Станислав Попдончев: Предложение е в правилната посока за онези бизнеси, които могат да си позволят да изплатят останалите 40% от възнагражденията на своите служители и да внесат дължимите осигуровки върху тези 40%.
Държавната помощ за работодателите по време на извънредното положение да включва не само 60% от осигурителния доход на работниците и служителите, чиято дейност е преустановена, но и 60% от дължимите осигурителни вноски. За такова допълнение се споразумяха членовете на парламентарната правна комисия при обсъждането на промените в закона за извънредното положение преди второто му четене, което е планирано за понеделник.
Гласуваната днес промяна ще важи и за работодатели, които вече са подали заявления за компенсации по реда на ПМС №55 за схемата за подпомагане на работодателите, което правителството прие в началото на седмицата на базата на досегашния текст в закона. Той предвижда компенсиране само на 60% от осигурителния доход на работниците за януари, като работодателят се задължава да им изплаща брутните заплати за това време и осигуровките върху цялата сума.
Срокът за отпускане на компенсациите е до края на извънредното положение, чийто срок беше удължен до 13 май, но не повече от 3 месеца
Предложението е реакция на възраженията на практически огромната част от работодателите, че предвидената мярка 60/40 не е ефективна, защото натоварването става непосилно в условията на спряна дейност в рамките на извънредното положение. (Повече по темата вижте тук и тук.)
Напрежението остава
Новото предложение обаче, вместо да тушира напрежението сред работодателите, доведе до остри коментари от страна на бизнеса, показа бърза анкета на "Капитал".
"Тази корекция в схемата 60/40 по никакъв начин не решава проблема, защото самата философия е сбъркана", коментира пред "Капитал" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев. По думите му в никоя държава по света не се компенсират работници или служители, които не работят. "Дори и в този вариант на схемата фирмите няма как да плащат тези заплати на хората, които не ходят на работа. Няма как те да взимат толкова, колкото колегите им, които са на работните си места", заяви Велев.
Според зам.-председателя и главен финансов директор на БСК Станислав Попдончев новото предложение е в правилната посока за онези бизнеси, които могат да си позволят да изплатят останалите 40% от възнагражденията на своите служители и да внесат дължимите осигуровки върху тези 40% в бюджета. "Микро, малките и по-голямата част от средните предприятия не са в тази хипотеза. За тях, както и за всички останали предприятия, чиято дейност е спряна със заповедта на министъра на здравеопазването, мярката остава неработеща", коментира той пред "Капитал". И добави, че БСК поддържа становището, че заплащането на възнаграждение за неположен труд няма нито юридическа, нито икономическа логика.
От КРИБ и БТПП се въздържаха от коментар.
Депутатите гласуваха още няколко промени в закона, които целят да облекчат поне малко положението на различни засегнати групи в обществото:
Държавата и общините могат да опрощават наеми
До отмяната на извънредното положение държавата и общините да могат намалят или изцяло да освободят от плащането на вноски за наем, аренда и такси за ползване граждани и фирми, които са наематели на държавни, съответно - на общински, имоти и които са били принудени поради кризата да спрат или да ограничат дейността си. Това комисията гласува по първоначално предложение на Искрен Веселинов от ВМРО.
Туроператорите получават отсрочка за връщане на парите за отменени пътувания
По предложение на министър на туризма Николина Ангелкова туроператорите, които трябва да възстановят предварително заплатена сума за отменено туристическо пътуване, ще могат да направят това до 1 месец след отмяната на извънредното положение. Преди това те имат право да предложат на клиента ваучер за срок от 24 месеца вместо връщане на сумата. Предложението е мотивирано с обичайната бизнес практика авансово получените плащания вече да са разпределени по съответните доставчици.
Безлихвени кредити
Самоосигуряващите се лица ще имат право да искат безлихвен кредит в размер до 1500 лв. със срок на погасяване до 10 години. За малките и средните бизнеси ще се отпускат безлихвени кредити до 100 хил. лв. отново със срок на погасяване 10 години, обяви след заседанието председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова.
Очаквано беше одобрена новата редакция на чл. 6 от закона, който ограничава защитата при забава на плащания само до кредити, предоставени от банки и други финансови институции, и договори за лизинг. Новият текст гласи: "До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки или финансови институции, както и от трети лица и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи".
Значително се редуцират глобите за нарушения на противоепидемични мерки
Членовете на правната комисия единодушно подкрепиха намаляване на въведената преди десетина дни в Закона за здравето глоба от 5000 лв. за нарушение на противоепидемични мерки, определени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция. Новият размер на глобата, който се предлага, е от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Имуществената санкция от 15 хил. лв. за същото нарушение, извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се редуцира до размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. По-благоприятният размер ще се прилага и към вече издадените няколкостотин наказателни постановления по досегашния текст, коментираха депутатите с уговорката, че не е известно до момента да има приключило производство.
Междувременно с промени в Наказателния кодекс от средата на март беше създаден практически същият състав на престъпление, наказуем със затвор до 5 години и глоба от 10 хил. до 15 хил. лв.
Сред най-оспорваните промени беше корекцията на чл. 4 от закона за извънредното положение, който в момента предвижда удължаване с един месец от отмяната на извънредното положение на сроковете, определени в закон (извън процесуалните срокове по чл. 3), които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както и действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.
Това удължаване обаче няма да важи за производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по глава трета от Закона за държавната собственост и по глава трета от Закона за общинската собственост, по глави седма, осма и тринадесета, раздели II и III от Закона за устройство на територията и по Закона за защита на конкуренцията, решиха депутатите. А засегнатите лица от тази нова разпоредба имат 7-дневен срок от влизане в сила на закона да предприемат необходимите действия, ако междувременно срокът е изтекъл за тях.
Към закона беше приложен списък с дела, по които ще текат срокове по време на извънредното положение. По същество той преповтаря решението на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за делата, които ще се гледат от съдилищата, докато трае кризата.
