Дата: 12.01.2018

Източник: Сдружение на общинските болници в България

Прочетено: 3912

На 15 януари 2018 г. (понеделник), от 12.00 до 13.00 часа, членовете на Сдружението на общинските болници в България (СОББ), ще прекратят работа, а персоналът им ще излезе пред самите лечебни заведения или пред сградата на съответната община, в знак на протест срещу липсата на адекватни мерки за спасяване на общинското здравеопазване в страната.

Протестът ще протече под мотото „Спрете унищожаването на общинското здравеопазване!“, а в него се очаква да се включат общинските болници, намиращи се извън областните градове.

Решението за провеждане на националния протест бе потвърдено от Управителния съвет на СОББ, на негово заседание, проведено на 9 януари 2018 г. Гости на заседанието бяха председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев и експертът към БЛС д-р Динчо Генев, които изразиха подкрепата на БЛС за протестните действия и стоящите зад тях искания.

Припомняме, че в края на 2017 г. проблемите на общинските болници бяха поставени на обсъждане в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Участващите работодателски и синдикални организации подкрепиха становището, че общинскита болници трябва да се запазят. В хода на дискусията стана ясно, че в голямата си част те са в реални фалити. Неразплатените задължения на 31 болници (членове на СОББ) към края на 2017 г. са 24 млн. лв., а 12 млн. лв. от тях са просрочени. Според зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков, общите задължения на общинските болници са 100 млн. лв., като от тях 46 млн. лв. са просрочените, а само задълженията за осигуровки към НАП са около 7 млн. лв.

Най-съществената причина за това тежко финансово състояние е, че лечебните заведения работят по цени на клиничните пътеки от 2006 г., като през това време само минималната работна заплата се е променила от 180 на 510 лв., а в допълнение има промяна в цените на консумативите, лекарствата, услугите и т.н.

Междувременно, продължава подписката в подкрепа на общинското здравеопазване, която СОББ стартира в края на миналата година. В подписката се казва:

Господа Управляващи,

Вашите решения в последните 25 години създадоха две Българии.

В нашата България се закриха хиляди предприятия и така отнехте на много от нас правото на труд. Липсата на работа принуди повече от 2 милиона българи да напуснат страната, заради невъзможността да изхранват себе си и семействата си. Във Вашата България сте си гарантирали високо платен от всички нас труд.

В нашата България се закриха стотици училища и вече хиляди наши деца нямат възможност да  учат и ще имат нерадостно бъдеще. Във Вашата България децата Ви учат в реномирани училища и чужди университети с перспективата да Ви наследят.

В нашата България се закриха десетки болници и България стана лидер по смъртност, заради лимитирано право на част от нас да живеят. Във Вашата България за Вашия живот се грижат определени болници или се лекувате в най-добрите европейски клиники.

Със закриването на нашите болници ни отнемате правото на достъпна медицинска помощ и надеждата, че нашата България ще я има!

Господа Управляващи, спрете да унищожавате нашата България!!!

_________

За контакт:

Д-р Неделчо Тотев, председател на СОББ

Тел. 0887 567 805, e-mail: sobb@mail.bg

_________

СПРЕТЕ УНИЩОЖАВАНЕТО НА ОБЩИНСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ!

 

На 11.12.2017 г. на заседание на Управителния съвет на Сдружението на общинските болници в България (СОББ), по настояване на присъствалите повече от половината членове на сдружението, се взе решение за обявяване на национален протест. До това решение се стигна, след като променяните в годините условия, създадоха обстановка, при която болниците повече не могат да изпълняват своите задължения. Изхождайки от непоправимите тежки последици за обслужваното население от закриването на общински болници, правим последен опит да привлечем вниманието върху непрекъснато нарастващите проблеми в системата на здравеопазването. На 09.01.2017 г. решението за Национален протест бе потвърдено на заседание на УС на СОББ.

Как се стигна до това състояние на общинското здравеопазване?

Всичко започна около 2000-та година с приемането на законите, определящи структурата и функционирането на здравната система в Република България. До този момент бяха реформирани промишленост, банки, селско стопанство и т.н. Под лозунга за реформи и качество, държавните институции развиха значителна нормативна дейност. Народното събрание тогава прие трите основни закона, а след това публикува в Държавен вестник над 3000 промени в тях. До момента Министерският съвет и Министерството на здравеопазването непрекъснато приемат нормативни документи – постановления, наредби, стандарти и т.н., с които доразвиват законодателната дейност. Едва ли има човек в тази държава, който може да се оправи в тази джунгла от противоречиви, необезпечени и безсмислени изисквания. Според СОББ, във всичко това водещ е принципът: Реформите задоволяват потребностите на реформиращите, а се плащат от реформираните.

Господа управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Не знаете накъде отивате! Продължавайки с нормотворчеството, увеличавате документния хаос в системата на здравеопазване!

Реформата,  провежданата от Вас, превърна сътворения нормативен хаос в реален в системата на здравеопазване. Какъв друг отговор да дадем на следните невероятни парадокси:

  • Нормално ли е законът да определя за достъпна болница, където и да се намира на земното кълбо?
  • Нормално ли е в Кюстендилска област да се хоспитализират 28 пъти по-малко пациенти, болни от диабет на 100 000 население в сравнение с Пловдивска област? Заболяването се среща със сравнима честота.
  • Нормално ли е в 12 области на страната за срок от 4 години да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване2
  • Нормално ли е да се виждат болничните легла, а да не се забелязват леглата за сестрински грижи, в старчески домове и др. – все едно не са свързани с медицинска помощ? Да, в България има 150 болнични легла повече на 100 000 жители в сравнение със страните от Европейския съюз. И се иска да се съкрати този брой от леглата на общинските болници. Но в страните от Европейския съюз има на 100 000 жители повече 1000 легла за сестрински грижи, а в България и дума не се споменава за разкриването в същия размер. Като че ли този проблем не се отнася за здравето и живота в който и да е момент на около 1% от населението на България, оставено на волята на съдбата. А в европейските страни за него се полага непрекъсната безплатна медицинска грижа.
  • Нормално ли е на границата между 2006 и 2007 г., вследствие на нормативни промени, да се унищожат половината специалистите по вътрешни болести, една четвърт от хирурзите и т.н.?

Господа управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Системата на здравеопазване става неуправляема! Продължавайки, ще унищожите завинаги невъзстановими човешки и материални ресурси!

Населението на България за този период намаля с още 1 милион души. Република България твърдо зае първо място в Европа и едно от първите в света по смъртност. Населението постепенно се концентрира в няколко града и икономически те се развиват, а останалата част на страната формира 3 от четирите най-бедни региона в Европейския съюз.

В тази обстановка общинските болници работеха и извършваха около 1/5 от болничната дейност. Те оказват и до момента достъпна медицинска помощ за повече от 150 общини и около 2 млн. души. Но така наречената реформа си взема своето. За последните 10 години около двадесет общински болници прекратиха своето съществуване. За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, често пъти възрастни хора, преживяващи с нищожни средства, здравеопазването се превърна в мираж. В значителна част от останалите общински болници започнаха процеси на деструкция. През 2011 г., като последици от нормативни промени, те загубиха изведнъж 25% от клиничните пътеки, по които работеха до 2010 г. Постепенно се закриваха отделения. Постепенно, вследствие на безсмислено увеличаване на изискванията за функциониране на болниците, съчетано с ограничаване на финансирането и намаляване на населението, се стигна до сегашната безизходица. Незаплащането на част от извършената дейност, определена като надлимитна (като че ли има надлимитно оживели хора), допълнително утежни финансовото състояние. Част от медицинските кадри напуснаха, а млади не постъпват. С настъпването на 2017 г. се повиши минималната работна заплата на 460 лв., а от 1.01.2018 г. вече е 510 лева. Цените на клиничните пътеки, чрез които се заплаща дейността на болниците са определени през 2007 г. при минимална работна заплата 180 лв. При тази ситуация повечето общински болници икономически трудно могат да съществуват.

Господа управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! С Вашите действия застрашавате живота на стотици хиляди хора! Те са Ваши деца, жени и мъже, майки и бащи – хора като Вас!

Затова още през май 2017 г. УС на СОББ, базирайки се на изискванията на чл. 107 на Лисабонския договор, дефиниращ държавната помощ, предложи да се предостави целева субсидия в размер на 30 млн. лева за запазването на общинските болници.

Тези пари, според нас, ще бъдат най-ефективно използваните средства в българското здравеопазване, съхранявайки функциите на общинските болници:

1. Предотвратява се бързото закриване на единствените устойчиви медицински заведения със значителен капацитет за оказване на достъпна медицинска помощ. Общинските болници обслужват отдалечени, по-слабо населени райони, с население, в състава на което възрастните хора, малцинствените групи, социално слабите са силно представени. То не разполага със средства за купуване на медикаменти, за пътуване, а за живеещите в селата - и с време за получаване на качествена медицинска помощ

2. Запазва се оказването на качествена спешна медицинска помощ извън областните градове. При закриване на общинските болници изчезва възможността за извършване на клинично-лабораторни изследвания, образна диагностика и специализирана консултативна медицинска помощ. Голямата част от екипите на филиалите на ЦСМП са от фелдшери. А със замяната им с парамедици и при липсата на болниците, вероятно и оказваната помощ ще се превърне в парамедицина.

3. Чрез запазване на общинските болници се компенсира до голяма степен съществуващата недостатъчност в първичната извънболнична медицинска помощ - незаетите практики на общопрактикуващи лекари или такива с по няколко хиляди души са предимно в населени места, обслужвани от общинските болници. Населението, обслужвано от един общопрактикуващ лекар, живее често пъти в 5-6 села и на практика той не може да посещава всяко едно село дори веднъж седмично. Не е тайна, че положението с организацията и оказването на неотложна помощ в тези региони е трагично.

4. Компенсира се в малка степен най-големият структурен дефект на българското здравеопазване – почти пълната липса на легла за сестрински грижи в райони, където те напълно отсъстват, а поради демографски причини към момента, и по европейски стандарти те трябва да са сравними по брой с леглата за активно лечение.

5. Запазва се достъпна специализирана доболнична медицинска помощ. При закриване на общинските болници значително ще намалеят доходите на лекарите-специалисти и те ще напуснат населените места.

6. Запазват се от обезлюдяване населени места, отдалечени от големите градове и областни центрове. Със закриване на общинските болници рязко се влошава социалната инфраструктура – изчезват в част от случаите най-големите работодатели.

В края на 2011 г. се учреди Сдружение на общинските болници в България. От своето създаване, СОББ прави всичко възможно, за да се запазят общинските болници. За този срок 4 пъти, със съдействието на НЗОК и БЛС, се стигаше до приемане на допълнителни указания, които съхраниха голяма част от общинските болници. Вследствие и на нашето участие бяха отменени повече от 20 наредби и медицински стандарти, които съдът определи като незаконосъобразни.

Изготвен е и от години се предлага за обсъждане цялостен подход за решаване на проблемите в системата на здравеопазване.

Господа Управляващи, с този протест ние Ви казваме: Спрете! Ние и Вие не сме противници - грижим се за живота и здравето на хората!

 

И накрая няколко думи към Вас, гражданите.

Ние съществуваме заради времето, в което Вие се разболеете.

Ние, лекарите и медицински специалисти, работещите в общинските болници и с помощта на останалите членове на колективите, можем единствено да се грижим за Вашето здраве, като Ви преглеждаме и лекуваме.

Това го правихме през цялото време на нашето съвместно съществуване с професионализъм и искрена грижа към страданието на тези от Вас, с които се срещнахме.

Правехме го, независимо от непрекъснато появяващите се в последните десетина години стандарти, нива, лимити, пътеки, карти, книжки, отпечатъци и т.н., и т.н., непознати и нищо не значещи думи в медицината, и вероятно създадени, за да няма медицина в здравеопазването.

Правехме го, въпреки нарастващия натиск и официално обявената позиция от страна на вземащите решения за системата на здравеопазване, нас да ни няма. 

Правехме го с ясното съзнание, че ние съществуваме само с една единствена цел – Вие да сте живи и здрави. Там, където не успявахме, се опитвахме да облекчим Вашите страдания.

Дали оттук-насетне ще бъдем заедно, зависи почти изцяло от Вас. Сега е време, в което системата на здравеопазване е тежко болна и все повече общински болници съществуват, благодарение хуманността и търпимостта на доставчици и персонал. Това заболяване можете да го лекувате само Вие и ние имаме отчайваща нужда от Вашата грижа. Ако успеете, ще бъдем заедно и занапред. В противен случай, ще се превърнем в поредния спомен за времето, когато в нашите родни градове имаше заводи, училища, болници… а и много повече хора.

 

Ако можете, кажете на управляващите:

 

Платете от нашите пари за данъци 30 милиона на общинските болници в малките градове – искаме те да се  грижат за нашето здраве и живот! Те струват много повече от  Вашите ДКЦ-та!

Платете от нашите пари за здравни осигуровки надлимитната дейност на болниците  – тя е за нашето здраве и живот!

Спрете с хаотичните реформи! Вслушайте се в предложенията на общинските болници!

 

УС на СОББ