Дата: 17.02.2020

Източник: Mediapool.bg

Прочетено: 2474

Необходима е промяна във философията, по която е организирана и се финансира здравната система, така че да се плаща не само за количество, но и за качество на медицинските услуги. Около това се обединиха представители на здравния сектор по време на дебат "Управление на съвременното здравеопазване - предизвикателства и добри практики".

От бълване на бройки към резултат

"Един от големите проблеми на нашето здравеопазване е финансирането и неговата структура. Но най-големият проблем е философията на финансирането. Една система, в която се плаща за брой извършена дейност, за брой преминали пациенти, за брой поставена става, леглоден и т.н. няма как да очакваме, че ще генерира здраве, а няма да генерира брой леглодни, клинични пътеки и др", коментира председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев. По думите му в настоящата ситуация системата е стимулирана всячески да бълва бройки, а трябва да бъде променена така, че лечебните заведения да бъдат стимулирани за постигнатия резултат, така както отдавна се е случило в страните от Западна Европа, а по-отскоро и в държавите от Източна Европа.

Хасърджиев коментира, че сега системата наказва лекарите, които успяват да лекуват пациента вкъщи и да го държат далеч от болницата и това трябва да се промени. Според него технологиите са големият шанс на България да прескочи десетилетия изоставане от другите държави.

Представителят на Българската стопанска камара в надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров даде пример за сбърканата структура на здравните разходи като посочи, че сега 80% от бюджета на фонда отиват за лечение на вече болни хора в болниците (50% от разходите) и с лекарства (30%). Докато едва 11% са за извънболничната помощ, където са профилактиката и превенцията.

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров също е съгласен, че не е добре да се плаща само за преминал пациент и даде пример, че при последното увеличение в цените на клиничните пътеки и процедури такъв елемент на диференцирано плащане според сложността е заложен за интензивното лечение. Засега обаче това е по-скоро изключение от общата уравновиловка, а за да стане масово трябва да се предложат и приемат критерии за качество и сложност, за които да се плаща повече, а този процес се случва бавно.

Маджаров обаче не приема и упреците, че сегашният начин на плащане е тотално и изначално сбъркан. "Ние в БЛС продължаваме да смятаме, че това, което се случи преди 20 години е правилното – да се плаща за свършена дейност, а не за съществуването на сградата. И оттам нататък нещо се счупи. Остана само плащането за преминал пациент и всъщност методологията, механизмите, които трябваше да гарантират, че плащането ще е свързано и с лечението и качеството, доведе до сегашната ситуация, в която твърде много гласове повтарят как случилото се тогава е лошо. Но бързо забравяме, че тогавашното финансиране водеше до незаинтересованост на персонала дали изобщо да лекува някой, пациентите се лекуваха там където са родени, ако нямат привилегията да получат жителство – неща, които трябва да останат в миналото. И всички заедно да дадем методологията за това как да се плаща за свършена дейност като се следи качеството", каза Маджаров. По думите му обаче за целта трябва да се финансират реалните разходи на лечебните заведения, а не да се допуска задлъжняването им с цел да се обуздаят разходите за здравеопазване.

Дигитализация и работеща спешна помощ

Директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов също застъпи тезата, че бъдещето е дигитализацията на здравеопазването, която повишава контрола и ефективността на разходите. Той даде пример електронния търг за онколекарства, който намали цените им и посочи, че той трябва да обхване и медицинските изделия. "Видяхме как електронният търг свали разходите за онкомедикаменти с 57 млн. лева за 2 часа. Ако това се прави редовно, може би цените ще слязат още по-надолу. Електронна здравна карта – всички сме наясно, че това е бъдещето. Трябва да се помисли за електронен търг и за медицинските изделия, тъй като аз като директор на една от големите болници в България мога да кажа, че имаме сериозен проблем с това. Понякога има картелни споразумения между фирмите, които не ни позволяват да постигнем оптимална цена", каза Балтов.

"Много е важно да се завърши проекта за спешните портали, защото те са бъдещето и гръбнакът на здравеопазването. Трябва да имаме добре работеща спешна помощ от най-малкото населено място, през общинските и областни болници до големите травма-центрове, които да са 7-8 в България. Вече се говори за медицински хеликоптери, но преди това трябва да имаме една добре работеща спешна мрежа и добра комуникация помежду си. Тук бих включил и телемедицината като едно надграждане, но първо трябва да има работеща спешна помощ", допълни той.

Частните болници: Качеството се постига с пари

Според Красимир Грудев от Националното сдружение на частните болници уравновиловката пречи да се повиши качеството на лечението. "Здравеопазването в края на краищата е бизнес. Този бизнес се подчинява на всички икономически закони. За да има качество при лечението, трябва да има адекватно заплащане", коментира той. Според него в момента в България клиничните пътеки са финансирани на 60-70%. Той смята, че трябва да се върви към плащане според сложността на случаите и така ще се избегне ситуацията, при която болници избягват лечението на тежки случаи.

"Защото качеството се проявява при тежките случаи. Когато случаят е елементарен, всеки може да го разреши. Но когато е сложен и изисква повече ресурс, болницата започва да се дърпа. Често обвиняваме частните болници, че най-много се дърпат от тежките случаи – ами да, дърпат се защото на тях няма кой да им ги плати освен пациента", коментира Грудев.

Общинските болници: Много се жонглира с понятието качество

Тотално друга визия за нещата сподели д-р Неделчо Тотев от Сдружението на общинските болници, за които темите за електронната здравна система, качеството и доплащането са хубави приказки, но много далеч от тяхната реалност. "Докато електронна система заработи, няма да остане кой да лекува и кого да лекува. Защото голяма част от общинските болници наистина са изправени пред сериозни проблеми. Не знам дали кадровата криза засяга само нас и дали трябва да продължаваме да си заравяме главата в пясъка и да казваме, че виждаш ли, това е проблем на онези, които не работят и продължават да въртят едни пътеки и да източват НЗОК. Аз не го приемам това нещо като упрек. Много се жонглира с понятието качество. Аз отдавна с колегите настоявам да се дефинира. Под тази маска биха могли да си отидат много болници и да бъдат разпнати на кръст много колеги, които и без това са прага да си тръгнат", заяви Тотев.

Той също така коментира, че в общинските болници доплащане няма, защото няма кой да плаща. "Ние сме свикнали да работим с това, което имаме, не принуждаваме пациентите да купуват консумативи докато има такива налични", заяви той.

Преоценка на общинските болници една по една

За мястото на общинските болници в здравната система отношение взе зам.-председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов (ГЕРБ), който каза, че дебатът за всяко едно общинско лечебно заведение трябва да се води отделно: "Болниците, които излязоха на протест във Видин, Козлодуй, Враца, повдигнаха много въпроси за ролята на общинските лечебните заведения. В София проблемите им са едни, във Видин, Враца, Монтана, Севлиево са различни. Затова трябва да се направи сериозна преоценка на ролята на общинските болници и какви услуги да предоставят. Да се прецени тежестта на общинските болници за всеки конкретен град и община", каза той. Иванов даде пример, че на места излизат хирурзи да протестират, а в същото време са с много малък брой операции, което ги деквалифицира и затова е нужна преоценка какви дейности изобщо да се изпълняват в отделните болници. .

"Достъпът на нашите пациенти до медицинска помощ е един от най-добрите в Европа, друг е въпросът за качеството на медицинската услуга, която те получават. Ние като законодатели за да можем да вмезем правилното решение е необходимо да се начертае дългосрочна визия, която да се следва независимо от политическите промени в държавата", каза той.

Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева каза, че МЗ вече работи по национална здравна стратегия до 2030 година, но посочи, че опитът ѝ от последните години, че в здравния сектор много трудно се стига до консенсус по който и да било въпрос, защото има много разнопосочни мнения.