Днес Европейската комисия прие най-новия си доклад относно стъпките, предприети от България в изпълнение на поетите от нея ангажименти по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност в контекста на механизма за сътрудничество и проверка (МСП).
В днешния доклад се разглежда напредъкът, отбелязан през последната година, с оглед на изпълнението на 17-те окончателни препоръки, отправени от Комисията в доклада от януари 2017 г., и се оценяват положително продължаващите усилия и решимост на България в изпълнението на тези препоръки. Комисията е убедена, че ако задържи настоящата положителна тенденция, страната ще съумее да изпълни всички оставащи препоръки и съответно оставащите показатели. Това ще даде възможност процесът по МСП за България да приключи преди края на мандата на настоящата Комисия — в съответствие с насоката, изразена от председателя Жан-Клод Юнкер в началото на мандата му.
Първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс заяви: „В доклада се отчита, че България продължава да отбелязва стабилен напредък в изпълнението на окончателните препоръки, които отправихме през януари 2017 г. Тези реформи са необходими за ефективната борба с корупцията и организираната престъпност. Убеден съм, че ако настоящата положителна тенденция продължи и ако напредъкът се запази трайно и необратимо, процесът по МСП за България може да бъде приключен преди края на мандата на настоящата Комисия“.
През дванадесетте месеца след последния доклад от ноември 2017 г. България продължи да полага усилия за изпълнение на препоръките, отправени в доклада от януари 2017 г. Комисията счита, че няколко препоръки вече са изпълнени, а редица други са съвсем близо до етапа на изпълнение. Въз основа на това три от шестте показателя (за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност) могат да се считат за временно прекратени. От Комисията се изисква наблюдението да продължи, за да се потвърди тази оценка, тъй като в някои случаи действията са в ход.
България трябва да продължи да постига редовно конкретни резултати, за да консолидира отбелязания напредък. Тази положителна тенденция трябва да бъде запазена в рамките на механизма за сътрудничество и проверка и ще се нуждае от продължаващо наблюдение от страна на българските органи след приключването на МСП. Докладването по прозрачен начин от страна на българските органи, гражданският и общественият контрол ще играят важна роля при преминаването на мониторинга на вътрешно национално равнище, както и за осигуряване на необходимите гаранции, че ще продължи да се следва пътят на напредък и реформи. Освен това в доклада на Комисията се отбелязва значително влошаване на медийната среда в България през последните години, което изправя обществеността пред риск от ограничаване на достъпа до информация и може да има негативно въздействие върху съдебната независимост при наличие на персонални атаки срещу съдии в някои медии. В по-общ план способността на медиите и на гражданското общество да изискват отчетност от властимащите в плуралистична среда, без да се оказва натиск, е важна част от основата за продължаване на реформите, обхванати от МСП, както и за по-доброто управление като цяло.
Комисията вярва, че България ще продължи усилията си за реформи и ще бъде в състояние да изпълни всички оставащи препоръки. Тя ще продължи да следи отблизо напредъка и ще направи допълнителна оценка на постигнатите резултати преди края на настоящия си мандат. Комисията очаква, че с това процесът по МСП за България ще бъде приключен. За да постигне тази цел, България се приканва да продължи да следва настоящата положителна тенденция, насочена към изпълнението на всички оставащи препоръки.
Контекст
На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), за да оценява напредъка по ангажиментите, поети от България в областта на съдебната реформа и на борбата с корупцията и организираната престъпност. От 2007 г. насам Комисията докладва редовно за напредъка в тези области в рамките на писмени доклади до Европейския парламент и Съвета. За изготвянето на докладите допринесоха контакти с държавите членки, гражданското общество, международни организации, независими експерти и различни други източници. Заключенията на Комисията и методиката на МСП неизменно получават силна подкрепа от държавите членки в заключенията на Съвета на министрите след всеки доклад.
В доклада по МСП от януари 2017 г. беше направен преглед на 10-те години от прилагането на МСП, заедно с преглед на постиженията и оставащите предизвикателства, и бяха определени основните оставащи стъпки, необходими за постигането на целите по МСП. Комисията отправи 17 препоръки, които, ако бъдат изпълнени от България, биха могли да бъдат считани за достатъчни за приключване на МСП, освен ако други промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка. В доклада от януари беше подчертано също така, че скоростта на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да изпълни препоръките по необратим начин. Първа оценка на напредъка по 17-те препоръки беше приета през ноември 2017 г., но тогава Комисията все още не можеше да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен.
В днешния доклад се прави преглед на стъпките, предприети от България от ноември 2017 г. насам. Той съдържа оценката на Комисията за това какви стъпки са предприели българските органи във връзка със 17-те препоръки и е допълнен от работен документ на службите на Комисията, в който тя прави подробен анализ въз основа на непрекъснатия диалог между българските органи и нейните служби.
За повече информация
Информационна бележка — доклади по МСП за България и Румъния: Въпроси и отговори
