“Рискове и предизвикателства при реформиране на здравната система“ е най-новата книга на доц. д-р Григор Димитров – дългогодишен преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и главен директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара.
Книгата е факт благодарение на издателството на ВУЗФ “Св. Григорий Богослов”. Редактор е Милка Рускова.
В книгата е представен анализ на рисковете, свързани с реформирането на здравната и здравноосигурителната система на Република България. На основата на анализа на потенциалните рискове, се предлага пакет от възможни организационни, финансови и правни мерки и решения за подобряване на ефективността от функциониране на системата на здравеопазване.
Голяма част от представените данни, анализи, изводи и предложения са в резултат от участието на автора в управлението на здравноосигурителната система, като член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през периодите 2010-2011 г. и 2013-2015 г. Направените заключения и препоръки представляват обобщение на натрупания опит от работата в множество работни групи по проблемите на осигурителните отношения, от непрекъснатите контакти с мениджъри на лечебни заведения, както и от участието в дискусии с Българския лекарски съюз, с браншови камари и с други заинтересовани организации. Освен това, в разработката е включен и дългогодишният опит на автора от управлението на застрахователна, здравноосигурителна и пенсионна компания.
Върху основата на анализи на актуалната информация и личен опит, авторът се старае да очертае максимално обективно състоянието, проблемите и тенденциите в развитието на здравната система у нас. Анализът и обобщенията в монографията позволяват да се направи изводът, че не съществуват съмнения в голяма част от обществото, в медицинските среди и в потребителите на здравни услуги за необходимостта от здравна реформа в България. Друг извод от изследването е, че взетите до момента мерки при реформирането на здравната система и на системата на здравно осигуряване (икономически, медицински, организационни и социалнопсихологически) не са подчинени на обща концепция, която да обединява усилията на държавата, работодателите и населението за постигане на ново отношение към човешкото здраве, при спазването на определени фундаментални принципи.
В монографията последователно се отстоява позицията, че самоцелното увеличение на предоставените средства не само няма да подобри, а и ще задълбочи негативния ефект от действието на една нереформирана система. С тези средства ще се подпомогне продължаващото възпроизвеждане на настоящите й дефекти, в резултат на което интересите, както на пациентите, така и на медицинското съсловие отново ще останат неудовлетворени, а системата ще продължи да е в постоянен хроничен дефицит и на финансови средства, и на доверие към нея.
„За каузата на доброто здравеопазване, за здравето на нацията управляващи и опозиция трябва да привлекат ключови и изтъкнати експерти, да обединят усилията им и в партньорство с тях да се подготви и проведе реформата“, твърди авторът. Според него, обществото ни е изправено пред предизвикателството да намери баланса, така че с минимизирани медико-социални и социалноикономически рискове да успее да постигне по-устойчиво развитие на националната ни здравна система. „По тези причини се нуждаем не от партийна, а от национална програма за реформи, в подготовката и провеждането на която да са обединени усилията и волята на медицинското съсловие, икономисти, финансисти и на всички потенциални пациенти. Тази програма не трябва да обхваща един управленски мандат, а да е с времеви хоризонт не по-малко от 20-25 години“, казва Григор Димитров и допълва: „За да подкрепи тази реформа, всеки един от нас, както и обществото като цяло, трябва да бъде информиран за това какви промени се предлагат, каква ще е цената им и каква ще е ползата от тях за всеки български гражданин“.
