16 браншови организации представиха актуалните си проблеми на среща с ръководството на БСК
Липсата на работна ръка, нерегламентираният внос, подбиващ цените на родното производство, регулаторните режими и административният натиск, както и предизвикателствата пред т. нар. кръгова икономика са сред ключовите проблеми, стоящи пред бизнеса от производствените сектори на икономиката. Този извод може да се направи от проведената днес среща с 16 браншови организации, членове на БСК, с оперативното ръководство и експерти на Камарата.
Участниците в срещата поставиха акцент и върху продължаващото с години нерешаване на проблема с начина на определяне на такса „битови отпадъци“, като настояха за въвеждане на принципа „замърсителят плаща“, т.е. таксата да се дължи върху количеството генерирани отпадъци, а не върху балансовата стойност на активите или данъчната оценка на имота.
За сериозен нерегламентиран внос на велосипеди от Китай алармира главният секретар на Асоциацията на производителите на велосипеди в България Борислав Георгиев. Той подчерта, че това е сериозна пазарна пречка пред българските производители, които поддържат 1600 работни места и само през 2017 г. са реализирали износ за над 7 млн. евро. „България е на десето място по брой и по стойност на изнесените велосипеди за 2017 г., а в ЕС е на седма позиция, докато при вноса сме на 112-та позиция в света и на 26-та в ЕС“, изтъкна Георгиев.
Според изпълнителния директор на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ) Владимир Димитров, един от базовите проблеми у нас е липсата на качествена оценка на въздействието на проектите на нормативни документи. „Оценката или изцяло липсва, или е повърхностна, незадълбочена и напълно формална“, категоричен бе Димитров. Той отбеляза, че по отношение на рециклирането ключов е Законът за управление на отпадъците, който непрекъснато бива изменян и допълван и често промените са необосновани и без съответната предварителна оценка на въздействието, а това носи дългосрочни вреди – и на бизнеса, и на целите в областта на опазването на околната среда.
Част от участниците в разговора изразиха очакване БСК да инициира дебат относно изработването и приемането на Закон за браншовите организации – тема, по която бизнес общността беше активна преди повече от десет години, но дебатът не беше финализиран.
Лайтмотив на разговора беше недостигът на работна ръка – и като количество, и като качество. Като ефективен механизъм за преодоляването на този проблем беше посочено дуалното обучение, за което бяха споделени и позитивни практики, както и необходимостта от облекчаване на процедурите за привличане на работници от трети страни, извън ЕС. „Ако преди две години имахме проблеми с квалифицирания персонал, сега имаме проблеми с персонал“, сподели председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост Галин Господинов.
От безпрецедентен обществен и административен натиск върху бизнеса се оплака изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Митев. „Няма нормален бизнес климат. На всеки четири години се сменя бизнес климатът, с обяснението, че има избори. Така не може да се планира, не могат да се усвояват инвестиции“, категоричен бе представителят на добивната индустрия.
Според председателя на Българската браншова камара на енергетиците Димитър Шевиков, все още е твърде голям делът на държавните предприятия в системата на енергетиката, а това е причина за чести смени на мениджърските екипи на големите енергийни компании. Това, от своя страна, създава нестабилност на сектора, липса на приемственост и следване и нормално бизнес планиране в този структуроопределящ сектор на икономиката.
„Имаме системни проблеми и чакаме реформи, които трябваше да се случат много отдавна. Непрекъснато се увеличават средствата за здравеопазване, а смъртността расте и няма хора. Непрекъснато увеличаваме средствата за образование, а липсват качествени, образовани работници. Непрекъснато се увеличават средствата за МВР, а няма сигурност. Това не може да продължава безкрайно!“, категоричен бе председателят на Индустриален клъстер „Електромобили“ Илия Левков.
Във връзка с необходимостта от въвеждане на адекватни на съвремието индустриални отношения беше предложено създаването на работна група с участието на експерти от браншовите организации, която да подготви предложения за нов Кодекс на труда. Участниците в разговора бяха единодушни, че настоящият Кодекс, писан в условия на тоталитарна икономика с изцяло държавна собственост върху производствените активи, променян през годините стотици пъти, не отговаря на съвременните условия и изискванията на пазара на труда. Беше подчертано, че България е на последните места в ЕС-28 по всички показатели, характеризиращи гъвкавите трудови отношения, включително работа на срочен трудов договор, чрез агенция за временна работа, почасова заетост, втори трудов договор и други. Действащият КТ, в сила от 1987 г., е приет в условията на командно планова икономика, при коренно различни обществени и икономически условия и съответстващите им трудови правоотношения. Той копира многобройни изисквания и принципи от предшестващия КТ от 1951 г., който на свой ред е заимствал редица принципи и изисквания от Кодекса от закони за труда от 1922 г. на Руската Федерация. КТ е променян многократно след приемане на Конституцията от 1991 г., както и с цел транспониране на европейското законодателство преди и след влизането на страната ни в ЕС, както и на изискванията на над 60 ратифицирани и действащи конвенции на МОТ. Всичко това налага поставянето на началото на широк обществен и експертен дебат за идентифициране на основните пречки пред работодателите и ефективна реализация на трудовите права, заложени в КТ, за определяне на необходимите съществени промени и посоката в която следва да се развива трудовото законодателство. Същевременно ако резултатите от провеждането на такъв дебат потвърдят съответна потребност – следва да се пристъпи към изготвяне и приемане на нов Кодекс на труда.
„Променящата се икономика изисква и ние да се променяме като организация. Амбицията ми е не само да съхраним БСК, но и да я модернизираме, така че да отговори като организация на новите условия, новата икономическа реалност. Това не можем да го направим без Вашата подкрепа и без Вашата критика към нас. Критикувайте ни, споделяйте, изисквайте от нас! Аз може да съм председател на работодателска организация, но тук Вие сте моите реални работодатели“, каза в заключение изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев. „И синдикатите, и държавата получават силата си от нас – ние създаваме добавената стойност. Без нашите усилия и предприемчивост, те нямаше да има какво да разпределят“, добави Радев и пое ангажимент подобни срещи да се превърнат в регулярна практика, позволяваща в пряк, навременен диалог да се поставят проблеми и да се търсят решения.
_____________
В срещата участваха ръководителите на Асоциацията на горските фирми в България, Асоциацията на производителите на велосипеди в България, Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), Българската асоциация по рециклиране (БАР), Индустриален клъстер "Електромобили" (ИКЕМ), Българската минно-геоложка камара (БМГК), Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), Българската браншова камара на енергетиците, Българска браншова камара „Машиностроене“, Сдружението на производителите на земеделска техника, Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП), Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост, Българската камара на химическата промишленост (БКХП), Българската асоциация на производителите, вносителите и търговците на лични предпазни средства, Браншовата камара на шивашката промишленост. БСК беше представена от своя изпълнителен председател Радосвет Радев, зам.-председателите Димитър Бранков, Камен Колев и Петър Денев, и директори на направления.
