Депутатите приеха на първо четене с пълен консенсус законопроектите за личната помощ, касаещи хората с увреждания. Законопроектите за личната помощ са с вносители БСП и "Воля". Предлага се хората с увреждания да избират асистентите си, да договарят условията и да прекратяват договорите.
Личната помощ да се предоставя въз основа на индивидуална оценка на потребностите. За целта ще бъде необходим ресурс в размер на над 105 млн. лева.
Асистент може да е повече от един човек. Ползвател на лична помощ е човек, който има такива увреждания, че те ограничават способностите му да се обслужва сам в ежедневието си.
Отговорен орган за личната помощ е Агенцията за социално подпомагане или т.нар. нова Агенция за правата на хората с увреждания. Директорът ѝ планира и разпределя необходимите средства. В законопроекта няма лимити по отношение на личната помощ, но в плана на действие, подписан от финансовия и от социалния министър, е заложено обхватът на хората да се редуцира за 2019 година на база ТЕЛК. Това обхваща хората с над 90 на сто с чужда помощ и децата над 50 на сто с чужда помощ, както и децата над 90 на сто без чужда помощ; а часовете – до 168 часа. Така финансово се счита, че ще може да се обезпечи лична помощ за 2019 година за 86 000 души.
На първо четене депутатите приеха с 174 гласа "за" в пленарна зала и новият Закон за хората с увреждания. Депутатите се обединиха в изказванията си, че проектът на закона не решава всички проблеми на хората с увреждания, но e стъпка в правилната посока. Законопроектът предвижда реформа в социалната сфера и е в отговор на дългите протестни действия на майките на деца с увреждания от инициативата "Системата ни убива", които от 4 месеца са на палатков лагер пред Народното събрание. Със законопроекта се създава Държавна агенция за хората с увреждания, която да осъществява дейности, свързани с изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите и координиране на политиката за правата на хората с увреждания. Новосъздадената агенция ще започне да функционира от 1 януари 2021 година. Държавната агенция ще бъде правоприемник на Агенцията за хората с увреждания. До 2021 година индивидуалната оценка ще се изготвя от специализирани отдели към дирекции "Социално подпомагане".
През закона ще се създаде и Съвет за наблюдение с 4-годишен мандат, който да гарантира защитата на правата на хората с увреждания. Законопроектът въвежда нов подход за социално приобщаване чрез оценка, която да отчита индивидуалните потребности на хората с увреждания. Здравната система пък ще предоставя "помощни средства, приспособления и съоръжения", необходими на хората с увреждания – но директно, на база изготвена индивидуална оценка за потребностите. Тази оценка е отправна точка и за осигуряване на "лично моторно транспортно средство, приспособяване на жилище, наем на жилище и рехабилитация". На законово ниво се предвижда получаване на месечна финансова подкрепа, която ще се изчислява на базата на линията на бедност, а не на база гарантиран минимален доход, както досега. Месечната финансова подкрепа ще бъде отпусната от 1 януари 2019 г.
Ще се предоставят и помощи за медицински изделия. Въвежда се "квота на работната сила" в публичната и в частната сфера.
Работодатели с 50 до 99 работници ще имат задължение да имат двама служители с увреждане, а тези със 100 и над 100 – 2% от средносписъчния им състав. Ако не се назначат бройките хора с увреждания, конкретната фирма трябва да внася всеки месец във фонда към Агенция за хората с увреждания такса в размер от 30 на сто от минималната заплата за всеки неназначен човек с увреждане. Против това се обявиха големи работодатели, като АИКБ, КРИБ и БСК.
Според неофициални данни социалните предприятия в България изработват 0,8% от БВП на държавата.
