За промяна на действащия Закон за частната охранителна дейност (ЧОД) настояха на пресконференция днес Индустриален клъстер „Сигурност“ (ИКС) и Българската камара за охрана и сигурност (БКОС) – и двете организации са членове на БСК. Те настояват за законодателни промени, които да гарантират намаляване на регулаторната тежест и бюрокрацията в сектор „Сигурност“.
Председателят на УС ИКС Александър Иванов посочи, че законът е недомислен и целият сектор страда от това. Според него, проблемите на сектора се коренят в неработещите или лошо работещи държавни институции. МВР нямат сили и от тази гледна точка контролът е занижен. Има тенденция за увеличаване на задълженията на служителите на вътрешното ведомство по контрола, но няма яснота и точно дефинирано поле на контролните органи кой за какво отговаря, акцентира той.
Татяна Иванова, изпълнителен директор на Индустриален клъстер "Сигурност", акцентира върху нестабилната нормативна уредба. Тя посочи, че Законът за частната охранителна дейност е променян шест пъти откакто е приет през 2018 г., издадени са наредби към него, както и методически указания за проверка на частните охранителни фирми, 18 промени са направени в Закона за МВР, има промени в ДОПК, ЗОП и други, които касаят дейността на ЧОД.
„Като търговски дружества ние се подчиняваме и на останалото законодателство, което касае търговските дружества… Налага се фирмите да плащат от другите си дейности допълнителните осигуровки и допълнителните разходи по задължителни застраховки, за храна, за помощни средства, за нощен режим, за да може да са на чисто пред възложителите и пред закона“, отбеляза още Татяна Иванова. Тя алармира, че има глад за кадри, които да се ориентират към тази професия.
Въздействията, които оказва приетият и влязъл в сила Закон за частната охранителна дейност, са допълнителна административна и регулаторна тежест, той е противоречие с други закони от национално и европейско законодателство, което води до невъзможност да се изпълнят всички изисквания на закона, но оказва цялостно въздействие върху работната сила в сектора, както и цялостно негативно въздействие върху сключването на договори и участието и изпълнението на обществени поръчки.
Не може МВР да има компетентност между всички оператори на пазара, негодуват от ИКС. МВР трябва да си върви само по лиценза на проверките и по така нареченото служебно начало - там, където има публични регистри, ведомството може да получава информация, смятат представителите на охранителния сектор.
От своя страна Николета Атанасова, председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС), коментира, че трябва да се обединят усилията с БСК, защото проблемът е генерален. В момента, в който излязат законите, започват проблеми - стачки и окупиране на Народното събрание, изтъкна тя. „Ако процесът на създаване на законите е сбъркан, той е сбъркан за всички. Защо трябва да си решаваме проблемите на улицата с протести?“, запита председателят на БКОС. Друг проблем, според Николета Атанасова, е девалвацията на охранителната професия, защото пазарът диктува цените и охранителните фирми се съобразяват с това. "Колкото повече играчи има на пазара, толкова по-ниски стават заплатите. Не може охранител срещу 5 лева на час да охранява складове, банки и имущество за милиони", категорична е тя.
Чуйте АУДИО (източник: БНР)
