РАДОСВЕТ РАДЕВ: ПИКЪТ НА КРИЗАТА С КАДРИТЕ ЩЕ Е 2020 Г.

в. Стандарт, Екатерина Николова 

ВИЗИТКА

Радосвет Радев е изпълнителен председател на Българската стопанска камара от края на юни 2018 г. Той е зам.-председател на УС на БСК на обществени начала още от 1990 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и е специализирал маркетинг и мениджмънт в САЩ. В момента Радосвет Радев е изпълнителен директор на „Дарик холдинг", председател на Надзорния съвет на "Доверие - Обединен холдинг" АД и председател на СД на „Албена" АД.

АКЦЕНТИ

• Трудовите резерви са в младите учащи и излезли извън образователната система, хората с намалена работоспособност, раннопенсиониралите се и вноса на работници
• Най-големият дефицит днес е на време за вземане на верни управленски решени
• Върнахме виетнамците, 45 вече работят в "Албена"
• За жалост губим битката за руския турист
• Културно-историческият туризъм има ресурс да привлечем много повече хора
• Бизнесът е най-малкият егоист, ще подкрепи полезен за обществото бюджет 2019
• Смисълът на медиите е да имат социално сърце

_____________

- Г-н Радев, оглавихте най-старата бизнес организация в България - Българската стопанска камара (БСК), която има 38-годишна история. Какво ще промените и какво ще надградите?

- Бизнес организациите са тежки гемии, трудно правят резки завои. Смятам, че те са едно от добрите места на консерватизъм в България. В тях консерватизмът е качество, а не недостатък. От тази гледна точка нищо не трябва да се променя в дефиницията на бизнес организацията - как и защо съществува, кои са членовете й, как се представляват, с кого комуникира и т.н. Това е смисълът на бизнес организацията. Всичко обаче може да бъде правено по-добре, по-бързо, с повече визия за близкото и по-далечно бъдеще. Защото ХХІ век стана много динамичен. Най-големият дефицит в момента е дефицитът на време за вземането на верни управленски решения. Не защото хората са станали по-глупави, просто времето се забърза. Така че в това виждам своята роля в БСК - да наложим един малко по-забързан модел на взимане на решения, на правене на правилни оценки, на визия за бъдещето.

- И на диалог с държавата. Говорят ли си бизнесът и държавата? Чува се гласът на бизнеса?

- Да, чува се. Ние си даваме сметка, че без да са антагонисти държавата, работодателите и синдикатите, като част от социума и тристранното партньорство, имат своите непосредствени и по-стратегически интереси. И не винаги всяка страна успява да ги защити. Някой път синдикатите отстояват по-добре интересите на хората, които представляват, друг път работодателите, трети път държавата. Но така или иначе няма друга измислена формула.

- През последните 4 години България бележи невероятни икономически резултати - 4 % ръст на икономиката, остава с най-ниските данъци в Европа, двете рейтингови агенции - "Стандарт енд Пуърс" и "Фич" повишиха 2 пъти за последните 6 месеца перспективата за страната ни, имаме нови индустриални зони. В същото време чуждите инвестиции намаляват. Какво е обяснението, защо се получава така?

- Не само в България, в целия свят икономическият подем е невиждан. При това е продължителен. На практика от 2009 г. икономиката не спира и расте, и расте, и расте. Не смятам, че България заради някакъв собствен дефект е подминавана от чуждестранните инвеститори. Най-вероятно причината е, че на много места в света вече се появиха инвестиционни терени. Така че, ако в даден момент България е била едно от малкото добри места за инвестиции, сега добрите места са много. Тенденцията се обърна. По-рано инвеститорите се надпреварваха за приложната точка на своята инвестиция. Днес държавите се състезават за парите на инвеститорите. Всички добри неща, които казвате, се вгорчават от това, че в България започва да има остър дефицит на работници. И аз, ако искам да инвестирам в някоя държава, първото нещо, за което ще помисля, е какви са трудовите ресурси на това място. Това е проблем на цяла Европа. Ние се конкурираме къде има по-малко дефицити, а не къде има излишъци на работна ръка.

- Това е най-големият проблем за бизнеса - липсата на работна ръка. Доволен ли сте от мерките на правителството за възраждане на професионалното образование?

- Мерките на правителството не са довели до никакъв резултат в момента. Но съм доволен от това, че започна да се комуникира, че наистина започна да се говори за дуалното обучение не като за някаква мантра, а да се мисли как да се напълни тази формулировка с конкретно съдържание. В началото на седмицата в БСК имахме заседание, което отчете, че в страните с добро дуално образование то е традиция. Ние тепърва трябва да изградим традиции. В страни като Германия родителите са тези, които правят усилието да насочат правилно децата си и са много щастливи, когато детето им е записано в тази образователна форма.

- Бизнесът има нужда от кадри сега и веднага. Какво е решението, докато минат тези четири години, след които ще излязат първите подготвени специалисти от сега разкритите професионални паралелки?

- Проблемът с кадрите и въобще с работещите хора ще се задълбочава. В момента изобщо не сме в пика на кризата. Тя предстои - някъде 2020-2021 г. Тогава ще се усети най-ужасната липса на работна сила. Така че сега е моментът бизнесът в партньорство с държавата да се огледа къде има теоретични трудови резерви.

- Вие къде ги виждате?

- Една от възможностите е насърчаването на младите хора, от които се очаква да станат активна част от пазара на труда. Над 17% е коефициентът на безработните лица на възраст 15-34 години за първото тримесечие на 2018 г. Освен в младите, потенциал има и в раннопенсиониралите се. Има хора, които заради професионалната категория труд - миньори, офицери, военни и т.н., се пенсионират рано. А на практика са мъже и жени в разцвета на силата си. Те могат да се развият в нови професионални направления. Друга възможност е насочването на хора с намалена работоспособност към подходящи работни места. Тези хора имат лични и човешки, професионални качества и житейски опит, които не са по-малко търсени от работодателите. Убеден съм, че в битката за хора, ние ще решим част от социалните си проблеми. И, разбира се, четвъртият най-лесен, но не и магически начин, е миграцията на работници от страни нечленки на ЕС с разлика във възнаграждението, което в собствените им страни е по-ниско, отколкото това в България. Нещо, за което ние като страна бяхме донор в последните 20 години. Сега трябва да се превърнем в страната реципиент. Вече го правим. Тази година имаме два пъти повече трудови мигранти за сезона, отколкото през 2017 г.

- От години се занимавате с туризъм, председател сте на Съвета на директорите на един от най-големите ни курорти - "Албена". Как "Албена" се справя с проблема с кадрите?

- Точно по този начин - с внос на работници. Ние бяхме пионери на сезонната, трудова миграция от Украйна и Молдова - абсолютно регламентирана, при спазването на всички нормативи и на двете страни. Сега, куриозът е, че при нас е премиерата на виетнамците. Върнахме виетнамците. За първи път 45 души работят вече при нас.

- Доволен ли сте от диалога с Министерство на туризма?

- Там има здрав прагматизъм, вероятно всеки може да види различни апострофи в поведението на изпълнителната власт, но аз смятам, че за първи път туристическият бранш, въобще икономиката туризъм, има една нормална комуникация.

- Как гледате на търканията между министър Николина Ангелкова и ресорния вицепремиер Валери Симеонов?

- Със съжаление, истинско съжаление.

- Одобрявате ли мерките в Закона срещу шума и как те ще повлияят на туризма?

- Законът нито вдига шум, нито го спира. И преди този закон в Слънчев бряг имаше шумни дискотеки и купони, а в Албена се чуваше Прокофиев и Карл Орф. Има публика и за едното, и за другото. Категорично не можеш под един покрив - в един курорт, да направиш пет отделни вида курорта. Албена е семеен курорт. Там вероятно на младите, на тийнейджърите ще им бъде скучно. Но преди да станат тийнейджъри, те са били 3-5 и 10-годишни деца. И там им е мястото. И слава, Богу. Порастват и някои от тях отиват в Слънчев бряг да се забавляват, но вече са без родителите си. Така че в действителност, ако има някаква грешка, това е стремежът да направиш под една икономическа шапка пет вида курорта - детски, тийнейджърски, младежки, семеен, купонджийски и т.н. Курортите и в света са разделени - за да знаеш къде отиваш. Във Верона отиваш на културен туризъм, там не се печеш на слънце. Гледаш "Аида" на камъните на Арена ди Верона и билетът ти струва 120 евро. Няма мацки по монокини, но пък има Верди.

- След срещите на Бойко Борисов с Владимир Путин и след инициативата 16+1 се появиха огромни очакванията за руски и за китайски туристи. И голяма амбиция да ги доведем. Каква е формулата, за да се случи това?

- Да не вадим най-голямата лъжица. Защото дори половин процент от китайското население да дойде в България, туризмът ще изглежда по съвсем различен начин.

- Те проявяват интерес към културно-историческия туризъм. Какво е бъдещето му според Вас?

- Точно този туристически подотрасъл е с най-големите резерви, той е най-малко експлоатираният. Там има ресурс, с който ние можем да посрещнем много повече хора. Колкото до руския туризъм, за съжаление просто ситуацията е, че руснаците ги няма в България.

- Изпуснахме ги.

- Не бих казал това. Живеем в една изключително сложна конкурентна среда - вижте агресивните мерки на Турция, аргументираното посещение на Кипър. Ние не сме сами.

- И чисто политическите послания на президента Владимир Путин, след които руските туристи отиват в една или друга посока.

- Да, така е. Но за мен в момента губим битката за руския турист. А това е лоша ситуация.

- Започнаха вече разговорите за бюджет 2019. Синдикатите заявиха своите претенции - 1,7 милиарда лева повече за работни заплати във всички сектори. Бизнесът започна ли вече стоите разговори и за какво ще настоява в бюджета за следващата година?

- Да, вече работим по подготовката на позиция на работодателите. Но, знаете ли, това е малко като игра на покер - никой не си е видял картите, а залаганията са започнали. Първо трябва да имаме абсолютно ясна представа как се движим в момента - във втората половина на 2018 г. Второ - трябва много ясно да знаем какво искаме да се случи в 2019 г. Бюджетът не е самоцел. Той е средство за постигане на целта. Затова трябва да си кажем какво искаме с този бюджет - да съхраним значително добре работещата икономика, да съхраним работните места, да завършим на излишък отново или на дефицит, да оправим и да запълним дупки, които исторически влачим в Здравна каса, в НОИ, във всички онези много чувствителни и страшно растящи задължения като дълговете на Здравната каса. Искаме ли лечение на повече български граждани в странство, където просрочиха 120 милиона? От тази гледна точка ви уверявам, че здравомислещият български бизнес ще подкрепи не това, което на него му е изгодно, а това, което е полезно за обществото. Бизнесът е най-малкият егоист. Ние няма да допуснем да се унищожи относително работеща система с ясна визия.

- Тоест - ще подкрепите балансиран бюджет без крайности в разходната му част.

- Категорично. И ако има разходи, които са по-високи от обичайните, то те трябва да са наистина за заличаване на пасиви, които са натрупвани, и натрупвани с времето.

- Готови ли сме за еврозоната?

- Да, готови сме. Всичко друго е някаква публицистика, над която си точат перата и наблюдатели, и експерти. Гледайки страните от еврозоната, даже се чудя дали ние не сме някаква дъвка за собственото им самочувствие - биейки по главата новобранеца България, да дадат представа за собственото си достойнство и величие, което до този момент е било накърнявано от едни непослушни момчета като португалци, гърци, сега и италианци с викове колко е кофти да си в еврозоната.

- Собственик сте на Дарик радио. Дарик, също като вестник "Стандарт" прави много обществени кампании. Заедно направихме най-голямата хуманитарна мисия - "Не сте сами", за спасяването на българските медици в Либия. Защо е важно днес медиите да имат социално сърце?

- Защото това е смисълът на съществуването им. Няма по-добър медиатор между обществото и управляващите от вестника, радиото, телевизията, социалните медии. Това е родено преди четири века. До ден днешен обществото не само че не го отрича, но продължава да усъвършенства медията и медийните образувания. Те са най-печелещите от технологичния бум. На практика новите технологии не промениха същността на медията, промениха я технологично. Тя стана по-бърза и по-пъстра, стана по-разнообразна. Е, разбира се, плащаш данък фейк нюз, гледаш фотомонтажи и т.н., но... така изглежда ХХІ век.

- Как сериозните медии могат да се борят с този обществен бич фалшивите новини?

- Като продължат да бъдат и сериозни, и социални, и медии. Не трябва да стават бухалки, не трябва да бъдат едностранни и еднопосочни в обективното отразяване на този шарен живот. Хората разпознават полезността им. Често пъти старите, консервативните, оф лайн медиите са онези, които успяват да дадат на аудиторията си липсваща вярна преценка за многостранността на процесите. Днес най-големият проблем на информационния човек не е липсата, а излишъкът на информация. В момента се давим в океан от информация. Консервативните, старите медии, тук причислявам и "Стандарт", и "Дарик", ние сме спасителният пояс в този агресивен океан от новини. Старите медии ти позволяват да видиш и вятъра, и въздуха, и посоката, и мъртвото вълнение.

- Как оценявате закона на ДПС за осветляване на собствеността на медиите?

- В същността си той е абсолютно нормален и логичен. Винаги е по-добре да има регламент, отколкото да липсва такъв.

- Утре ставате на 58 години, как ще празнувате рождения си ден?

- Скришно. Със семейството ми.

- Казват, че след 50-та си годишнина улегналият мъж се интересува не от подаръците, които ще получи, а от даровете, които ще направи. Все пак, кой е подаръкът, който най-много би ви зарадвал?

- Няколко пъти съм произнасял фразата: Дай да не си правим глупави подаръци. Било то в семейството, било то в някаква общност. Колкото и изтъркано, и банализирано на звучи, смятам, че най-хубавият подарък е здравето. Него няма кой да ти го даде. Единствените от които си го получил, са майка ти и баща ти. Трябва да им благодарим за това и в същото време да се помолим за здравето на близките си. Това е най-хубавото нещо.

- При толкова много ангажименти остава ли ви време за семейството?

- В разпределението на времето, семейството си има своето запазено място и територия. Близките ми хора са били свидетели на този мой начин на живот още откакто са се появявали дете по дете, човек по човек. Пораснали са с тази моя заетост. И вече попораснали си давам сметка, че започвам да получавам тяхното разбиране. Това понякога е много умилително. Едни малки човечета, които казват: Да, това може би е много важно... Виждаш как детето контролира егоизма си да бъде с теб и проявява малко по-социално, обществено мислене, че татко може да принадлежи и на нещо друго, че някъде другаде също имат нужда от него. Интересно е тяхното порастване. И точно това ще е най-хубавият ми подарък - да ги видя зрели, мислещи, естествено българи, подобрили рекорда на баща си: всеки от тях да има по четири деца, за да може все пак да преборим тази демографска криза.