ДОКЛАД ЗА КОНВЕРГЕНЦИЯТА ОТ 2018 Г.: ПРЕГЛЕД НА НАПРЕДЪКА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ КЪМ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО

Брюксел, 23 май 2018 r.

Какво представлява докладът за конвергенцията?

Въз основа на доклада за конвергенцията Съветът на ЕС взема решение дали дадена държава членка изпълнява условията за присъединяване към еврозоната. В него се оценява дали държавите членки, които все още не са постигнали необходимите условия за въвеждане на еврото (т.нар. „държави членки с дерогация“), демонстрират висока степен на устойчива икономическа конвергенция, изразяваща се в ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на обменните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. В доклада се анализира също така съвместимостта на тяхното национално законодателство с правилата на Икономическия и паричен съюз (ИПС), посочени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), отнасящи се до независимостта на националните централни банки, забраната за краткосрочно финансиране и съвместимостта с уставите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Докладът за конвергенцията, изготвен от Европейската комисия, се публикува заедно с доклада за конвергенцията, изготвен от ЕЦБ. Двата доклада се изготвят независимо един от друг и се публикуват по едно и също време.

Докладите за конвергенцията се публикуват на всеки две години или когато е налице конкретно искане от държава членка за оценяване на нейната готовност за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 г.

Всички държави членки с изключение на Обединеното кралство и Дания трябва да приемат еврото и да станат част от еврозоната. Поради тази причина Обединеното кралство и Дания не са включени в доклада.

Какво означава „държави членки с дерогация“?

В ДФЕС формулировката „държави членки с дерогация“ се използва по отношение на държавите членки, които все още не са изпълнили необходимите условия за въвеждането на еврото. Тук не се включват Дания и Обединеното кралство, които са договорили клаузи за неучастие в Договора от Маастрихт.

Докладът за конвергенцията за 2018 г. обхваща седемте държави членки с дерогация: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция.

Какви са основните констатации в доклада?

България

В доклада се заключава, че България понастоящем отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. България не изпълнява критерия за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Чешката република

В доклада се заключава, че Чешката република понастоящем отговаря на два от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Чешката република не изпълнява критериите за ценова стабилност и за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Хърватия

В доклада се заключава, че Хърватия понастоящем отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Хърватия не изпълнява критерия за обменния курс. Законодателството на Хърватия е напълно съвместимо с Договора.

Унгария

В доклада се заключава, че Унгария понастоящем отговаря на два от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Унгария не изпълнява критериите за ценовата стабилност и за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Полша

В доклада се заключава, че Полша понастоящем отговаря на два от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност и с публичните финанси. Полша не изпълнява критериите за обменния курс и за дългосрочните лихвени проценти, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Румъния

В доклада се заключава, че Румъния понастоящем отговаря на един от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критерия, свързан с публичните финанси. Румъния не изпълнява критериите за ценовата стабилност, за обменния курс и за дългосрочните лихвени проценти, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Швеция

В доклада се заключава, че Швеция понастоящем отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането на еврото: критериите, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти. Швеция не изпълнява критериите за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора.

Освен това прегледът на други фактори показва, че проверените държави като цяло са добре интегрирани в икономическо и финансово отношение в ЕС. Някои от тях обаче все още имат макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които могат да застрашат устойчивостта на процеса на сближаване.

ОБЩИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО

Какво представляват критериите за конвергенция?

От държавите членки, приемащи еврото, се изисква постигането на висока степен на устойчива икономическа конвергенция — това е разгледано в доклада за конвергенцията чрез позоваване на критериите за конвергенция. Тези критерии (наричани понякога „критериите от Маастрихт“) са посочени в член 140, параграф 1 от ДФЕС. Устойчивостта е ключов аспект от оценката на критериите от Маастрихт, което означава, че постигнатият напредък по отношение на конвергенцията трябва да се основава на структурни елементи, гарантиращи неговата трайност, а не на временни фактори.

Илюстрирани по опростен начин, критериите са следните:

В Договора се изисква също така да бъдат разгледани и други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Тези допълнителни фактори включват интегрирането на пазарите и изменението на платежния баланс. Оценката на допълнителните фактори се възприема като важна индикация за това дали интеграцията на дадена държава членка към еврозоната би продължила без проблеми.

Какво представлява ERM II?

Валутният механизъм ERM II е създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм ERM, за да се гарантира, че колебанията в обменния курс между еврото и други валути на държави — членки на ЕС, не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за участието си в еврозоната. Критерият за конвергенция по отношение на стабилността на валутния курс изисква участие в ERM II.

Участието в ERM II е доброволно, но тъй като става въпрос за един от критериите за конвергенция за влизането на дадена страна в еврозоната, тази страна трябва да участва в механизма без сериозно напрежение за период от най-малко две години, преди да може да отговаря на изискванията за приемането на еврото.

В ERM II валутният курс на държава членка извън еврозоната е фиксиран спрямо еврото и може да варират само в определени граници. Решението за участие във валутния механизъм ERM II се взема по искане на съответната държава членка с консенсус на всички участници в механизма (държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, които участват в механизма, т.е. към момента Дания).

Каква е процедурата за присъединяване, когато държавата членка изпълни всички необходими критерии?

Въз основа на доклада за конвергенцията Комисията внася предложение до Съвета по икономически и финансови въпроси, който — след консултация с Европейския парламент и след обсъждане между държавните и правителствените ръководители — решава дали страната отговаря на необходимите условия за приемането на еврото. Ако решението е положително, Съветът по икономически и финансови въпроси предприема необходимите правни стъпки и — въз основа на предложение на Комисията след консултации с ЕЦБ — приема валутния курс, при който националната валута ще бъде заменена с еврото, като по този начин той е окончателно фиксиран.

Кои от страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., вече са приели еврото?

Досега седем от 12-те държави членки, присъединили се към ЕС през 2004 г. или 2007 г., са приели еврото: Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г. и Литва през 2015 г. Понастоящем над 338 милиона души в 19 държави от ЕС използват еврото. Държавите членки, които са част от еврозоната, са: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Кипър, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия и Франция.

Задължени ли са държавите членки да се присъединят към еврото?

По принцип всички държави членки, които не са договорили клауза за неучастие (като Обединеното кралство и Дания), са длъжни да приемат еврото, когато изпълнят всички необходими за това условия. Все пак от отделните страни зависи как ще оформят пътя си към еврото и за това не е предвиден график.

Държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г. — след като еврозоната вече съществуваше — не отговаряха на условията за влизане в еврозоната към момента на присъединяването си. Ето защо в техните договори за присъединяване е предвидено време да направят необходимите корекции.

Как Комисията подкрепя държавите членки в подготовката им за присъединяване към еврозоната?

Комисията подкрепя държавите членки, подготвящи се за присъединяване към еврозоната, наред с другото, чрез техническа помощ, предоставена от съществуващата Служба за подкрепа на структурните реформи (СПСР). Като част от своите предложения за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз, за периода 2018—2020 г. Комисията предложи да се създаде специален работен поток в рамките на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) за осигуряване, при поискване, на техническа подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които желаят да се присъединят към еврозоната. Като част от предложението за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., Комисията е обявила намерението си да предложи специален механизъм за конвергенция.

В периода след 2020 г. механизмът за конвергенция ще предоставя целенасочена финансова и техническа подкрепа на държавите членки, които са предприели доказуеми действия за приемане на единната валута в определен срок. Целта е да се подпомогне извършването на реформи, насочени към подготовката за успешно участие в еврозоната. Това не засяга действащите критерии за участие в еврозоната, а ще улеснява практическата подготовка и конвергенция въз основа на специфичен процес на поемане на ангажименти и партньорство.

Какви са ползите от еврото?

Ползите от еврото са различни и се чувстват на различни равнища — от равнището на отделни лица и предприятия до равнището на цели икономики. Те включват:

— Стабилни цени: През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век в много страни от ЕС имаше много висока инфлация, в някои случаи 20 % и повече. Инфлацията намаля в хода на подготовката им за еврото, а след въвеждането на единната валута инфлацията в еврозоната е средно под 2 %. Ценовата стабилност означава, че покупателната способност на гражданите и стойността на техните спестявания са защитени по-добре.

— По-прозрачен и конкурентен пазар: Еврото донесе ценова прозрачност на единния пазар. Потребителите лесно могат да сравнят цените в отделните държави и да намерят най-добрата цена за даден продукт или услуга. По-голямата прозрачност на цените увеличава и конкуренцията между магазини и доставчици, като поддържа натиск за намаляване на цените.

— По-ниски пътни разходи: В еврозоната няма разходи за обмен на валута по границите. Това улеснява пътуванията и ги прави по-евтини.

— По-интензивна трансгранична търговия: В рамките на еврозоната не е необходимо предприятията да работят в различни валути. Преди въвеждането на еврото дружествата трябваше да вземат предвид риска от колебанията на валутните курсове, а само разходите за обмен на валута се изчисляваха на между 20 и 25 милиарда евро годишно в ЕС. Липсата на рискове и разходи, произтичащи от обмена на валута, улеснява трансграничната търговия в рамките на еврозоната. Дружествата могат не само да извършват търговия на много по-голям „вътрешен пазар“, но и по-лесно да откриват нови доставчици, предлагащи по-добри услуги и по-ниски разходи.

— По-интензивна международна търговия: Еврозоната представлява също така голям и отворен търговски блок. Това превръща търговската дейност в евро в привлекателна възможност за търговски партньори от други търгуващи държави, които получават достъп до голям пазар, използващ една-единствена валута. Предприятията от еврозоната също печелят, тъй като могат да извършват внос и износ в глобалната икономика, като използват еврото. Това намалява риска от загуби, причинени от глобални валутни колебания.

— По-добър достъп до капитал: Еврото даде силен тласък на интеграцията на финансовите пазари в еврозоната. Капиталовите потоци циркулират по-лесно, тъй като свързаните с обменния курс рискове са изчезнали. Това позволява на инвеститорите да прехвърлят капитали към онези части на еврозоната, където тези капитали могат да бъдат използвани най-ефективно.

Принадлежността към еврозоната представлява много повече от споделянето на една и съща валута. То означава принадлежност към общност, основана на отговорност, солидарност и взаимна полза. Следва също така да се подчертае, че ползите от еврото не са безусловни и зависят от способността на държавата членка да функционира гладко в рамките на икономическия и паричен съюз, като прилага разумни политики. Задълбочената подготовка за членство в еврозоната е от съществено значение.

Какви са резултатите от проучването Евробарометър относно нагласите в държавите членки извън еврозоната, включени в доклада за конвергенцията?

Според ново проучване Евробарометър, публикувано днес, подкрепата за въвеждане на еврото във включените в доклада за конвергенцията държави членки извън еврозоната се е увеличила с 4 процентни пункта, достигайки миналогодишната си стойност от 51 %.

В пълния текст на доклада се разглеждат:

• равнища на познания за еврото и опит с него сред гражданите в седемте държави, включени в проучването;
• впечатленията на гражданите за това доколко са били информирани за еврото, както и предпочитаните от тях информационни канали, за да научат повече за него;
• разбирането на гражданите за единната валута и подкрепата за нея;
• очакванията им за приемането на еврото както по отношение на тях самите, така и по отношение на страната им, и потенциалните положителни или отрицателни последици, които те предвиждат.

Проучване Евробарометър, публикувано през декември 2017 г., показа, че подкрепата за еврото на гражданите от еврозоната е на най-високото си равнище от 2004 г. насам.

За допълнителна информация:

• Комисията публикува доклада за конвергенцията от 2018 г. — съобщение за медиите
• Доклад за конвергенцията от 2018 г.
• Доклад на ЕЦБ за конвергенцията от 2018 г.
• Експресно проучване Евробарометър № 465: Въвеждане на еврото в държавите членки, които все още не са приели единната валута
• Предишни доклади за конвергенцията
• Еврото
• Икономически и паричен съюз