанство.

Много експерти са на мнение, че европейските фондове са единственият свеж ресурс за икономиката на България. Твърди се също, че парите от ЕС са единствен генератор на икономическия растеж. Съгласен ли сте с тази теза?

За огромно съжаление, европейското финансиране ни донесе, както ползи за развитието основно на инфраструктурата, така и сериозни вреди – най-вече по отношение на обществения морал. Този финансов допинг доведе до негативна промяна в ценностната ни система на обществото и на бизнеса, в частност. Българският бизнесмен предпочита по линията на лобистки връзки с определени политически лица да усвоява тези средства, тъй като в не малката си част те не подлежат на връщане. Така че, аз с нетърпение очаквам 2020 г., когато финансовият допинг ще бъде преустановен и в България трябва да се създаде нормална финансова среда, която да не зависи от политиците, разпределящи парчетата от този финансов допинг. Т.е. който действително умее и има смелостта да рискува, той да успява.

Смятате ли, че в енергетиката са скрити още „мини“, които ще предизвикат проблеми в сектора. Какви развития могат да се очакват?

Енергетиката е един отрасъл, който е изцяло миниран – мината не е една, а е минно поле, заложено от политиците.

България е единствената страна в Европа, която изгради ВЕИ с приложен нисък технологичен инструментариум и натовари с огромни разходи системата, заради задължителното изкупуване на енергията от ВЕИ. Всичко това се случи по изцяло политически причини и чрез сериозни корупционни схеми. Сега се чудим как да излекуваме енергетиката от нанесените щети.

Друг пример са подписаните пак по политически причини договори с т.нар. Американски централи, които в голяма степен в момента профитират от това, че поддържат студен резерв на огромни цени. Държавата направи и следващия страхотен реверанс, като пое разходите за емисиите СО2, чиято цена се предвижда да скочи до 5 пъти в близките години.

Да не говорим за замразените енергийни проекти, за които бяха разходвани гигантски пари. Радостен факт е, че започваме да осъзнаваме необходимостта да се опитаме да оживим тези активи по един или друг начин, но това отново се случва в условията на прекомерно голяма намеса на политиците – те искат да продават реактори, те искат да приватизират. Оставете експертите, оставете бизнеса, който ще намери по-интелигентните решения! За огромно съжаление, тази политизация в решенията води до гигантски деформации, които трудно могат да бъдат лекувани.

Друга мина в енергетиката е въгледобивът, който е обречен, в контекста на общата политика за намаляване на въглеродните емисии и в близките 5-6 години ще се наложи сериозно съкращаване на мощности, респективно – освобождаване на заети в сектора. Тази „енергийна“ мина влече след себе си сериозен социален проблем, защото във въгледобива има заети хиляди работници, дори цели фамилии. Цели населени места са зависими от това производство.

Кои са спешните решения в областта на политиката на доходите и пазара на труда?

В основата на всичко стои икономиката. Ние прекалено много се хипнотизираме от темата „доходи“, а първо трябва да се съсредоточим върху развитието на икономиката, която да гарантира доходите. Нямаме реформи нито в администрацията, нито в образованието, нито в областта на сигурността, където изтичат огромната част от обществените средства. Имаме силно деформиран пазар на труда със създаването на някои подсистеми, с единствена цел да се усвояват средства по различни програми, чийто ефект трудно може да бъде прогнозиран, проследен и установен.

Целта на политиката по доходите трябва да е, на първо време, достигане на средното ниво на страните от ЦЕИ, но първо икономиката трябва да достигне съответното ниво.

Отново подчертавам – спешни решения не трябва да се правят по отношение на политиката на доходите. Спешни решения са нужни за нереформираните системи, за да се осигури развитието на икономиката, която пък да осигури възможността за ръст на доходите.

В момента има няколко хиляди незаети работни места. Това, което прогнозира и министърът на образованието, че след 2020 г. голяма част от учениците ще са от един конкретен етнос, с друго образование, с друга култура, означава, че България може да бъде обречена на невъзможност за позитивно бъдещо развитие. Трябва да бъдем особено внимателни и прозорливи, за да се опитваме да решаваме проблемите на пазара на труда чрез развитието на икономиката, а не като следствие на политическа мимикрия, в търсене на добри електорални резултати.