Идеята е всички в рискова група да си „спестят“ срещата с вируса и да се запазят работни места в икономиката.
Всичко това ще излезе на държавата в най-лошия случай 40 милиона лева на ден, което ще е по-малко от това, което в момента губим - по 50 милиона дневно като данъчни приходи от намалените обороти
Разбрах, г-н Данев, за идеята ви да се изолират рисковите групи от населението от останалите в ситуацията, в която се намираме сега – на все по- разгръщаща се епидемия и прилагане на все по-рестриктивни мерки за цялото общество. Какво предлагате?
- Идеята ми е елементарна. Нашата здравна система може да е далеч като възможности от германската, но пък имаме друг неизползван ресурс, който ефективно може да се включи – затворените туристически комплекси. На относителен ранен етап (не трябва да се губи време) да се предложи на всички в рискова възраст или здравословно състояние да се отделят до преминаване на епидемията от останалите и да се настанят в хотели с нормални условия за живот.
За такава раздяла на двете групи – рискови и активни заговари г-н Красен Кюркчиев. Вие го допълвате ли?
- Идеите на бизнесмена Красен Кюркчиев са правилни, но не стигат до край. Според него проблем в момента са 700 000 души от рисковата група, които живеят в смесени домакинства, тоест млади и възрастни. Децата, може дори и да не прекарат видимо вируса, но го носят и го предават. Проблемът е при по-възрастните, които имат и съпътстващи заболявания. При тях често се стига до усложнения, налагащи лечение в болница. Ако те са многобройни, здравната система не може да се справи с наплива от пациенти. Г-н Кюркчиев, доколкото разбирам, предлага отделянето да стане в собствени вили и апартаменти и това е валидно. Аз пък още от самото начало на кризата предлагам на министъра на туризма да се даде възможност отделянето на рисковите групи да стане в затворените туристически комплекси с помощта и под контрола на обществото.
Какво предлагате конкретно? Как да стане това разделяне на двете групи: рискови и активни?
- Аз ръководя втората хотелска компания у нас, след „Албена”, която прави по 93 милиона лева оборот, ние правим по 80 милиона годишно. За миналата година имаме около милион нощувки. Давам ви пример с комплекса ни между Равда и Несебър, които разполага с 1000 стаи, с парк от 70 декара. В него има всички екстри: СПА център, лекарски кабинети, басейни, фитнес и т.н. Той е абсолютно заграден отвсякъде, има място за настаняване и на персонала – може да не се излиза от там 4-5 месеца, ако се наложи. Предлагаме в тези хотелски комплекси да се настанят хора от рисковата група, здрави хора! За тях могат да се полагат всичкки необходими грижи – храна, медицинско обслужване. Ако това бъде организирано навреме, епидемията може да бъде оставена да следва естествения си ход и останалата част от населението да придобие имунитет, като преболедува, а здравната система - да се справи с лечението на усложненията.
Кой ще плаща за престоя на тези хора в хотелите?
- Имам близък в старчески дом, за пребиваването на когото плащаме 40 лева на ден. На тази цена луксозни хотели при гарантиран от държавата дълъг престой биха обслужили всички желаещи. Според епидемолози, с които разговарях, рисковата група у нас наброява около 800 000 души, някои от тях са добре изолирани. Но повечето не са. Те могат да бъдат временно „изолирани” в хотели, държавата да плаща за тяхното пребиваване, може да се взима и част от пенсията им за този престой. Всичко това ще излезе на държавата в най-лошия случай 40 милиона лева на ден, което ще е по-малко от това, което в момента губим - по 50 милиона дневно като данъчни приходи от намалените обороти. Идеята е всички в рискова възраст или здравословно състояние да си „спестят“ срещата с вируса.
А какво става с останалата част от населението?
- В момента, в който се изтеглят рисковите групи, другите се връщат на работа и си преболедуват по нормален начин. Така обществото придобива имунитет, който всъщност е целта - но пътят до него е много труден и много бавен, ако няма ефективно разделяне.
Как ще става пресяването на тези хора?
- Задължително всеки от тях прекарва 20 дни карантина, преди да влезе в хотелските комплекси.
Значи, това са здрави хора?
- Да, не говорим за болни. Рискови групи, които влизат в защитена среда, с оглед на това да не се заразят от останалите.
Колко души може да бъдат обхванати?
- Само хотелите Слънчев бряг приютияват в сезон около 300 000 души. Пампорово примерно може също лесно да се затвори. Много по-лесно ще е за полицията, ако се направи едно такова събиране на хора, отколкото да ни гони по градинките и по Витоша. Българските туристически комплекси по Черноморието (които така или иначе едва ли ще работят този сезон), в планините, в минералните бани лесно могат да бъдат отделени и използвани за целта. Персоналът може да живее на място, в тези комплекси има практически всички условия – кухни, перални, медицински кабинети и т.н. Контролът на достъп ще е много по-лесен, ефективен и евтин от мащабните операции, които сега текат из страната
Тоест, предлагате хората в рискови групи да бъдат изпратени на един вид почивка?
- Да, в една луксозна атмосфера.
Но това ще е голям разход за държавата!
- Да, но ще е по-малка загуба, ако цялата държава не работи няколко месеца. И 1 милион българи да пожелаят да се нанесат в четиризвездни хотели, това би било по-евтино от загубите за бюджета само от ДДС, оценявани от самото правителство на 50 млн на ден, както вече споменах. Да не говорим за помощите за безработни, вчера се гласуваха още 420 милиона допълнителен бюджет за МВР и още други разходи, които държавата поема.
И смятате, че може да се направи организация за 800 000 българи, които да бъдат спешно „преселени” в луксозни хотели?
- Да, ние можем да осигурим и транспорта.
Говорил ли сте с други свои колеги от бранша?
- В България нямаме единен бранш. Затова предложенията ми от началото на кризата са насочени към държавния орган – министъра на туризма. Ние сме част от най-голямата ваканционна верига в света. Наши хотели в Испания и Великобритания вече са ангажирани от съответните здравни власти за най-различни дейности, съпътстващи борбата с коронавируса. Ние няма да правим нищо по-различно от тях - искаме да вземем през април-май, а защо не и през юни при нас пенсионери, докато мине епидемията, докато обществото създаде една резистентност като група. Така би се осигурила и работа за персонала на хотелите, който тази година няма как да разчита на германските, холандските и белгийски пенсионери, а на българската осигурителна система
Казвате, че сте опитал да говорите за идеята си с г-жа Ангелкова, министъра на туризма. Какъв е резултатът?
- Всичко съм ѝ описал. Споделих го с нея го няколко дни след нейната заповед на 17-ти. От началото на кризата се опитвам да привлека вниманието на г-жа Ангелкова като наш ресорен министър върху подобна идея, но засега от правителството реакция няма. Все пак аз съм хотелиер, не епидемиолог, но се опитвам да предложа работещ вариант. Разговарях с водещи епидемиолози и получих подкрепа.
Според експерти вариантите за развитието на епидемията са два – или много бързо да се развие и да настъпи бум на болни, с които здравната система не може да се справи, заради рисковата демография, или да се забави, за да се справи здравната система, но така процесът ще е много дълъг и това ще е пагубно за икономиката ни. Вместо за месец и половина, ще стане за шест. Никоя бюджетна система няма да издържи такъв стрес. Във Франция вече има бум на домашното насилие, заради изолацията. Тепърва при нас ще идва това. Когато пухчетата от тополите полетят, ще има опашки от хора, които искат да се тестват, а те ще кихат от алергиите.
Как ви се струват мерките, които взима държавата?
- Мерките работят за различни бизнеси по различни начини. Доколко ще са ефективни, ще се разбере.
Вие съкращавал ли сте персонал?
- Ние не сме. Но веригата ни в Испания направи вече масови съкращение. Въпрос на време е и при нас да се случи същото. Нашият бизнес е такъв, че ние правим оборот през лятото.
Колко време може да издържите в сегашната ситуация?
- При нас е малко по-различно, имаме около 400 души постоянен персонал. През лятото стигат до 2200. Ще се мъчим да запазим тези 400 души, но за някои от тях ще се наложи да отидат на борсата. Никой от нас не се осигурява на минимален основен доход. Не сме ползвали борси през последните години, ако излезем на трудовата борса, ще ни плащат 12 месеца. Проблемът при нас като бранш е, че губим един цял сезон. Не е лесна ситуацията. При други бизнеси може примерно през септември да има възстановяване, при нас не е така. Коронавирусът ще доведе до забавяне в световен мащаб.
Смятате ли, че идеята ви ще намери рeализация?
- Смятам, че е с голяма перспектива. Дали ще се реализира, зависи от управляващите. Според мен обществото следва да предостави приемливи условия за живот при отделянето на тези хора от дома, а изборът е личен. Сега трябва да се намери решение как да спасм икономиката, работните места и хората, които се върнаха от чужбина, да не заминат отново. И да си дадем ясна сметка, че трябва да действаме бързо и смело, за да не се вайкаме след това дълго и мъчително.
Визитка:
Веселин Данев ръководи голяма хотелска верига по Българското черноморие. Управляваната от него компания разполага с около 3400 стаи - десет хотела в Несебър, Бяла, Златни пясъци и Слънчев бряг. Включва Melia Grand Hermitage, Melia Sunny Beach, Sol Nessebar Resort и Sol Luna Bay. Хотелите са част от испанската компания Melia Hotels International.
Завършил е право в Йейл и стопанско управление в Станфорд.
