Председателят на БСК Радосвет Радев в интервю за сп. Логистика
На 25 април 2020 г. Българската стопанска камара отбелязва 40 години от своето учредяване. В навечерието на юбилея разговаряхме с председателя на Камарата Радосвет Радев. Въпросите, които зададохме на г-н Радев, са свързани с пандемичната криза и икономическите последствия от нея, с управленските, браншовите и мениджърските решения, които трябва да се вземат, с умението да бъдат запазени хората и производствата. Като журналист той не пропуска да ни напомни „колко трудно е да се пише за бизнес по време на криза“. И да вдъхне кураж, че „нищо, което е било наистина ключово и значимо вчера, не може да изчезне утре“.
_______________
Г-н Радев, какво се случва в момента на икономическия фронт?
На икономическия фронт се разразява непредвидима война. Знаем само, че воюваме с COVID-19, но не са ясни нито размерите на щетите, нито силата на воюващите, нито дали запасите ще стигнат, а най-лошото е, че дори не сме сигурни дали прилагаме правилната тактика и колко още може да продължи тази война.
Посрещнахме едни от най-светлите християнски празници в домашна изолация. Това не е продължителна великденска ваканция, това са ежеминутни загуби на пазарни позиции и на квалифицирана работна ръка. Най-страшното е, че започваме да губим способността не само да планираме, но и да мечтаем.
Решенията, които бизнесът и правителствата ще вземат през следващите няколко месеца, ще оформят нови бизнес модели за години напред. Каква е оценката Ви за предприетите досега мерки от правителството?
Оценката ми е изключително критична. На практика, конкретни икономически мерки за бизнеса няма. Прословутата Мярка 60/40 е за запазване на заетостта на хората. Държавата пресметливо е решила да даде по-малко пари на предприятията, срещу това да даде много пари на безработните. Всъщност бизнесът е оставен сам на себе си.
Мярката, която предприе Българската народна банка, за отсрочване до шест месеца по лихви и главници към търговските банки е добро решение, но трябва да сме наясно, че банките имат естествената икономическа корист да съхранят длъжниците си, за да получат все пак раздадените кредити в по-добри времена.
Към днешна дата, 15 април 2020 г., заявката на Фонда на фондовете за подпомагане на малките и средни предприятия е обгърната в мъгла, неясна административна процедура, ограничени финансови средства. Ще бъде истински подвиг, по начина по-който на 14 април бяха представени нещата, който и да е предприемач да получи тази помощ. Икономика на кредит е нещо нормално, но по-лошото е, че в момента спасителният план е кредит.
Експресно проучване на БСК сочи, че от мярката 60/40 ще се възползват не повече от 8% от работодателите. Вярвате ли, че правителството ще изработи работещи модели?
Първите представени резултати от успеха на мярката показват, че анкетираните от БСК предприятия, са били по-големи оптимисти, отколкото показва действителността. Към 12 април от възможността се бяха възползвали около 2 000 предприятия с общ брой заети около 30 000 души, според министър Сачева. Това всъщност прави по-малко от 1% от работещите български предприятия към началото на месец март 2020 г. Ако все пак прогнозата от анкетата се окаже вярна, то помощ по мярката ще получат около 250 000 работещи.
Не вярвам, че правителството ще успее да представи работещи модели, защото с действията си показа, че това е занимание за различни мозъчни тръстове - работодателски и синдикални организиции и на отделни предприемачи, като управителя на “Фикосота” Красен Кюркчиев, например. Той още в първите дни на извънредното положение предложи стратегия за справяне с епидемията с минимални жертви и щети за икономиката, като се раздели обществото на две групи според риска и, успоредно с това, заедно със Стопанска камара – Шумен предприеха дарителска кампания „Помогни сега!“, която има страхотен успех и увлече предприемачите и в други региони да помагат с финансови и материални средства.
Всъщност, напълно разбирам невъзможността на държавата да направи работещи модели за бизнеса. Това е много по-трудна материя, отколкото да направиш Национален оперативен щаб, който главно да забранява. Щабът на българската икономика трябва да разрешава и Българска стопанска камара апелира за създаването на Икономически кризисен щаб още от началото на извънредното положение.
Чест въпрос e: Коя тактика е по-добра - да нулираш приходите и да затвориш, или да запазиш трудовите договори и да издържиш 3-4 месеца на ръба?
Всеки предприемач знае отговора на този въпрос. В условие на криза би трябвало не да нулира приходите, а да нулира разходите. В тази извънредна ситуация трябва да съхраниш най-ценния си актив – ако това са хората, които години наред си обучавал - съхраняваш тях, ако това са машините, които си изплащал и продължаваш да ги изплащаш – пазиш машините.
Превозвачите запазват изплатените камиони и автобуси, нищо че в момента стоят на паркинга. Разбираемо е, че вече има толкова много шофьори в бюрата по труда.
Има ли уплашени мениджъри на фирми, които не правят нищо?
Не знам, може и да има уплашени. Всички твърдят, че това, което се случва, е нещо ново за човешката история. Но истината е, че членовете на Българската стопанска камара, чийто бизнеси имам удоволствието да познавам, са личности с удивителни стопански биографии. Една част от тях са преживели времената на мутрите и кражбите, на дефлацията и хиперинфлацията, „Виденовата зима“ и икономическата криза от 2009 г. Силно вярвам в имунитета на българския предприемач. Той е преживял толкова много, че има както моралните, така и волевите ресурси да преживее и това.
Колко месеца българската икономика може да се държи на ръба?
Това, което пропускаме е, че има съществуваща българска икономика, която бързо се ориентира към потребностите на самата криза. В самата криза вече има икономика. Задоволява се потребността от маски, дезинфектанти, защитни облекла, фармация. Услугите се адаптират към ситуацията – доставките на храна до вратата на дома, електронните разплащания, десетките приложения за по-бърз достъп дори и до лекар. Истината е, че икономиката ни не е в размерите, в които съществуваше, и ключовият въпрос е дали ще се примирим с оборотите, които реализира. Ако икономиката спре и никой не работи, всички запаси ще свършат до края на първото полугодие. Но продължавам да смятам, че тази криза е и възможност и че в момента се раждат новите бизнес модели, които ще променят икономиката на 21 век.
Може ли да се прогнозира какъв процент от фирмите с отслабена финансова система преди кризата ще фалират?
Едва ли е възможно прецизно изчисление, но вероятно броят им ще е голям.
Колко време ще трябва на тези, които не спрат дейността си, да се възстановят до предкризисното си състояние?
Изключително труден въпрос. Отговорът зависи не само от икономиката на България, но икономическото възстановяване на цяла Европа и съживяването на веригите за доставка от и към нашите контрагенти. Българската икономика е отворена и повече от половината брутен вътрешен продукт се реализира чрез износа.
Ако правителството не създаде икономически оперативен щаб, готова ли е БСК заедно с други работодателски организации да го създаде?
Не виждам особен смисъл такъв щаб да съществува сам за себе си. На бизнеса сега са му нужни управленски решения, които да променят правилата на икономиката. Тези управленски решения са в правомощията единствено на държавата.
За своята 40-годишна история БСК е доказала, че може да бъде отговорен консултант и добър съветник. Ние ясно артикулираме нуждите на нашите членове и често пъти имаме проактивно поведение, защото истината понякога е неудобна, а да разбереш проблема и да търсиш неговото решение е въпрос на дълг за една работодателска организация.
Имате ли екипи, които да правят бързи анализи, за да помогнат на фирми да вземат адекватни решения за следващите месеци?
В Стопанска камара има експерти с богат опит и се опитваме да покрием целия спектър от икономически дейности. Екипът ни не е преставал да работи в полза на членовете на БСК и в моменти на възход, и в моменти на криза. Истината е, че компаниите ни търсят не само за анализи, въпреки че “Капиталов пазар” ЕООД е дъщерно дружество на БСК и се занимава точно с изготвянето на икономически анализи и консултации. Бизнесът се обръща към нас, за да използва директни услуги. Още в първите дни на кризата Правният отдел на БСК беше залят от заявки за издаване на сертификати за форсмажор с международна валидност. Част от служители на компаниите пък решиха да използват времето, за да подобрят дигиталните си умения.
Счетоводният и правният отдел не спират да дават консултации по мярката 60/40, промените в сроковете за плащане, уловките в т.нар. “мерки за бизнеса”. Нека не забравяме, че ние сме и достатъчно упорити – не пропускаме да дадем становище до компетентните институции по всяка тема, която касае българския бизнес. Отделен е въпросът в чуваемостта и разбирането на проблема…
И извън всичко това, което приляга на една работодателска организация, създадохме и електронна борса за взаимопомощ, в която всеки може да обявява какво търси или какво предлага за времето на кризата. Обявите за разнородни - от производители на замразени прасета и кафе, до лизинг на работници.
На 20 април пък ще излезе списанието на БСК “Noblesse Oblige”, по повод 40-годишнината на БСК. То се изготвя изцяло от екипа ни и основният фокус е върху добрите примери в българския бизнес. Нали си давате сметка колко трудно е да се пише за бизнес по време на криза? Чрез този брой на списанието се опитахме да вдъхнем оптимизъм на българския предприемач, като припомним, че родният бизнес е преживял всевъзможни перипетии през последните 30-40 години, но всеки път е успявал да се изправи на крака и, с високо вдигната глава, да продължи напред.
Давате ли в БСК онлайн съвети, правите ли видеообучения?
Даваме съвети и консултации, пишем становища, консултираме позиции, приемаме идеи - 24 часа, 7 дни в седмицата, по телефон, по имейл, в zoom, skype, viber и всичко налично.
Екипът е съвсем сериозен, когато казва, че работата ни в извънредното положение, не само че не намалява, а се увеличава, защото и проблемите идват с лавинообразна скорост. В Cisco Академията ни, която е и една от първите на Балканите, в момента има 30 курсисти, които преминават през обученията за компютърни мрежи чрез видеообучение. Център “Външно сътрудничество” към БСК набира участници за онлайн двустранни срещи за конференцията Applied Artificial Intelligence Conference, която трябваше да се проведе във Виена на 11 май, но сега ще се проведе във виртуалната пространство и ще се случат онлайн брокерските срещи между фирмите.
Кризата завари много фирми, държавни, и общински институции без достатъчна готовност да взаимодействат със света дигитално. Ще настоявате ли фирмите да получат целева финансова подкрепа, за да внедряват скоростно високи технологии?
Не само, че ще настояваме. Това е приоритет на Новия програмен период 2021-2027 г. Ще настояваме, както винаги, да има прозрачност на изразходваните средства и, най-важното – видим резултат.
В момент на криза, умовете също могат бързо да се променят - накъде ще тръгне промяната към национална изолация или към глобалната солидарност?
И двете са възможни. Тук отново излиза на преден план продължителността и дълбочината на кризата. Аз съм и за двете, защото индивидуализмът в добрите идеи на умните предприемачи ще роди нови продукти. А световната битка показва, че всички работят заедно. И тук е голямото предизвикателство - България да заеме свое място със свои собствени продукти.
Какво ще се случи с ключовите индустрии, без които една държава не може да оцелее?
Нищо, което е било наистина ключово и значимо вчера, не може да изчезне утре. Нищо необходимо не може да се превърне в спомен. Всяка индустрия може да промени своята икономическа карта и да намали мащаба, но нито образованието, нито здравеопазването, нито енергетиката, още по-малко логистиката и транспортът ще изчезнат. Може да се трансформират и модернизират, но няма да изчезнат.
Коя държава според Вас взема най-адекватни мерки за икономика в условия на пандемия?
Моите фаворити са Чехия и Австрия. Това са първите държави, които разумно започват да либерализират ограниченията, но не на личността, а на индустрията. От това, че Чехия почти не пострада, тя продължава да купува възли, агрегати и отделни части, които се влагат в крайните изделия. Заводите на „Шкода“ в Чехия не затвориха, за разлика от заводите на „Фолксваген“ в Германия.
Коя европейска страна от ЕС може да бъде лидер в създаването на друг тип политики и сътрудничество в Съюза?
Приемам, че кризата е изпитание за всяка една европейска държава и, когато битката приключи, ще видим коя страна се е справила най-добре.
В какъв свят ще живеем и работим, след като премине пандемията?
Не знам, но си пожелавам да е по-добър! БСК отбелязва може би най-печалния си юбилей. На 25 април Камарата ще навърши 40 години от своето създаване. Тази годишнина е тъжна, заради времето, в което живеем, но вярвам, че следващите години ще да по-добри за българското предприемачество, за да са по-добри и за Камарата, и за всички нас, които намираме смисъл в непрекъснатата борба за конкурентоспособна родна икономика. Сега е борба за оцеляване на икономиката. После ще мислим за конкурентоспособността.
Давам това интервю с цялото си уважение към транспортния и логистичния бранш, защото това е една от най-важните индустрии в нашата икономика и икономиката на 21-ви век.
