КОНСУЛТАТИВЕН АНТИКРИЗИСЕН СЪВЕТ КЪМ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Днес, 3 април 2009, в Гранитната зала на Министерския съвет се провежда първо заседание на Консултативния антикризисен съвет към министър-председателя на Р България.

Целта на Съвета е да бъде оптимизиран и структуриран диалогът между отделните заинтересовани страни по мерките за преодоляване на последиците от икономическата криза. В състава на Съвета ще бъдат включени представители на държавния, неправителствения и банковия сектор, синдикатите и бизнеса. Заседанията ще се провеждат всеки месец.

В първото заседание на Съвета участват и председателят на БСК Божидар Данев, както и зам.-председателят на камарата Камен Колев.

Темите, които са подложени на дискусия по време на първата среща, са: преглед на текущата икономическа ситуация в страната; мерки за ограничаване спада в промишленото производство; пазар на труда в условията на икономическа криза.

Припомняме, че предложението за създаване на съвета бе направено от БСК на 18 февруари т.г. по време на икономически форум, организиран по инициатива и с участието на министър-председателя Сергей Станишев. Тогава БСК внесе официално втория си пакет антикризисни предложения (след първия, от 12 ноември 2008 г.). На 18 февруари БСК предложи Съветът за икономически растеж, който практически не функционира, да се реорганизира в Антикризисен икономически съвет към министър-председателя, който да има редовни заседания поне веднъж месечно, както и извънредни заседания по конкретни поводи.

По време на първото заседание на новосформирания Консултативен антикризисен съвет към министър-председателя БСК предложи свой трети пакет с антикризисни мерки, утвърден от Управителния съвет на камарата на 17 март т.г. С документа БСК потвърждава някои свои направени в предишните антикризисни пакети предложения, сред които:

• Държавата да предостави 5 млрд.лв. кредит (stаnd by) или гаранция за поддържане стабилността на банковата система. Този финансов ресурс да бъде предоставен под условие – банковата система да не променя едностранно условията по договорите за кредити, вкл. лихвени проценти, обезпечения, погасителни планове и пр.
• Да се създаде „златна книга” за ускорено връщане на ДДС-кредита, в която да бъдат включени изрядните данъкоплатци, а правилата за включване в книгата да бъдат изработени съвместно с бизнеса. Успоредно с това, да се изгради (или закупи) софтуер за осъществяване на насрещните данъчни проверки;
• НАП (вкл. НОИ) да направи промяна в софтуера си, така че да стане възможно данъчно-осигурителните плащания да се извършват с едно платежно нареждане.
• Да се възстанови конкурентната среда в икономиката, като се разработи и приложи съвместно с бизнеса широко мащабна междуинституционална програма за осветляване на сивия сектор.
• Да се разработи и приложи пакет от мерки, гарантиращи ускореното и пълноценно усвояване на средствата от европейските фондове, вкл.:
  • увеличаване размера на авансовите плащания към бенефициентите по всички схеми;
  • съкращаване сроковете за оценка на проектите до 30 календарни дни;
  • създаване и прилагане на единни правила за кандидатстване по всички оперативни програми;
  • създаване на централизирана агенция за управление на оперативните програми;
  • въвеждане на срокове и отговорности на длъжностните лица, както и административни и финансови санкции за неизпълнение.
• За подобряване качеството на публичните разходи да се създаде единно звено за тяхното управление, т.е. единно звено за възлагане и управление на обществени поръчки.
• Да стартират незабавно преговори със заинтересовани купувачи за продажба на емисионни права по Протокола от Киото, с оглед реализиране на приход, не по-малък от 1 млрд. евро, по примера на Чехия. Получените средства да се инвестират в проекти за намаляване на емисиите на СО2.
• Спешно да се разработят и да стартира прилагането на отраслови антикризисни програми, които да предвидят конкретни мерки, в т.ч.: за туризма (поемане на разходите за визи на чуждестранни туристи, поемане от държавата на летищните такси, активна реклама на туристическия продукт и др.); за селското стопанство (програма за комасация на земята, техническа и технологична помощ за животновъдството и др.); за военната промишленост (вж. Приложение 1); за хранително-вкусова промишленост и т.н.
• Да се въведе ограничение за изплащане на допълнително материално стимулиране на заетите в бюджетния сектор, предвидено с нормативни актове, в размер не повече от 10 процента от предвидените средства във фонд „работна заплата”.

На заседанието при премиера председателят на БСК предложи и някои нови, допълнителни мерки, като:

• Страната ни да се възползва от възможностите за осъществяване на износ за трети страни в размер до 0.35% от БВП, като с тази сума бъде намалена годишната вноска към ЕС.
• България да кандидатства за финансиране на големи проекти (за над 25 млн. или за над 50 млн. евро) директно пред Европейската комисия, в т.ч. за изграждането на магистралата Ниш-София, за транспортния коридор Румъния-България-Гърция, за изграждането на три водноелектрически централи на р. Дунав (с което се решават и проблемите за навигация на реката, както и проблемите с възобновяемите енергийни източници) и др.
• Във връзка с намеренията за изграждане на индустриални паркове да се направи анализ на възможностите на отделни предприятия да предоставят съществуваща, но не използвана в момента инфраструктура, за целите на тези паркове, по линията на публично-частното партньорство.
• Държавата да ограничи гаранциите по всички депозити, които са с по-висок лихвен процент от 5%.
• Временно да бъдат премахнати всички преференции, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове. Размерът на вноса при тези преференции е в размер на 4.8 млрд. лв., което представлява повече от 16 на сто от общия внос.
• Да се засили контролът по:
  • вноса на селскостопанска продукция и хранителни стоки;
  • получаваните и разходваните (вкл. за и от държавния резерв) на енергийни ресурси (електроенергия, природен газ, нефт и нефтени продукти и др.);
  • всички акцизни стоки (спирт, спиртни напитки, тютюневи изделия и т.н.).
• Да се намали процентът, който „Булгаргаз” получава върху цената на природния газ, от 3% (както е сега) на 0.5 или най-много на 1%.
• Да стартира нова мащабна държавна програма за подобряване енергийната ефективност на сградите, като стойността на спестената след санирането на сградите енергия да се пренасочва към погасяване на заемите за саниране. За целта да се привлекат средства от новосъздадения Европейски фонд за енергийна ефективност на жилищното строителство (с общ финансов ресурс в размер на 8 млрд.евро) и, при необходимост, национално съфинансиране.
• Да се преустанови обединяването в този момент на Фонд „Научни изследвания” и Националния иновационен фонд, и спешно да се възстанови тяхното ефективно функциониране и отстраняване на административните пречки за това.

***

Членове на ръководения от министър-председателя Сергей Станишев съвет са:

• вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин,
• министрите на финансите Пламен Орешарски, на икономиката и енергетиката Петър Димитров и на труда и социалната политика Емилия Масларова,
• управителят на БНБ Иван Искров,
• председателите на Националния статистически институт Мариана Коцева, на Агенцията за икономически анализи и прогнози Петър Чобанов, на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски,
• председателите на Българската стопанска камара Божидар Данев, на БТПП Божидар Божинов, на КРИБ Иво Прокопиев, на Съюза за стопанска инициативаБорислав Борисов, на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, на БСЧП "Възраждане" Ваня Тодорова,
• президентите на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев и на КНСБ Желязко Христов,
• председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова,
• изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова, съпредседателят на Центъра на икономическо развитие Александър Божков, програмният директор на Центъра на либерални стратегии Георги Ганев, старши икономистът на "Отворено общество" Георги Ангелов, Лъчезар Богданов от Industry Watch, и председателят на Института за нов икономически напредък Георги Коцев.

Секретар на съвета е икономическият съветник на премиера Драгомир Стойнев.