МАРШ НА СКОК КЪМ ERM II ИЛИ РЕФЕРЕНДУМ

Автор: Димитър Бранков, д. и., зам.-председател на БСК

Бележка на автора: За по-младите пояснявам смисъла на упражнението "Марш на скок" - бързо отдалечаване от район на първоначална дислокация на безопасно разстояние, напр. поради очакван удар със средства за масово поразяване или придвижване към ново местоназначение

________

Ниската обществена информираност и хранещият се от нея популизъм доведоха до оповестяването преди известно време на референдум срещу присъединяването към Еврозоната (ЕЗ). Неговото иницииране игнорира задълженията и правата ни по Договора за присъединяване към ЕС от 2006 г. и действащото законодателство за референдумите, като се прави опит за отваряне на нови линии на национално разделение.

Последвалото разпространение на COVID-19 и задълбочаваща се рецесия също се използват като претекст за отлагане на присъединяването към Механизма на обменните курсове – ERM II (МОК).

В тази връзка, по-долу ще бъдат припомнени част от общия контекст, предхождащите и съвременни условия за изясняване значимостта на сегашния момент и шанс, който за пореден път можем да загърбим.

Валутният борд въведен у нас преди повече от двадесет години като временна дисциплинираща мярка и експеримент под натиска на МВФ, представлява най-рестриктивния възможен модел на свръхобезпечение на паричната база, прилаган някога в световната финансова история. В нашата малобройна компания са държави като Босна и Херцеговина, Антигуа и Барбуда, Доминиканска република, Гренада,  Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини и др.

Разумният изход от Валутния борд чрез приемане на еврото при действащия валутен курс, следвайки опита на трите държави, които последни се присъединиха към ЕЗ е деклариран многократно по категоричен начин, като се започне от споразумението между МС и БНБ от 2004 г., и стигнем до последното решение на 44-то НС по този въпрос. Предишните и сегашни проблеми на ЕЗ и тяхното разрешаване, потвърждават липсата на алтернатива и безсмислието на значителното забавяне на целия процес.

Неколкократните опити за присъединяване към МОК бяха осуетени по много и различни причини – неосигурена външна подкрепа, непоследователност, липса на политическа воля, страх от излизане от статуквото, летаргия превзела регулаторните и надзорни органи, неявна съпротива на външни и вътрешни заинтересовани сили, висока обществена неинформираност и др.

Междувременно предприетите стъпки в изпълнение на националния план за подготовка на страната за влизане в МОК и ЕЗ, и обявените едностранни ангажименти към ЕЦБ, Евро групата и страните прилагащи МОК, следва да бъдат приключени до края на април или юли т. г. ако се съди по последните официални, макар и не винаги ясни и често противоречиви изявления.

Относно обществената подкрепа за присъединяване към МОК и ЕЗ и необходимите политически решения може да бъде даден един подходящ пример от по-далечен исторически период. Малко известно е, че само един срещу 13 американци е бил за незабавно включване във войната на страната на вече воюващата Великобритания, преди удара на японската авиация срещу Пърл Харбър в началото на декември 1941 г.

Макар и при ред условности може да се приеме, че има политическо съгласие между основните партии за ускорено присъединяване към МОК и ЕЗ, поне ако се съди от техните актуални програмни документи. Синдикатите и националните работодателски организации също многократно са декларирали общите си позиции по този въпрос, вкл. в становището на Икономическия и социален съвет от декември 2017 г., прието след предварителни дебати и съгласуване, отнели повече от три години[1]. Неговото основно послание, което си струва да бъде повтаряно по-често е, че „ускоряването на подготовката и осигуряването на външнополитическа подкрепа за присъединяване на Р България към еврозоната придобива значението на непосредствена национална цел и задача на външната и икономическата политика с най-висок приоритет, на един от основните фактори за радикална промяна на инвестиционната среда. Едва ли може да се посочи друга предстояща икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици от присъединяването към ЕЗ.“ 

В заключение, ако външната подкрепа за присъединяване към МОК е осигурена, за което бяхме уверявани неколкократно, ако в краткото оставащо време бъде изпълнено условието за капиталово усилване на банките, визирани след приключилите стрес тестове, то отказът да бъде предприета тази по същество техническа стъпка, до края на т. м. или до средата на т.г. би бил поредна проява на една от лошите черти на националния ни характер, а именно да пропускаме историческия моментен шанс, който рядко е бил на наша страна.

__________

[1] Формулираните очаквани ползи и негативи от ускореното присъединяване към ЕЗ бяха обсъдени задълбочено с разпознаваеми представители на финансовата и експертна общност. Макар и остарял в някои аспекти, този документ заслужава по-широко обществено внимание, вкл. на опонентите, съмняващите се и всички, които се чувстват неинформирани.