ПОСЛАНИЕ НА BUSINESSEUROPE ДО СРЕЩАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ НА 22-23 МАРТ 2018

Десет години след кризата, подобряването на конкурентоспособността е по-важно от всякога

Писмото на BusinessEurope до министър-председателя Бойко Боисов
и до председателя на Европейския съвет Доналд Туск

2017 беше добра година за икономиката на ЕС. С ръст от 2.5% надминахме САЩ. Въпреки това, нашето представяне се дължи от части на временни фактори като например програмата за закупуване на активи на ЕЦБ, която подпомага потребителското търсене и намалява разходите за инвестиции. Още повече, дългосрочния темп на устойчив растеж на ЕС спада от 1.9% през 2008 до 1.3% в момента. Десет години след кризата, Европа трябва да използва този благоприятен период, за да въведе реформи за подпомагане на нашата дългосрочна конкурентоспособност.

За съжаление, Барометърът за реформи на BusinessEurope за 2018 показва, че изпълнението на реформите за насърчаване на растежа, препоръчани от ЕС продължава да изостава. Само 22% от специфичните за страните препоръки са били задоволителни през 2017 г. Нужни са спешни мерки за преодоляване на този проблем.

Трудностите при наемането на квалифицирани работници са нарастващ проблем, включително в страни, които все още са белязани от висока безработица. Въпреки относително скорошното подобрение, липсите на умения са с най-високо ниво за последните 20 години, създавайки реален риск, че спада в безработицата, наблюдаван в последно време, скоро ще се забави. Поради това, пазарът на труда и уменията са ключов приоритет за реформи през 2018 г. ЕС трябва да насърчи страните-членки спешно да отговорят на структурните предизвикателства на пазара на труда чрез по-нататъшни действия относно:

1. справяне с несъответствието на умения, които създават трудности за растежа (с особено внимание към STEM - наука, технологии, инженерство и математика, и дигиталните умения);
2. улеснен достъп до пазара на труда за цялата налична работна сила (безработни и неактивни, които могат да работят, по-млади и по-възрастни, жени и мъже, квалифицирани и по-малко квалифицирани, местна работна ръка и легални мигранти);
3. наличие на ясни, прости и гъвкави регулации на трудовия пазар за подпомагане на конкурентоспособността и за насърчаване на работодателите да наемат работници;
4. намаляване на разходите за труд, несвързани с работните заплати, чрез целенасочени намаления на данъчната тежест (която средно остава с 1/3 по-висока в Европа от САЩ и Япония, с почти никаква промяна през последните 10 години).

С наскоро въведените от САЩ големи реформи в корпоративното облагане, което значително ще подобри привлекателността като инвестиционна дестинация, въвеждането на национални данъчни реформи за намаляване на данъчното облагане и превръщането на данъчните системи в по-опростени, прозрачни и потребителски ориентирани е по-важно от всякога. ЕС трябва да използва всички възможни лостове за подобряване на конкурентоспособността си.

Това е особено належащо, тъй като Китай превзема Европа по отношение на инвестициите в иновации. Един от лостовете на ЕС е неговият бюджет. Спешно трябва да се договорим за МФР на ЕС след 2020 г., която да увеличи финансирането за Деветата рамкова програма, както и да се предприемат други мерки за повишаване на конкурентоспособността.

Възстановяването не трябва да бъде проява на самодоволство. По-голям прогрес е спешно нужен за подобряването на цялостната бизнес среда в Европа, особено чрез:

1. въвеждане на реална европейска индустриална стратегия с дългосрочна визия, подплатена от ясни цели и индикатори, подобрена структура за управление на ЕС, която да доведе до истинско „интегриране на конкурентоспособността на индустрията“ и конкретни резултати като например действия, които да направят цените на енергията по-конкурентни;
2. провеждане на търговската политика на Европа с цел отваряне на трети пазари за европейски стоки и услуги чрез амбициозни двустранни споразумения и защита на отворената и основана на правила многостранна система за борба с протекционистки мерки, които могат да доведат до вредни търговски войни;
3. постигане на истински интегриран единен пазар, с добре разработени и надлежно изпълнени регламенти за свеждане до минимум на разходите за привеждане в съответствие на законодателството и административната тежест за фирмите;
4. подобряване на дигитализацията на икономиката, с особено внимание към ключовите базови технологии, широколентова инфраструктура и бариерите пред трансграничната електронна търговия, принудителното локализиране на данни и правната фрагментация в законодателството за защита на потребителите, данъчното облагане, авторските права и правилата за защита на данните;
5. укрепване и прилагане на предложенията на съюза на капиталовите пазари за създаване на истински единен пазар на финансови услуги и разработване на допълнителни източници за финансиране на банковото кредитиране;
6. създаване на пълен банков съюз, с бързо съгласие и прилагане на европейска схема за гарантиране на влоговете, успоредно със съществуващите банков надзор и преструктуриране на банките и по-нататъшни прегледи на качеството на активите на всички банки, преди създаването на обща система;
7. по-нататъшно укрепване на публичните ни финанси, като обръща внимание на тяхното качество и състава, за да подобри ефективността на фискалните правила на ЕС и правилно да приложи Пакта за стабилност и растеж, като се основава на вградената гъвкавост.

Тези препоръки са развити в изданието за 2018 г. на Барометъра на реформите на BusinessEurope. Разчитаме, че Съветът ще ги вземе предвид при определянето на приоритетите за реформи през 2018 г.

Напредък и яснота по преговорите за Брекзит са необходими спешно, за да се избегне пропадане

Фирмите се нуждаят от сигурност и време за подготовка за напасване към ситуацията след Брекзит, а времето ги притиска. Политическото съгласие, постигнато през декември, трябва спешно да бъде трансформирано в законодателен текст, покриващ проблемите от оттеглянето и прехода, включително и уникални обстоятелства за остров Ирландия, което изисква уникални решения за опазване на Споразумението от Разпети петък. Това е ключово, за да може процесът да продължи напред.

За BusinessEurope, “статукво подобно“ решение за оставане на Великобритания в митническия съюз и единния пазар за периода на прехода, с всички права и задължения, произтичащи от правото на ЕС, остава най-добрият начин за осигуряване на прозрачност и предвидимост за гражданите и бизнеса, както и за осигуряване на равни условия за всички компании.

Яснотата за бъдещите отношения също е ключова, тъй като компаниите се нуждаят от време, за да се приспособят и подготвят. Докато не бъде постигнато новото споразумение, пропадането не може да бъде изключено. Новият модел, който ще ръководи отношенията ЕС-Великобритания трябва да съответства на следните принципи:

• ЕС и Великобритания трябва да поддържат колкото може по-близки икономически отношения;
• Трябва да се запази целостта на единния пазар на база неговите четири свободи;
• Договореният преход следва да бъде формулиран така, че да позволи на бизнеса да се подготви и да се адаптира към новата ситуация.

За европейските компании с големи инвестиции във Великобритания и обратното е много важно да има достъп до вътрешно фирмена мобилност (вътрешнокорпоративните трансфери). Например, въпреки Брекзит, британските компании и техните служители ще запазят достъпа си до ЕС чрез директивата на ЕС за вътрешнокорпоративния трансфер, като всички трети страни. Реципрочен подход трябва да бъде осигурен и от страна на британското правителство, за да се гарантират равни условия.

BusinessEurope оценява, че преговарящите и от ЕС, и от Великобритания целят постигането на възможно най-задълбочено и широко обхватно търговско споразумение. Въпреки това, има ограничения по отношение на това какво може да постигне споразумението за свободна търговия. Споразумението за свободна търговия не създава същото ниво на безпрепятствена търговия като митническия съюз или подобна регулация като оставането на свободния пазар. Трябва да бъдат взети решения и сме в очакване на конкретни предложения в следствие на преговорите.

Избягване на търговска война при прилагането на многостранни правила

Обявяването от страна на САЩ на допълнителни мита за алуминия и стоманата могат да доведат света на прага на търговска война с дългосрочни последствия за бизнеса и потребителите в цял свят. Имайки предвид последствията по веригата на доставките за много различни индустриални сектори, които зависят от тези суровини, увеличението ще се отрази на всички.

ЕС е ключов стратегически съюзник за САЩ. Той трябва да бъде освободен от обявените допълнителни американски мита от съображения за сигурност. В противен случай, ЕС ще трябва да реагира. Въпреки това, неговият отговор трябва да бъде в съответствие с правилата на СТО и да опази интереса на неговата индустрия. Ако съответства на правните норми, BusinessEurope счита подходът в три стъпки, обявен от ЕК, за подходящ – комбинация от завеждане на дело в СТО, предпазни мерки за справяне с нарастващия внос и ограничителни мерки за определен списък от продукти.

Освен по отношение на специфичния случай със стоманата и алуминия, сме изключително обезпокоени от оттеглянето на САЩ от многостранните организации и споразумения. Ситуацията е особено сериозна в СТО, където САЩ блокира назначаването на съдии в органа за уреждане на спорове.

Има недостатъци в световната търговска система, но те трябва да бъдат разгледани отвътре и със силната ангажираност на най-големите световни търговски партньори като ЕС и САЩ. Не можем да приемем ситуация, при която механизмът за уреждане на спорове на СТО може да престане да функционира.

BusinessEurope разчита, че Европейският съвет ще бъде твърд, но балансиран при определянето на начините за защита на интересите на ЕС и нашата основана на правилата отворена многостранна търговска система.