Доц. д-р Даниела Илиева: Недостигът на специалисти по кибер сигурност ще достигне до 350 000 през 2022 г.
До 2022 г. повече от половината население на Европа ще се нуждае от цялостна преквалификация или значително повишаване на квалификацията, за да отговаря на изискванията на дигитализацията. Това се казва в изследване на компанията Logitech за тенденциите на работното място през 2020 г. От проучването се открояват следните статистически данни[1]:
- 67% от организациите вече имат поне част от общите си комуникации в облачно пространство;
- В световен мащаб 70% от служителите работят от разстояние поне един ден седмично;
- Глобалните видеоконференции, базирани в облак, са се увеличили 880% през последните четири години (2015-2019);
- 79% от хората, чиито работни места предлагат разнообразие от типове пространства, отчитат по-добро представяне в работата;
- 25% от служителите на възраст между 18 и 29 години (поколение Z) използват видеоконференции на работното място всеки ден.
Като мениджър, академичен и корпоративен преподавател и човек, ангажиран в НПО сектора, трябва да призная, че промените се случват бързо и България е изправена за пореден път пред сериозно предизвикателство. Но промяната е неизбеждна и можем единствено да се подготвим по най-добрия начин. Събития като организираното от Digital Europe[2] събитие Masters of Digital през февруари 2020, представят тенденции, статистики, прогнози и може би – поглед в недалечното бъдеще.
Еднодневното събитие включваше key note изказвания и няколко панела, фокусирани върху различни чувствителни теми от процеса на дигитална трансформация – индустрията в дигиталната ера, значението на иновациите за различните сектори, развитие на изкуствения интелект в полза на хората, дигитални решения за зелени политики, и др.
Сред множество изследвания на Дигитална Европа, по време на Masters of Digital беше представено изследване за измерване успеха за управление на дигиталната трансформация, се обособяват 22 ключови индикатора и прогнозите за тях до 2025 г. Изследването показва, че до 2025 г. 90% от населението без формално образование ще бъде регулярен потребител на интернет, всяко домакинство ще разполага с достъп до 4G мрежа, а около 40% от работещите ще използват 5G мрежа.
Сред най-търсените професии се очаква да бъдат анализатори на данни, специалисти по изкуствен интелект и машинно обучение, както и мениджъри на дигитална трансформация.
Недостигът на специалисти по кибер сигурност се очаква да достигне до 350 000 до 2022 г. Това налага очакването до 2025 г. компаниите да предоставят обучение на около 30% от служителите си по информационни и комуникационни технологии. Към днешна дата, едва 22% от всички европейски компании предоставят такова.
Дигиталната трансформация се отразява не само на домакинствата и корпорациите, но и на държавните услуги. Очакванията на Дигитална Европа са до 2025г. около 75% от гражданите на Европа да могат да използват услуги за електронно управление. Готови ли сме наистина за неизбежната промяна? Готов ли е индивидът, обществото, образователната система, държавите?
Освен всички гореизброени статистически данни, специфично се подчертава важността на STEM[3] образованието – фокус върху наука, технологии, инженерство и математика, особено в основната форма на обучение (5 – 8 клас). Показателно е, че през 2017 г. почти половината население на ЕС е „страдало“ от недостатъчно дигитални умения. Освен STEM уменията, изследванията показват, че има остра необходимост от обучение чрез холистичен и интегративен подход между различните дисциплини.
Остава нуждата от поддържане на реална, а не дигитална човечност, приемственост и поддържане на традиции, а не само стремеж към новото, и не на последно място – стремеж към комуникация на живо в този променящ се, дигитален свят.
[2] Digital Europe е европейска организация, която представлява индустрията за цифрови технологии, чиито членове включват над 35 000 членове, представлявани от около 100 големи технологични компании и национални търговски асоциации.
[3] STEM – Science, Technology, Engineering and Mathematics
Статията е публикувана в личния блог на доц. д-р Даниела Илиева - уневерситетски преподавател и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“
