Корелацията между икономика и социални проблеми е очевидна, надеждата е да изберем по-подготвени хора за властта, които да отстояват интересите на страната ни.
Смятам, че Европа на две скорости трудно може да мине като нова конфигурация. Защото за всяка промяна в Лисабонския договор, а и не само в него, се изисква пълно единодушие в страните-членки на ЕС. Разбира се, говоренето за това продължава от най-високото ниво в Брюксел.
Г-н Юнкер представи т.нар. Бяла книга, в която се набелязват пет възможни пътя, по които ЕС да се развива занапред след Брекзита, там са залегнали и начините ЕС да оцелее. Нашата страна много рядко е случвала на добри политици и, за голямо съжаление, това е една от големите причини да сме в това състояние на икономиката и оттам – отражението върху благосъстоянието и доходите. Корелацията между икономика и социални проблеми е очевидна, надеждата е да изберем по-подготвени хора за властта, които да отстояват интересите на страната ни. А тези разговори предстоят…
Работодателските организации напоследък се срещаме по-често с политиците, които дават заявка за участие в управлението на държавата и постепенно излагаме нашите приоритети пред тях. И те стигат до тях. Ето, например, два от нашите приоритети, които излагаме от години, макар и част от политиците да си приписват авторство върху тях: отдавна твърдим, че когато веднъж пожелаеш да кандидатстваш за обществена поръчка, за инвестиционен проект или за каквото и да е друго, държавата трябва да извади всички необходими документи.
По-малко по-различен начин този принцип припознава и ДПС с тяхното предложение всички документи за инвестиционни инициативи да бъдат грижа на държавата, а евентуално, ако тя не ги осигури за определен период, то това да се приема за мълчаливо съгласие. Така че ние фокусираме усилия в дадено проблемно поле и накрая се стига до определен резултат. В тези кампании увличаме и обществото, вадим аргументи, убеждаваме, а накрая политиците си мислят, че те са измислили всичко това и ги включват в своите управленски програми.
Нашите редовни срещи с политиците в този предизборен период може да се тълкуват и като поредното им облъчване от нас, разбира се, отчитайки всички ползи за бизнеса и гражданите. Ако се върнем към фундаменталния ни проблем в страната - човешкият ресурс , той за нас е наистина номер едно.
Гигантски проблем е както за растежа на икономиката, така и за усвояването на инвестиции. Много инвеститори вече заобикалят България, защото няма човешки ресурс, който да усвои техните евентуални вложения тук. В тази връзка почти винаги се поставя въпросът за рязкото повишаване на заплащането за ценните ни кадри. Не забравяйте, обаче, че страната ни има БВП на глава от населението около 6200-6300 евро. В цяла Европа тази цифра е 6 пъти по-голяма, а в една Румъния – с 30% повече. Не може да се иска да има рязко повишаване на доходите в страна, която е бедна и не произвежда почти нищо.
А защо не произвежда – това е вече друг въпрос, тема на друг разговор. Но една от спънките ни е неясното управление на икономиката. Ако увеличим мащаба на проблема, ще забележим, че има изтичане на кадри също и от Западна Европа към САЩ, тъй като там икономиката е още по-развита от европейските й аналози.
Глобализацията слага своя отпечатък и тези явления са характерни при мобилността на човешките ресурси. Хубавото е, че в някои сектори на икономиката на България, в които се наблюдава високо заплащане на труда, има връщане на млади хора у нас. Защото страната ни има други предимства, в сравнение с развитите държави и отделните мегаполиси, включително и начинът на живот, който е по-спокоен и комфортен, а това се признава от много млади хора, учили и работили зад граница.
Виждаме, например, че в IT сектора почти нямаме износ на хора, дори напротив – наблюдаваме тяхното завръщане у нас. Там заплащането е високо, но говорим и за покупателната способност – със средствата, които получават у нас те могат да си купят много повече неща, отколкото с по-висока заплата, но получавана извън страната. Услугите, жилищата, дори забавленията – всичко е по-евтино у нас.
Ако се върнем назад във времето, може би, ще си дадем сметка, че България не беше подготвена за това шоково отваряне на европейските пазари, включително и на трудовия. Но се случи и продължава да се случва. Бизнесът има много грижи, но ако не се научи да бъде гъвкав и адаптивен, трудно ще оцелее в този сложен свят, който все повече засилва динамиката си през последните години.
