Липса на работна ръка, бюрокрация, корупция и нормативна нестабилност са сред основните пречки пред бизнеса
Липса на квалифицирана работна ръка (72%), корупция (61%), бюрокрация (61%), некачествено образование (47%), липса на доверие и негативизъм спрямо бизнеса (17%), лоша инфраструктура (12%) и граждански натиск върху инвестиционни проекти (5%) са основните пречки пред бизнеса. Това са част от резултатите[1] от анкетното проучване на БСК „2019 г. през погледа на бизнеса“[2]. Те бяха представени от председателя на БСК Радосвет Радев пред участниците в 23-ия по ред Българския икономически форум 2019, който се проведе днес (3 декември 2019 г.), в София. Тема на форума бе „Българската икономика в края на 2019 г. Перспективи пред малкия бизнес за 2020 г.“ и в първата му част, заедно с Радосвет Радев, в дискусията участваха Цветан Кюланов - и.д. ръководител на Представителството на ЕК в България, Петър Ганев – старши изследовател в Института за пазарна икономика, и Бойко Таков – изпълнителен директор на ИАНМСП.
В презентацията си пред участниците във форума Радосвет Радев подчерта, че бизнесът в България очаква предвидима правна среда, ограничено взаимодействие с администрацията, облекчени административни процедури, по-добър достъп до финансови инструменти и, най-вече – необходимото количество и качество човешки ресурси. Според Радосвет Радев, при оценката на бизнес средата трябва да бъдат отчитани външни и вътрешни фактори. Сред външните фактори са икономическите проблеми с геополитически измерения, като продължаващият търговски конфликт между САЩ и Китай и Брекзит, както и рискът от глобална рецесия. Вътрешните фактори са основно административно-правни (липсата на електронно правителство, нереформирани здравна и осигурителна системи, често променяща се нормативна уредба, времеемки процедури по издаване на документи), демографски (застаряващо население и необходимост от внос на квалифицирани работници) и образователни.
Като пример за нормативна нестабилност Радосвет Радев посочи, че само през последните 11 месеца Кодексът на труда е бил променян 10 пъти, а Кодексът за социално осигуряване – 4 пъти. По три пъти са били променяни Данъчно-осигурителният и процесуален кодекс, Кодексът за застраховането, Търговският закон и Законът за концесиите, а Законът за устройство на територията е изменен шест пъти.
Според класацията на Световната банка „Doing business 2019“, България пада с 9 места (от 50-то на 59-то) по показателя „Лекота на правене на бизнес“. За стартиране на бизнес у нас са необходими 23 дни и преминаване през седем процедури, издаването на разрешително за строеж преминава през 19 процедури и отнема 97 дни, а за включване към електрическата мрежа са необходими 262 дни, което нарежда страната ни на 147-мо място сред 190 държави, включени в класацията. „На този фон, никак не е изненадващо, че едва 3,9% от българите възнамеряват да стартират бизнес през следващите три години, при средно 26% за останалите държави от групата на т.нар. инвестиционно-обусловени икономики (вкл. Хърватия, Унгария, Полша, Латвия, Румъния и Македония)[3]“, заяви Радосвет Радев.
Според председателя на БСК, необходимо е държавата да създаде благоприятстваща иновациите и бизнеса екосистема, която да стимулира и да дава възможност на предприемачите да създават нови компании. „Трябва да се работи за изграждане на мостове за предаване на опита от вече реализирани предприемачи на младото поколение. Нужни са и схеми за финансиране на предстартовата фаза от създаване на стартъпи, както и набиране на дялов капитал за развитие на различните стадии на предприемаческите идеи“, подчерта Радосвет Радев.
Вж. СНИМКИ и презентация на Р. Радев
_______________
[1] Сборът от процентите надхвърля 100, тъй като анкетираните са давали по повече от един отговор
[2] Резултатите са междинни, тъй като крайният срок за участие в анкетата е 8 декември. Пълните и окончателни резултати от проучването ще бъдат представени на 16 декември 2019 г.
[3] Източник: Глобален предприемачески мониторинг (GEM), 2018/19
