„Категорично не съм съгласен с тезата, че държавата отделя пари за здравеопазването. Ние сами, с нашите здравноосигурителни вноски, си плащаме за здравеопазване, а държавата плаща за определен кръг хора“. Това заяви членът на БСК и на Надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров по време на на дискусията „Управление на съвременното здравеопазване – предизвикателства и добри практики“, която се проведе днес.
„Средната здравноосигурителна вноска, която се прави от бизнеса е около 80 лв., а средната здравноосигурителна вноска, която държавата прави за осигурените от нея лица, не минава 35 лв. И се оказва, че 30% от осигурените лица плащат 70% от вноските. Отделно структурата на разходите на НЗОК е изключително деформирана. От бюджета на Касата 50% е болнична помощ, 30% за лекарства, а едва 11% за извънболнична помощ. Открит е и въпроса каква е грижата на държавата за здравнонеосигурените лица. Това са около 600 000 души, оставени на произвола съдбата, които имат само Спешна помощ. Те я блокират и хората, които имат нужда, не могат да я получат“, заяви проф. Димитров.
По думите му в бюджета за здравеопазване трябва да има предвидени буфери за общинските болници, които не могат да генерират печалба като останалите лечебни заведения. Той подчерта, че броя на болниците е установен преди 40 години, когато населението е било 8 млн. души, съответно при драстичното му намаляване, не може да остане същия. Държавата трябва да осигури добри механизми за преструктуриране.
„Очевидно е, че не може да се намери справедлив начин за разпределяне на средствата за лечебните заведения. Добрата новина е, че на последното заседание на Надзора приехме бюджетите на лечебните заведения до края на годината. Така директорите на лечебните заведения ще могат да боравят със средствата си значително по-спокойно и да могат да направят своя бизнес план“, каза проф. Димитров.
