МОТ ПРЕДСТАВИ ДОКЛАД ЗА ЕФЕКТИТЕ НА COVID-19 ВЪРХУ ПАЗАРА НА ТРУДА

Междувародната организация на труда публикува свой доклад за ефектите от COVID-19 върху пазара на труда. В уводната част на доклада се казва, следното:

• От първия мониторинг на МОТ насам пандемията COVID-19 допълнително се ускори по отношение на интензивността си и разшири глобалния си обхват. Мерките за пълно или частично блокиране засягат почти 2,7 милиарда работници, което представлява около 81% от работната сила в света.
• В настоящата ситуация предприятията в различни икономически сектори са изправени пред катастрофални загуби, които застрашават тяхната дейност и платежоспособност, особено сред по-малките предприятия, докато милиони работници са уязвими от загуба на доходи и съкращения. Въздействието върху дейностите за генериране на доход е особено тежко за незащитените работници и най-уязвимите групи в неформалната икономика.
• Свиването на заетостта вече започна в голям (безпрецедентен) мащаб в много страни. При липса на други данни промените в работното време, които се отразяват както в съкращения, така и в други временни намаления на работното време, дават по-добра картина за тежката реалност на настоящата ситуация на пазара на труда.
• Използвайки този подход, от 1 април 2020 г. новите глобални оценки на МОТ показват, че работното време ще намалее с 6,7% през второто тримесечие на 2020 г., което се отразява на 195 милиона работници на пълен работен ден.
• Окончателната сума на годишните загуби на работни места през 2020 г. ще зависи критично от развитието на пандемията и мерките, предприети за смекчаване на нейното въздействие. Поради тази причина, МОТ ще продължи да наблюдава ситуацията и редовно да актуализира своята прогноза за загубеното работно време и еквивалентната загуба на заетост.
• По-голяма загубата на работни места и намаляващо работно време ще има в най-силно засегнатите сектори. Според оценките на МОТ, 1,25 милиарда работници, представляващи почти 38 на сто от световната работна сила, са заети в сектори, които сега са изправени пред сериозен спад на производството и висок риск от изместване на работната сила. Основните сектори включват търговия на дребно, настаняване и хранителни услуги и производство.
• Особено в страните с ниски и средни доходи, тежко засегнатите сектори имат висок дял на работниците в неформална заетост и на работници с ограничен достъп до здравни услуги и социална защита. Без подходящи политически мерки работниците са изправени пред висок риск от изпадане в бедност и ще изпитат по-големи предизвикателства за възстановяване на поминъка си през периода на възстановяване.
• Тези, които продължават да работят в обществени сектори, по-специално здравните работници, са изложени на значителни здравни и икономически рискове. В здравния сектор това се отразява несъразмерно на жените.
• Всъщност, без значение къде в света или в кой сектор, кризата оказва драматично въздействие върху световната работна сила. Политиките трябва да се съсредоточат върху предоставянето на незабавно облекчение на работниците и предприятията, за да се защитят поминъкът и икономически жизнеспособните предприятия, особено в тежко засегнатите сектори и развиващите се страни, като по този начин се осигурят условията за бързо възстановяване и нови работни места, след като пандемията приключи контрол.
• Необходимо е да се използват публични ресурси за насърчаване на предприятията да запазят и/или да създадат работни места.

С пълния текст на доклада можете да се запознаете ТУК.