Дата: 08.12.2019

Източник: в. Капитал

Прочетено: 1388

Повече от 10 години работодатели призовават за отмяна на трудовите книжки и подмяната им с електронно досие.

Вместо това от Министерството на труда предлагат нови хартиени книжки.

Цената за смяната ще се плати от бизнеса и работещите.

Новите трудови книжки ще са по-големи и червени и, да, всички ще трябва да си ги сменят, ако правителството реши, че поддържа идеята. Целият този процес ще струва над 43 млн. лв. на компаниите и работещите, но по-важното е, че е напълно безсмислен.

Електронното управление е постоянен приоритет на българското правителство, а цифровите решения в услуга на гражданите и подобряването на бизнес средата са европейски приоритети. С това започва пътната карта към актуализираната стратегия за електронното управление на България в периода 2019 - 2023, приета от правителството на 11 септември т.г. Според стратегията услугите, които администрацията предоставя, трябва да са "цифрови по подразбиране", като се работи за подмяна на хартиените документи, а водещият принцип е на еднократно събиране на данни от гражданите и бизнеса – след като веднъж са предоставили една информация на публичните органи, оттам нататък се очаква администрациите да ги споделят помежду си.

Две седмици по-късно Министерството на труда и социалната политика смая публиката, като публикува за обществено обсъждане проект за пълна поетапна подмяна през следващите пет години на сегашните хартиени трудови книжки с нови – по-големи и с червени корици вместо сегашното синьо. Основният аргумент на министерството за тази промяна е, че в новите трудови книжки ще се вписват далеч по-четливо данните за трудовото правоотношение на работниците, защото ще са по-големи и ще има повече място, ще се отворят нови графи за нови данни и т.н. (подробности виж в карето). И всичко това било в интерес на бизнеса и работещите, на които се дава по-голяма сигурност и намаляване на административната тежест, пише в мотивите към подмяната. По-големи и червени

Ако идеите на социалното министерство бъдат приети, новата книжка ще бъде по-голяма – с формат 12/17 см, вместо сегашния размер от 10/12 см, а кориците й ще са в цвят бордо вместо син. По-големият формат ще помага за по-четливо вписване на данните в нея, пише в мотивите, но не се сочи причината за смяна на цвета. Предвижда се постановлението да влезе в сила от 1 юни 2020 г., а в срок до 5 години след тази дата, т.е. до 1 юни 2025 г., всички трудови книжки трябва да бъдат подменени с нови. Подмяната ще започне с работниците и служителите, които за първи път започват работа, и тези, които са загубили старата си книжка. Процесът продължава с работещите, които вече имат издадена трудова книжка, но междувременно след влизане в сила на наредбата са се изчерпали страниците й. След пет години от влизане в сила на наредбата се спира вписването на данни в старите трудови книжки и се издават нови като продължение. Изрично се въвежда изискване за поставяне на щемпел в трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение, чрез който да се осигурява информация за датата на постъпване на работа, датата на напускане, основанието, продължителността на трудовия стаж. И сега поставянето на щемпел е установена практика, но не се прилага навсякъде, се казва в мотивите. С проекта се уточняват досега неясните правила как се предава и съхранява трудовата книжка, как се процедира, когато са изчерпани страниците й, и куп други подобни, се сочи още там.

Никъде в цялата документация дори не се намеква за възможната алтернатива - цялата информация за трудовите и осигурителните отношения на работещите хора в България, с която разполагат едновременно поне две институции (НОИ и НАП), да се обособи в електронно досие, което да подмени сегашните хартиени трудови книжки, като така реши екзистенциалните проблеми на министерството по четливото вписване на данните, изчерпателното отразяване на информацията, процедурните проблеми по издаване на книжки, съхраняване, подновяване при загуба и т.н. Никъде няма разчет колко ще струва това на бизнеса и работещите – не само като пари и загуба на време, но отнапред е ясно, че всички разходи ще са за тяхна сметка (виж инфографиката). Стойността на издадената за първи път трудова книжка и на продължението й е за сметка на работодателя, а ако бъде изгубена, новата книжка се плаща от виновния за загубата – работник или работодател.

Близо два месеца и половина след това за тази наредба нищо не се чу може би заради унищожителните критики, които се появиха на портала за обществени консултации. Срокът за обсъждане изтече на 24 октомври, но оттогава насам проектът така и не влезе и в дневния ред на МС.

Междувременно, повече от месец и половина "Капитал" напразно чака отговор от Министерството на труда и социалните грижи за философията на тази промяна и кое пречи на електронизацията на трудовите книжки. Отговор така и не дойде дори и на въпроса има ли министерството свои разчети за броя на трудовите книжки, които следва да се подменят през следващите пет години, и колко ще струва това на работодатели и работещи в национален мащаб.

Отговор не получихме и от Държавната агенция за електронно управление, която запитахме как стратегията за електронно управление и еднократно събиране на данни се съвместява с идеята за удължаване на срока на хартиените трудови книжки за необозримо време – щом само пълната подмяна ще трае пет години.

Случаят е достатъчно показателен за начина, по който функционира администрацията – изцяло откъсната от действителността, неспособна да аргументира собствените си решения и без да се чувства длъжна да го прави, но всичко това – за сметка на данъкоплатеца, който плаща и заплатите на тези хора.

Въпросът за премахване на трудовите книжки и подмяната им с електронни досиета се поставя поне от 10 години, а в сегашната дискусия БСК припомни, че още през 2014 г. лансира идеята за електронизация на документооборота, свързан както с отношения между работодателя и работника/служителя, така и между работодателя и различните контролни органи (ГИТ, НОИ, НАП).

Всички становища в рамките на общественото обсъждане са почти идентични в едно нещо – трудовата книжка е анахронизъм и безсмислено губене на време за работодателите. Огромната част от информацията в нея се съхранява поне в два централизирани електронни регистъра - НАП и НОИ, в които работодателите са законово задължени да подават ежемесечно необходимата данъчна и трудово-осигурителна информация, а всеки български гражданин може да си извади ПИК код и да си проверява данъчния и осигурителния статус.

"С промените не се намалява административната тежест за работодателя, напротив – увеличава се. Съществуващият към момента дневник за издаване на трудови книжки се заменя с регистър, който отново е хартиен, а в него следва да се отбелязва всяко ново вписване в трудовата книжка на работника. Това по същество увеличава административната тежест, тъй като в трудовата книжка се вписва всяко изменение на основната работна заплата и често в рамките на едно трудово правоотношение се извършват множество вписвания, които, ако се приеме новата разпоредба, следва да бъдат удостоверявани и с подписа на работника.[...] Не разбираме как с въвеждане на изискване за поставяне на щемпел би отпаднала необходимостта от съхраняване на документи, удостоверяващи натрупания стаж", се казва в становището на БСК.

Всъщност отдавна трудовата книжка се е превърнала в своеобразно средство за възлагане на все повече тежести върху работодателя, много от които са абсолютно несвойствени, като например вписването на запорите върху заплатата, което е ангажимент на съдебното изпълнение, адресната регистрация – която също няма никакво отношение към трудовото правоотношение, и т.н.

Решението на проблема, който работодатели и HR-и отдавна предлагат, е ясно – актуализиране на параметрите във формата на НАП и НОИ, през които тази информация и без това преминава електронно. Това е работа за по-малко от няколко месеца, но резултатът ще облекчи всички, включително и при загуба на трудовата книжка. В момента държавата не поддържа статистика за загубени трудови книжки, но според експертите средно годишно около 1% от работещите губят книжките си.

Възстановяването при сегашните условия е истинско мъчение, служителят трябва да обиколи всичките си предишни работодатели за попълване на данните, а при закрито предприятие – и през НОИ, след което да мине за заверка през Инспекцията по труда.

Макар че изглежда смешна, цялата история е тежка диагноза за това как държавата не просто не помага, а пречи. И този проблем не опира само до трудовите книжки.