Да се увеличи лимитът за законно прилагане на извънреден труд от сегашните 150 часа на 300. Това е една от идеите за промени в Кодекса на труда, които и тази седмица обсъждат работодатели, синдикати и правителство. Идеята за промени в Кодекса на труда е част от подготвяното споразумение между тях, което засяга множество теми, сред които тази за начина, по който се формира минималната заплата, кой да плаща първите три дни болнични и др. Всички те, без въпроса за извънредния труд, бяха отново обсъдени в началото на седмицата в кабинета на вицепремиера Томислав Дончев.
И в момента Кодексът на труда дава възможност работниците да полагат до 150 часа извънреден труд на година, като сумарното изчисляване на работното време е ограничено до 6 месеца. Сега се обсъжда възможността извънредният труд да се увеличи двойно, а социалното министерство прелага сумарното изчисляване да се сведе до 4 месеца, с което всъщност България най-сетне ще спази евродиректива, която изисква това.
Сумарното изчисляване позволява на работодателите да смятат изработените часове за по-големи срокове от ден и седмица - за месец, два или друга схема като максимално допустимия 6-месечен период. Отработеното време, при сумарно отчитане трябва да се приравни към общата нормална продължителност (8 часа и пет работни дни) на работното време за установения период.
Работодателите мотивират нуждата от промяна с остарялото законодателство и с аргумента, че при увеличаване на броя допустими по закон работни часове те ще бъдат реално отчитани за разлика от сега и адекватно заплащани.
Темата се оказва не особено важна за някои от големите работодателски организации, за някои синдикалисти Кодексът не трябва да се пипа, а социалното министерство е дало срок за обсъждане до края на март.
Защо да се вдига лимитът за извънредния труд?
На пръв поглед тъкмо работодателите имат интерес от узаконяването на повече извънреден труд, но очевидно не всички силно се интересуват от темата. В понеделник на въпроси на "Дневник" по темата от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) препратиха за позиция към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) като настоящ ротационен председател на асоциацията на работодателите, откъдето обаче обявиха пред "Дневник", че това не е тема, която е актуална за тях. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и от Българската стопанска камара (БСК), които също са в асоциацията, обявиха, че правилата са остарели и трябва да се осъвременят.
Пред БНТ Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, призна авторството на идеята и обясни, че в сегашната ситуация на пазара на труда има дефицит не само на квалифицирани специалисти, но на всякаква работна ръка. В такъв случай, ако искаме да имаме ръст на брутния вътрешен продукт, това не може да бъде осъществено чрез количествено увеличаване на работещите, а единствено чрез повече работа. Това всъщност е доброволен договорен труд между работника и работодателя, обясни той.
Горещи защитници на идеята са и търговските вериги, членуващи в Сдружението за модерна търговия. Изпълнителният директор на сдружението Йордан Матеев обяснява пред "24 часа", че сегашната форма на отчитане на труда е остаряла и не позволява коректно изчисляване и заплащане на извънредния труд. Посочва, че при веригите има силно изразена сезонност и например по празниците се налага повече хора едновременно да бъдат на работа. Според него промени в Кодекса на труда по въпроса ще са от полза както за работниците, така и за работодателите.
Работодатели срещу анахронизма в закона
Подобна теза споделя и БСК. Пред "Дневник" от организацията посочват, че подкрепят отпадането на общата забрана на извънредния труд, което е в интерес както на работодателите, така и на работещите по трудов договор. Промяната ще доведе както до намаляване на недостига на кадри в множество отрасли и сектори като здравеопазване, промишленост и други, в които има непрекъсваем режим на работа и работа на смени, така и до възможности за допълнително трудово възнаграждение за много работници и служители, е позицията на организацията.
"С отпадането на общата забрана за полагане на извънреден труд ще бъде преодолян анахронизъм на трудовото ни законодателство, който отдалечава правото ни от изискванията на днешното динамично социално-икономическо развитие на обществото и ограничава една от основните свободи, а именно – свободата на договаряне", посочват от камарата.
Позицията на камарата е, че увеличаването от 150 на 300 часа извънреден труд на година ще позволи на българската икономика да увеличи и конкурентоспособността си спрямо останалите.
Нито стопанската камара, нито другите организации засега дават знак, че имат разчети за това как би се отразила на разходите за труд подобна промяна. Аргументът им е, че не се правени разчети, защото все още не са известни параметрите на промяната. На това Валери Апостолов от "Подкрепа" обяви, че бизнесът иска с по-малко работници да се свърши цялата работа, защото това ще спести пари.
Идеята за извънредния труд - 12 години по-късно
От отговори на КРИБ до "Дневник" се разбира, че конфедерацията още през 2008 г. е предлагала завишаването на часовете разрешен извънреден труд, но тогава не се приело заради колизията между двата синдиката по въпроса и липсата на подкрепа от Народното събрание. Организацията също смята за анахронизъм актуалния текст в Кодекса на труда. Посочва, че предложението да се вдигнат часовете е по настояване на нейни членове на фона на липсата на кадри.
Според КРИБ с такава промяна ще се решат няколко въпроса - ще излязат на светло "работодателите, които поради законовите ограничения са принудени да не обявяват изцяло положения извънреден труд /основно поради технологични причини, а не нежелание да спазват закона/, ще създаде възможност за по-голяма гъвкавост при наемане на работа, ще създаде по голяма сигурност на отделния работник полагащ извънреден труд, тъй като той ще бъде регламентиран и съответно обявен в Главната инспекция по труда". Също така ще отпаднат редица пречки пред инспекцията по труда за провеждане на ефективен контрол.
Реално такава промяна ще засегне голяма част от фирмите и преди всичко тези, които работят на сменен режим, както и тези със специфични професии, чиято дейност налага полагането на непрекъснат труд 24 часа 7 дни в седмицата, посочва организацията.
Параметрите на промяната
Промяната с условията за извънредния труд бе обявена от самия социален министър Деница Сачева в интервю пред БТА в самия край на годината. Тъкмо там тя обявява, че се предлага тази промяна, записана в проект и вече обсъждана с работодатели и синдикати. "На този етап, в съответствие със законодателството на Европейския съюз, Министерството е направило предложения за намаляване на максималния период за сумирано изчисляване на работното време от 6 на 4 месеца, както и по възможността чрез договаряне между социалните партньори да има по-голяма продължителност на извънредния труд в една календарна година - до 300 часа чрез договаряне", посочва тя.
Обяснява, че тази и другите обсъждани промени в Кодекса на труда ще се дискутират до края на март.
В отговор на въпроси на "Дневник" от министерството посочват, че в законопроекта, обсъждан с работодателите и синдикатите и през миналата година, не е предвидено отпадане на забраната за полагане на извънреден труд и разширяване на случаите, в които е допустимо полагането му по изключение.
"В законопроекта се предлага чрез механизма на колективното трудово договаряне на браншово и отраслово ниво да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд в рамките на една календарна година, но не повече от 300 часа. Следва да се отбележи, че са запазва регламентираното в Кодекса на труда ограничение за продължителност на извънредния труд до 150 часа за една година, което ще се прилага, когато не е сключен колективен трудов договор на браншово и отраслово ниво", посочват от ведомството за "Дневник".
Възможността чрез колективен трудов договор на отраслово/браншово ниво да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд дава възможност да бъде отчетена спецификата на дейността на предприятията от съответния отрасъл/бранш, се казва в позицията на министерството. Според него по този начин работодателите ще могат да съобразят организацията на труда с интензитета на производствената дейност като спазват законовите правила за непрекъсната междудневна и седмична почивка. Правата на работниците и служителите ще са гарантирани, вкл. правото им на заплащане на положения извънреден труд с увеличение.
"Пробутване на нормализиране"
Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа", обясни пред "Дневник", че България от няколко години нарушава евродирективата за сумирането на работното време, като срокът продължава да е 6 месеца при записани 4 в директивата и сега спазването й се представя като предложение за положителна промяна от страна на социалното министерство.
Правителството се опитва да пробута нормализиране срещу спазване на евродирективата, коментира тя. Напомня, че преди година е обсъждан цял пакет промени в Кодекса на труда, сред които и уреждането на извънредния труд, но въпросът е отпаднал след като тоговашният министър Бисер Петков се е отказал от целия пакет.
"Подкрепа" е категорично против увеличаване на часовете за извънреден труд, посочи Григорова. Синдикатът е против генерални промени в Кодекса на труда, защото смята, че това ще промени философията му, а колкото и дефекти да има в българската практика, ако се спазва, той е един от най-добрите в ЕС.
Позицията на другия синдикат - КНСБ, не изглежда така категорична. Пред "24 часа" оттам коментират, че при сумарното отчитане на извънредния труд често работодателите не го декларират коректно и съответно не го заплащат адекватно. Затова настояват при промени да се гарантират правата на работниците. Освен това настояват плащането на допълнителните часове работа над регламента да се вдигне от сегашните 75% в почивни дни и 100% на официални празници.
