Дата: 12.10.2018

Източник: 3е news

Прочетено: 3505

Справедливият преход отвъд въглищата събра на една маса представители на институциите, общините, бизнеса, профсъюзите и неправителствените организации. Екологично сдружение „За Земята“  съвместно с WWF България и в партньорство с КНСБКТ ПодкрепаБългарска стопанска камараи Националното сдружение на общините се обединиха около мнението, че процесът изисква редица мерки, които ще предотвратят социални и екологични проблеми в регионите, зависими от въглища. Кръглата маса и дискусия на тема „Справедлив енергиен преход” могат да бъде наречени историческо събитие, защото дълги години изглеждаше, че засегнатите от енергийната трансформация нямат желание да отстъпят от позициите си. Сега те излязоха с общи изисквания пред институциите за създаване на работни групи и включване в тях на всички заинтересовани страни. 

Събитието е част от проекта EUKI, изпълняван в страните от Централна и Източна Европа от международната мрежа CEE Bankwatch Network.

Промяната на Директивата за емисиите и изработването на Стратегия за нисковъглеродна икономика, които се очакват през следващите месеци ще са в основата на трансформация на енергийния сектор в България. Ангажиментите са част от пакета "Климат - енергетика" на ЕС и в съответствие с Парижкото споразумение за климата. В частност става въпрос за бъдещето на въглищните централи и основно на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн в периода от 2019 г. до 2030-2035 г. Това стана ясно по време на кръглата маса за бъдещето на сектора, организирана със съдействието на WWF в четвъртък. 

На практика вече е ясно - животът на ТЕЦ-овете на въглища, както и въглищните находища, в частност Мини "Марица Изток" ще се промени. Става въпрос обаче за един период от поне 10 до 15 години, през който ще се осъществява трансформацията на енергийния сектор. По-важното в случая е, че какво ще стане с хората от региона и как ще се развива в бъдеще този регион, така че да не се превърне в "човешка пустиня". В случая става въпрос за хиляди човешки съдби. От значение е и какво ще се случи и със самите ТЕЦ-ове в комплекса "Марица Изток", които осъществяват 46 % от електроенергията на България и които са в процес на дерогация.

Бъдещето на самите ТЕЦ-ове, в които са вложени милиони, за да могат да работят според европейските екоизисквания не е зе подценяване. Експерти коментират, че технологичните решения за тях няма да са проблем.

Точно тези въпроси в момента са и в центъра на вниманието както но Министерство на енергетиката, така и на Министерство на околната среда и водите.

Заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков бе ясен – България не може толкова лесно и без конкретна визия за бъдещето да зачеркне регион като "Марица Изток", който е от критично значение за осигуряване на енергийната сигурност, а и на националната сигурност на страната ни. Освен това, този енергиен преход, който България ни ще трябва да осъществи ще струва пари.

Напоследък цената на емисиите също е проблем. Както уточни зам.-министъра на екелогията Атанаска Николова става въпрос за увеличение от 5 евро до 21-25 евро за тон.

"Това е проблем за българските централи, но и не само за тях", стана ясно и от коментара на министъра на енергетиката Теменужка Петкова по-късно в парламента, като допълни, че вероятно няколко европейски страни ще се обединят в търсене на варианти.

"Онзи ден имах разговор с полския министър на енергетиката. Той поиска този разговор във връзка с резкия скок на цените на емисиите. Те достигнаха нива на 25 евро на тон, нещо което е убийствено за този тип производители на електрическа енергия. Това, което полският колега предложи е всъщност всички държави, които са засегнати от такъв процес, да имаме общ подход и да обединим усилията си и да намерим решения на този въпрос. Истината е, че българската електроенергийна система не е подготвена и не би могла да издържи без тези въглищни централи. Те са 3974 МW като мощност. Българската електроенергийна система няма как да се справи без този тип мощности. Трябва да обединим усилията и да намерим най-доброто решение за този тип централи у нас, защото те са пряко свързани с енергийната сигурност на страната, съответно с националната ни сигурност. Разработваме различни варианти", каза Петкова.

България вече търси различни решения и при сътрудничество с Румъния, Франция, Италия.

Що е то справедлив енергиен преход? 

"Енергиен преход за всички от нас означава различни неща, но той трябва да е балансиран, плавен и съсредоточен, така че да се вземат под внимание националните специфики на всяка една държава-членка", коментира Станков. Той обясни, че по време на българското европредседателство страната ни е успяла да вкара текст, който предвижда отпускане на средства за осъществяването на енергийния преход не само от европейските фондове, но и допълнителни такива. 

"Може да се похвалим с един текст, вписан в Директивата за чиста енергия, който в голяма степен показва, че Европа трябва да мисли за справедливия преход и, че това струва пари. Че не може да има каквото и да е действие, в който и да е сектор, без да има финансови средства", каза той като допълни, че българската страна е успяла да вкара в директивата текст, според който комисията (ЕК) ще подкрепя високите амбиции на държавите-членки чрез законодателната рамка, включваща засилено използване на европейски средства от фондовете, включително допълнителни средства за справедлив преход на регионите. "Така че в новата бюджетна рамка , която предстои да бъде приета на ниво ЕС този текст задължава ЕК да имаме (България) конкретно перо и средства. Не просто думи и не просто цели без средства", каза Станков.

В съответствие с Парижкото споразумение и в съответствие с очакваното през ноември публикуване на Стратегията за нисковъглеродно развитие, България ще трябва през следващите 2 години да разработи също такъв документ. Тук отново акцентът ще върху справедливият преход, каза от своя страна заместник-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова. "Политиките могат да насърчат справедливия преход с дългосрочни решение на държавно ниво, а и в частния сектор, чрез които да се избегнат структурни сривове и социални проблеми", обясни тя. 

Амбициозната политика и целите на ЕС във всички сфери поставят на преден план въпросът за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, обясни Николова.

В тази връзка има значение изменението на Директивата за търговия с емисии, която дава възможност част от приходите от търговия с квоти от емисии на парникови газове да се използва за този справедлив преход. Промените, по думите й предвиждат част от средствата да отиват за "насърчаване на придобиването на умения и пренасочването на работна ръка. Част от ресурсите на европейския фонд за модернизация на производството, който трябва да заработи до средата на 2019 г. и в който България ще има представител също ще трябва да изработи свой модел и да бъде насочен към въглищните райони", посочи Николова.

Като друга възможност за европейско финансиране тя посочи Европейския социален фонд. 

Емисии и дерогации 

Николова коментира, че в момента България провежда успешна политика за смекчаване измененията на климата в изпълнение на международните си ангажименти. В резултат на предприетите до този момент действия според последните данни от 2016 г. общите емисии на парникови газове в България са намалели с 49 % в сравнение с базовата 1988 г. и с 4,4 % в сравнение с предходната 2015 г. 

Емисиите в сектор енергетика през 2016 г. са 48 % по-малко отколкото базовата 1988 г. и със 7 % по-малко в сравнение с 2015 г. като на всички нас е ясно, че сектор енергетика е с най-висок дял на въглеродни емисии от 72 % за страната ни", отбеляза тя.

По-късно пред журналисти в отговор на въпрос докъде е стигнал процеса с дерогациите, поискани от централите в комплекса "Марица Изток", зам.-министъра изрази очакване, че решение ще има до края на годината. Николова припомни, че водещата институция в случая е Изпълнителната агенция по околна среда, която е самостоятелен орган. Тя уточни, че и трите централи "AES Гълъбово", ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", както и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" работят при пълно спазване на екологичното законодателство. По думите й, дерогациите ще осигурят възможност за работа на централите в дългосрочен план – до 2030 г. 
КНСБ и КТ "Подкрепа"

Двата синдиката са в трудно положение. КНСБ иска пътна карта, а КТ "Подкрепа" е категорична - "Няма да се дадем". 

Заместник-председателят на КНСБ д-р Иван Кокалов наблегна на необходимостта от изготвяне на инвестиционен план при прехода към икономика с нулеви емисии. За нас е важна борбата с енергийната бедност, необходимо е също така да се очертае бъдещето на всеки регион, да се направи пътна карта за най-засегнатите региони при този преход, обясни той. Работниците трябва да знаят, че има ясен ангажимент към тях при промяна на работно място, че ще имат социална сигурност. 

Искаме да сме сигурни, че промените, които ще се правят заради изменението на климата няма да са за сметка на работниците, каза още синдикалистът. Той припомни липсата на каквато и да е социална защита и сигурност за освободените миньори в "Бобов дол". 

Иван Кокалов бе категоричен – необходим е ясен времеви хоризонт и ясни финансови ангажименти. 

"Няма да се дадем! Ще се борим срещу това!", категоричен бе от своя страна председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. "Никой не ни казва дали искаме преход, а ни казват, че е справедлив", контрира той. Манолов постави под съмнение осъществяването на цялата политика във връзка с Парижкото споразумение за климата, като бе категоричен, че "от това се правят много пари", тъй като "някой иска да си продаде технологиите". 

Димитър Бранков от БСК от своя страна повдигна не по-малко важният въпрос, че всички важни документи, които подготвя страната ни не почиват на макроикономическа прогноза. Това, както потвърдиха и експертите е голям недостатък.

"Това е много повече социална трансформация, отколкото технологична. Вече видяхме последиците от липсата на план за региони като Бобов дол, където местната власт трябваше да се справя с безработица и обезлюдяване." , коментира от своя страна Тодор Тодоров от "За Земята" . Според организацията критерий за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен, както и провеждането на бързи действия към децентрализация на производството на енергия. "Преходът трябва да е справедлив, само тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното, самоцелно, противопоставяне между институциите, бизнеса, профсъюзите, местната власт, неправителствените организации. Взаимните обвинения и блокиране на процесите. Процесът може да е успешен в България само ако осъзнаем, че трябва да работим заедно и покажем, че повече неща ни свързват отколкото разделят" , заяви още Тодор Тодоров.

Сега на ход е държавата. Промяната на енергийната политика предстои, а това ще изисква ясна визия, която ще бъде заложена и в толкова очакваната енергийна стратегия за устойчиво развитие на България.

 ***

Първа публична кръгла маса по темата за справедлив енергиен преход в Република България

(11.10.2018, София)

ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА МОДЕРАТОРА

Кръглата маса беше организирана от WWF България и Екологично сдружение „За Земята“ с активното участие и партньорство на Конфедерация на труда „Подкрепа“, Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), Българска стопанска камара (БСК) и Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ).  Специална подкрепа за събитието беше оказана и от Представителството на ЕК в София.

  1. Широката ангажираност и подкрепа за организацията на Кръглата маса е ясен индикатор за важността на обсъжданите теми. Този извод се подкрепя допълнително от факта, че регистрираните участници бяха почти 80 и включваха представители на 49 държавни институции и местни власти, неправителствени организации и сдружения, бизнес и синдикални асоциации, включително и от Европа, отделни търговски дружества, медии, както и независими експерти в енергийния сектор.

  2. Многобройното и разнообразно участие беше важна предпоставка за постигане основната цел на събитието, а именно стартирането на официален диалог между заинтересованите страни у нас по темата за справедлив енергиен преход във въгледобивните региони.

  3. Участниците във форума отчитат съвременните международни и европейски изисквания, ангажиращи страната ни, свързани най-вече с опазването на околната среда и изменението на климата, които имат и пряко отношение към опазване здравето на хората и околната среда. Дискусиите показаха ясното разбиране, че в енергийния сектор, вкл. и в частта му, свързана с въгледобива, безусловно се налагат реформи; същевременно се поставя въпросът за тяхната цена преди всичко в икономически и социален план.

  4. На този фон първият водещ извод, който може да се направи от изказаните становища и представени практически примери, е че по отношение на конкретното бъдеще на въгледобива и свързаните с него дейности съществуват несигурност и неяснота, произтичащи от неизбежните реформи. Това от своя страна поражда съществено напрежение както на местно, така и на централно ниво, подчертавано както от експерти, така и от синдикални и бизнес организации, а също и от представители на общините.

  5. Въпреки, че по време на форума многократно беше подчертавана все по-силната комуникация между държавните институции и заинтересованите лица по обсъжданите теми, вторият водещ извод е, че в институционален план държавата все още е длъжник на хората и на бизнеса относно яснотата за това какво следва в средносрочен и дългосрочен план.

  6. Липсата на актуализирана и приета по съответния ред национална енергийна стратегия се определя като една от основните причини за съществуващата несигурност – тази стратегия трябва да включва и визия за бъдещето на въгледобива и свързаните с него дейности, като отчита както европейските и международни ангажименти на страната, така и националните особености. Беше подчертано очакването, че подготовката  и приемането на този и други стратегически документи от страна на държавата (вкл. Национален план енергетика и климат до 2030 г.) следва да бъде въз основа на широк и добре структуриран обществен дебат с ясно формулирани и публично представени тези по отношение на екологичните, икономическите, юридическите и социалните аспекти на национално и регионално ниво. 

  7. По време на дискусиите беше подчертано и че такъв подход ще улесни институциите включително при изработването на цялостно и балансирано решение за справяне с проблеми като замърсяването на въздуха при изгарянето на въглища и ще подпомогне покриването на съвременните екологични изисквания за топлоелектрическите централи, които все още не изпълняват тези изисквания. В това отношение бяха споменати и конкретни технологични възможности, които експерти считат за икономически защитими, и които могат да бъдат обсъдени в детайли.

  8. Извън нуждата от ясна национална рамка, участниците споделят виждането за необходимост от гъвкав подход при търсене на икономически и социални решения на регионално/общинско ниво в засегнатите от реформите региони. Дадените примери за конкретни общини представляваха убедителна илюстрация за последиците, до които могат да доведат действия, реализирани без ясна визия за ефекта им в средносрочен и дългосрочен план – обезлюдяване, липса на поминък, липса на перспектива и др. В тази връзка участниците приветстваха разработването на конкретни планови документи за развитие - по време на форума бяха представени пилотни варианти на такива, разработени от организаторите му. Същевременно беше отчетено, че подготовката на подобни планове без ясна стратегическа визия на национално ниво е обективно затруднена.

  9. Провеждането на първата Кръгла маса, посветена на справедливия енергиен преход, и активното участие в нея подчерта необходимостта от интензивно продължаване на дискусиите по темата. Същевременно, участниците акцентираха върху важността на вземането на съответни управленски решения. Така, държавата чрез своите институции трябва не само да продължи подкрепата на по-нататъшния диалог, но и да отговори максимално бързо на очакванията за своевременни и обективно обосновани стъпки на база на ясна стратегическа рамка и съответна нормативна уредба. Този процес следва да бъде реализиран при отчитане на международните и европейски норми, ангажиращи България, но и при отчитане и адекватно представяне в европейски и международен план на националните особености, от гледна точка на икономическите и социални последици при осъществяване на реформите.

 

Славчо Нейков

Председател на УС

Институт за енергиен мениджмънт