Б. Данев: Не е направен политико-икономически бартер между България и Франция, който засяга подкрепата от българска страна на идеята на президента Еманюел Макрон за промени в директивата за командированите работници
Миналата седмица премина под знака на емблематичната среща между президента на Франция Еманюел Макрон и българския премиер Бойко Борисов и президента Румен Радев.
След срещата стана ясно, че България ще подкрепи Макрон за реформата на европейското законодателство за командированите работници в замяна на френската подкрепа за присъединяването на България към валутния механизъм ERMII, членството в Организацията на обединените нации (ОИСР) и Шенгенското пространство.
Предлаганите от Макрон реформи биха ограничили в рамките на 12 месеца времетраенето на командировките и биха въвели изискване за равно заплащане като на местните работници в съответната държава, а не по минималните ставки.
Зад фамилиарното отношение и поне привидното единодушие по тези въпроси обаче прозират и известни „нюанси“, а България видимо си остави „вратичка“ за действие в бъдеще.
Доколко обаче проблемът с командировките е значим за Европейския съюз (ЕС) на фона на общия брой на заетите и икономически активните? Чуто ли беше основното послание на българските лидери – че България иска да е сред водещите държави в ЕС? Ще успее ли европейският проект да работи гладко въпреки националните различия и ще се запази ли конкуренцията в блока не само по отношение на капитала, но и на труда?
Investor.bg събра коментари по темата от експерти.
БОЖИДАР ДАНЕВ, изп. председател на БСК:
Не е направен политико-икономически бартер между България и Франция, който засяга подкрепата от българска страна на идеята на президента Еманюел Макрон за промени в директивата за командированите работници и служители в ЕС и бъдещото членство на страната ни в Шенген, ЕRM II и ОИСР, коментира пред Investor.bg Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара (БСК).
В момента не се разбира един кардинален проблем – никой не прави сметка колко са българските работници във Франция и колко от тях получават български или френски заплати. Коментираме нещо, което е изключително дребно като икономика, каза той.
Компромисът, който прави президентът Румен Радев, ако наистина се отива в една генерална подкрепа от България, който е ключов за нашата икономика – подкрепа за Шенген и присъединяване към механизма ЕRM II на еврозоната, са важни въпроси за българското стопанство, допълни Данев.
Прекалено много внимание обаче се обръща на този проблем, защото българските работници във Франция са много малко на фона на хилядите чуждестранни работници, командировани там. От БСК нееднократно сме заявявали, че всичко е функция на законодателството на труда, каза още той.
Данев изтъкна, че за работодателите са по-важни други неща. Така например, в Националната агенция за приходите (НАП) има запис от две години, че всички дейности с нарушения в трудовото законодателство се криминализират, но да сте чули някой да е подведен под отговорност, попита той.
Когато говорим за събиране на вземанията, трябва да се подобри преди всички ефективността на НАП и това е голямата истина. В момента голяма част от хората в България, които са заети в икономиката, не плащат реалните си доходи. Ние трябва да се съобразяваме с това, че има огромна по мащаб сива икономика, подчерта Данев.
Увеличението на приходите в социалното осигуряване се дължи преди всичко на увеличение на заплащането, включително и на административното заплащане, и не е въпрос на повишаване на ефективността на приходната агенция, допълни той.
Някой трябва да отчете с колко се измени минималният осигурителен доход, с колко се увеличи минималната работна заплата за една година и съответно броят на заетите. Всички това го приписват като голям успех на НАП, а агенцията си увеличи само с 6% приходната част в бюджета на социалното осигуряване. Когато се анализира това, ще се види колко са смешни твърденията на някои политико-икономисти, посочи Данев.
ПЪРВАН СИМЕОНОВ, политолог:
Срещата мина в тона, в който се очакваше. Макрон поиска това, което е неговото коронно искане, а ние потвърдихме нашето коронно искане, коментира политологът Първан Симеонов.
Според него новото в срещата е намесването на военната тема, което ясно означава, че Франция има интерес към превъоръжаването на българската армия.
„Интересен нюанс е, че Макрон беше доста скептичен по отношение на някои страни от Централна и Източна Европа, докато Борисов ги назова наши приятели“, допълни той. В тази ситуация по-интересен е Борисов като балансьор, подчерта Симеонов.
На въпрос дали срещата отново отваря темата за хармонизацията на данъчното и осигурителното законодателство в ЕС и развитието на блока на две скорости, Симеонов посочи, че хармонизациите са път към кохезията, но заради бавното сближаване на доходите съюзът е обречен на неравенство. „В този смисъл донякъде разбирам логиката на страни като Полша и Унгария, които се отнасят скептично. Разговорът за скоростите вече е валиден и България ясно показа къде иска да бъде“, коментира той.
Според него едно от основните послания на премиера Бойко Борисов на тази среща е именно желанието му България да се присъедини към водещите държави в ЕС. Моментът на заиграване с Вишеградската четворка е отминал, допълни Симеонов, особено в момента, в който стана ясно накъде върви ЕС след изборите във Франция и заради очаквания резултат на вота в Германия.
На въпрос дали „търгуването“ с позиции и подкрепа не противоречи на идеята на европейския проект Първан Симеонов посочи, че противоречи, но на наивния му прочит.
„Крайно време е да се разделим с този наивитет, който изповядвахме десетилетия наред, че държавите толкова лесно се отказват от суверенитет, сигурност и пазарните си интереси. В политическата общност и общия пазар националните държави съвсем не са се отказали от своите политики. Бих казал, че националните стремежи на големите са пречка Европа да стане още по-силна, защото Европа за да е силна, трябва да има две неща: обща външна политика и обща армия“, коментира той.
Според Симеонов националната държава е жива и не е изненада, че става точно такъв "пазарлък".
ЕВГЕНИЙ КЪНЕВ, икономист:
Еманюел Макрон може да спечели време и да трупа „вътрешни точки“, ако успее да прокара исканите от него промени за командированите работници, коментира икономистът Евгений Кънев.
Той посочи, че се очакват протести срещу част от реформите на президента на Франция, голяма част от които са насочени именно към либерализирането на пазара на труда. Това означава, че работниците и служителите в страната ще изгубят много от привилегиите, които имат в момента.
Ако успее да прокара това предложение, той може да се опита да спечели подкрепа за нещо друго, каза Кънев.
На въпрос доколко подобна „търговия“ с различни искания между държавите не противоречи на идеята за европейския проект, икономистът посочи, че от една страна има такъв момент, когато се търси подкрепа за политики в противоречие на принципите на ЕС – в случая става въпрос за конкуренцията, и се прави опит за налагане на протекция на националните интереси.
От друга страна обаче, тъй като решенията в ЕС се взимат с квалифицирано мнозинство, това е и нещо като лобиране, допълни той.
Вземането на решение по този въпрос ще покаже как ще работи европейският проект, тъй като има големи различия в позициите на принципно ниво, а Вишеградската група няма мнозинство, каза още Кънев.
По принцип е необходимо да има конкуренция в ЕС не само на ниво капитал, по отношение на което старите страни членки превъзхождат новите, но и при труда, и да се върви към конвергенция на данъците и на доходите, коментира той. Това означава, че във Франция те трябва да падат, а в България да се увеличават.
Винаги има политически момент и се опира до това доколко френските гласоподаватели ще се съгласят с идеята за намаляване на възнагражденията, а българските – за увеличаване на данъците, допълни икономистът.
В случая става въпрос за това кой ще е по-организиран да си защитава правата, коментира още Кънев. Трябва да сме гъвкави и да знаем какво получаваме насреща, ако се откажем от конкурентните си предимства – данъците и доходите, заключи той.
_______________
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Радан Кънев: Срещата между Борисов и Макрон не беше никак успешна
Следващата тема за България може да бъде данъчната хармонизация на ЕС, смята юрист
Монд: Макрон умилостиви Източна Европа в амбицията си за реформиране на ЕС
