Дата: 19.06.2019

Източник: БНР

Прочетено: 807

Бихме подкрепили общо намаляване на ставките, но това може да стане едва след влизането на България в еврозоната“. Това заяви пред БНР Димитър Бранков, зам.-председател на БСК.

„Всякакви радикални промени в данъчната система преди влизането ни в еврозоната обричат на риск фискалната система и достъпа до еврозоната. Правителството пое ангажимент през юли да инициира процедура за влизане в чакалнята на еврозоната. Това е свързано с поддържане на устойчивост на публичните финанси“, обясни Бранков в интервю за предаването „Преди всички“.

Ефектите от гъвкави ДДС ставки могат да бъдат в различни посоки, смята Димитър Бранков и добави, че заради това дебатът трябва да бъде по-продължителен и по-професионален.

„Предложенията, които са отправени, са частични – те засягат данъчни ставки на ограничен кръг от стоки, които при това не са дефинирани пределно ясно. По тази причина считаме, че дебатът за отстраняване дефектите в данъчната система трябва да продължи достатъчно дълго време при много внимателна, надеждна оценка за въздействие и отворен дебат с всички браншови организации, които са засегнати. Решенията не могат да бъдат взети просто така с месец-два дебат, респективно отиване есента към промяна на данъчните закони. По тази причина подкрепихме позицията за отказ от радикални промени в данъчната система, докато не се предприемат мерки за повишаване на ефективността на разходване на публичните средства“, коментира зам.-председателят на БСК. По думите му в страната има много ниска ефективност на бюджетните политики по отношение на разходите.

„Има опасност от надцакване от различните ъгли на политическата система с предложения, които имат популистки характер, включително по отношение на доходи, намаляване на данъчни ставки, без сериозен анализ на въздействието във всички посоки“, отбеляза още Димитър Бранков.

Стопанската камара подкрепя приемането на Закона за публичните предприятия. Те обаче имат и забележки:

„Политиката по отношение на държавните предприятия следва да се изготвя от Министерския съвет, неговите органи и агенции, но следва да бъде одобрявана под формата на доклад, който да бъде внасян в Народното събрание, включително по отношение на приватизацията на тези предприятия. Второто е определяне на принципите за подбор на хората, които ще участват в управлението на тези предприятия. Тези принципи трябва да бъдат регламентирани в закона и след това в подзаконов акт или методика да бъдат конкретизирани. Трябва да се замислим за една по-ефективна система за управление на тези предприятия“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл