Дата: 04.01.2019

Източник: в. 24 часа

Прочетено: 3230

40% са заради стрес. Лекари, учители, журналисти, юристи страдат от бърнаут, кръгът постоянно се разширява

Все повече млади IT специалисти се завръщат в България, защото могат да работят и от къщата на село. Държавата може да стимулира процеса, като поема разходите по пренасянето, казва Томчо Томов,ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК

- Г-н Томов, над 2 млн. българи са ползвали болнични за над 18 млн. дни. Какви се отразява това на бизнеса?

- Има два типа загуби. Едните са на Националния осигурителен институт и ситуацията с тези обезщетения надхвърля това, което НОИ предвижда в бюджета си. За 6 г.

изплатените суми са се увеличили с около 120% и достигат половин милиард лева за миналата година. При работодателите също нарастват загубите, като стигат около 160-170 млн. лв.

- Има ли данни колко от тези болнични са фалшиви?

- Тенденцията е, че болничните се увеличават около празниците и почивните дни. По принцип около 30% от болничните са неправомерно използвани.

- Част от работодателите се оплакват, че служителите им излизат много често в болнични. Къде сме в Европа?

- Доближаваме се около средните стойности в ЕС като загуби от болнични. Но в България е много застрашителна тенденцията за нарастването на разходите за болнични. И без това бюджетът на НОИ е утежнен. Изплащането на 50% през първите 3 дни донякъде може да има ефект, но няма да реши проблема. Големият проблем е здравето на хората, преди всичко трябва да се подобри профилактиката и да се промени културата им. Трябва да се подобри и системата на здравеопазването като услуги и качество. Наблюденията са, че българите сме едни от най-често боледуващите в Европа. Факторите, които влияят за това, са обездвижването, прекомерната употреба на алкохол и цигари, но сред най-сериозните е стресът.

- Като споменахте стрес, все повече българи страдат от т.нар. бърнаут. Имате ли данни колко от болничните са заради професионално прегаряне?

- Това е епидемия в Европа. При тази форма на стрес човек вече е неспособен да изпълнява работата си. По принцип данните показват, че около 40% от болничните за временната нетрудоспособност са свързани със стрес.

- В кои професии има най-голям риск от прегаряне?

- Тези, които са свързани с общуване и с хора. Това са лекари, учители, служители в сферата на сигурността, юристи, журналисти, в системата на транспорта, където има много високо напрежение. Но през годините кръгът от професиите се разширява все повече.

- Как може да се излезе от ситуацията на прегаряне и работодателите могат ли да предпазят служителите си? Например чрез въвеждането на различни бонуси?

- Първо трябва да се намеси държавата и обществото. Ролята на държавата е по-скоро в превенцията, а при контрола на условията трябва да обърне внимание и на психологическите фактори.

Наблюдава се влошаване на взаимоотношенията между служителите

Има много фактори, които засилват прегарянето - организацията на работа, заплатата, натоварването, комуникативният климат, ценностите, връзката между нарастващите изисквания и личния капацитет на човека.

Около 40% от напускащите посочват като причина бърнаут. От една страна, има текучество на кадри, а от друга, хората са неспособни и ограничени в мотивацията си да изпълняват работата си, те се съмняват във възможностите си и се чувстват неспособни и така се стига до конфликт. Това също води до преки и косвени загуби за работодателите. За тях е изключително важно как да задържат хората възможно най-много.

- Как ще ги задържат?

- Огромен проблем е как да се намерят хората, но още по-голям е как да задържат служителите. Съвременните школи в управлението на човешките ресурси са свързани с управление на преживяванията на хората, средата, в която работят. Пазарът на труда е в такова състояние, че ние трябва да търсим нашите резерви. Навсякъде работната сила застарява, а на преден план излиза въпросът как максимално да се задържи една генерация на работното си място.

Българинът е с нагласата да се пенсионира възможно най-рано.

Първата задача е да се задържат хората над 50 г., които са загубили част от физическия си капацитет. Трябва да се създаде такава работна среда и организация, които да компенсират възможностите им.

- Какви са начините за мотивиране?

- При по-възрастното поколение е възнаграждението и сигурността, при тях е много важно чувството, че са полезни. Освен това може да има допълнителни здравни осигуровки и обучения. Създаването на условия е важно и при младите хора. Особено при

новите поколения - Y, Z, които изключително много държат на средата, общуването.

и искат да бъдат чути. В тази посока също могат да се създадат условия за вътрешни мрежи на общуване, по-съвременно оборудване на работните места, както и различни стимули - гъвкаво работно време и дистанционна работа. Човек може да упражнява една професия 5-7 години. Тези хора трябва да се преквалифицират. В момента безработицата е под 5%, а в някои градове към 2% и почти е невъзможно да се намерят кадри.

- Има данни, че през следващите години ще са ни нужни над 500 хил. работници. Какви ще са те?

- Според наше проучване заедно с БАН в следващите 5 до 10 г. ще са необходими над 500 хил. специалисти. Не знам какви професии ще се появят в технологичните сектори през следващите 3-4 г. Образованието изобщо не е пригодено да бъде гъвкаво и да посрещне тези нови изисквания на пазара на труда. Дигиталните умения ще са неделима част от всяка професия, ако ще и за хигиенист да става дума. В информационните технологии професиите се менят с месеци, на преден план излизат интернет професиите, тези, които обработват големи бази от данни, и анализатори. Ще се търсят и служители за защита и криптиране и чистене на данни, специалисти по роботика, мехатроника, електроника. Тенденцията е да се обединяват различни науки и се изискват хибридни умения.

Ще има нужда от хора в 3D

принтирането, което ще навлезе от медицината през хранително-вкусовата промишленост, в туризма и металургията. Нанотехнологиите навлизат в строителството и здравеопазването. В земеделието и екологията ще има много промени.

- Кои са професиите, нужни сега?

- Има криза за хора и дефицитът вече засяга и професии, за които се считаше, че има излишък на пазара - като счетоводители, мениджъри, административни специалисти. Остър е недостигът за специалисти със средна квалификация - продавачи, сервитьори, готвачи, електротехници, монтьори и машинни оператори, шофьори, строителни работници, шивачи и др. Освен това се търсят компютърни дизайнери, IT, инженери. В земеделието също се търсят хора, даже животновъди ще започнем да внасяме.

Вносът на кадри от чужбина не е решение на проблема. Трябва да се търсят резервите в хората над 50 г., да надзърнем в малцинствата, поколенческите безработни, които разчитат на помощи. Да се помисли дали да се дават помощи за стоене или при активност и създаване на работни места. Хората с увреждания също са потенциал, но държавата не трябва да задължава работодателите да се справят с този проблем.

Ние сме единствената страна, която няма програма за връщане на младите от чужбина. Наблюдава се тенденция младите IT специалисти да се връщат, защото светът е глобален и те могат да работят и от къщата на село. Стимулите за връщане на българите от чужбина може да са поемане разходите по връщането и настаняването, създаване на условия и най-вече облекчаване на процедурите за започване на иновативен бизнес.

- Над 167 хил. са младите, които нито работят, нито учат. Как може да се реши този проблем?

- Това са юнаци, които смятат, че при живи родители е глупост да се работи.

Там трябва да се търсят по-ясно мотивиращи мерки - когато работиш, да имаш право на нещо, а когато не работиш, да има тежести. Трябва да се вкарат в пазара на труда, но да се осмислиживотът им. Защото безпътицата и проблемът с ценностите са много сериозни в част от младото поколение. У нас през последните години заплатите са се увеличили със 75%, проблемът е какво си завършил и каква квалификация имаш. С тези хора трябва да се работи, трябва да има трудови терапевти. Трудът вече не е ценност.

ВИЗИТКА:

Ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК

l Завършил е психология в СУ "Св. Климент Охридски" и икономика и управление на нематериалната сфера в УНСС

l Притежава сертификат за "Професионален мениджър MBAФ от Open University, Великобритания

l Има богат преподавателски и научен опит

l Специализирал е в Дания, Израел, Франция.