Дата: 21.05.2020

Източник: Investor.bg

Прочетено: 1358

С приемането на Европейския климатичен закон, Европейският съюз категорично заяви на света, че ще се придържа към амбицията си за постигане на въглеродно неутрална икономика до 2050 г. От тази гледна точка Интегрираният план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), е ключов инструмент за осъществяването на целите на ЕС. Мерките, заложени в стратегическия документ, трябва да съответстват с по-широката визия на ЕС за декарбонизация и преход към зелена енергия. Към момента, българският План се отдалечава от тази визия, посочва в свое проучване Центърът за изследване на демокрацията.

Целите, които касаят възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), енергийната ефективност и понижаването на количеството въглеродни емисии, залагат на бавен преход сега за сметка на нереалистично и много по-неизгодно „наваксване“ на изоставането след 2030 г. 

Българският ИНПЕК залага на мащабни енергийни проекти като АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“, които са финансово неустойчиви и не отговарят на очакванията за децентрализиран енергиен преход, ориентиран към потребителите. Съсредоточаването на усилия в тези проекти забавя развитието на алтернативни енергийни източници и би могло да доведе до сериозно изтощаване на публични средства в бъдеще. Целта за възобновяема енергия е увеличена от 25% в междинната версия на плана на 27% в окончателната версия. Въпреки това предвижданията за този ръст остават дълбоко вкоренени в нереалистичното допускане за увеличаване употребата на биомаса в сектора за отопление и охлаждане до 2030 г.

Фокус на правителството следва да бъде постепенното извеждане на въглищата от енергийната система. Забавянето на този преход ще тежи като воденичен камък върху финансите на държавния енергиен сектор, както и ще ограничи достъпа на България до предстоящия План за инвестиции на Европейския зелен пакт и Фонда за справедлив преход. За да се възползва от европейската финансова подкрепа, България трябва да разработи териториален план за справедлив преход, който очертава дългосрочната стратегия за прекратяване използването на въглища и икономическа трансформация на зависимите от въглища райони, изтъкват от Центъра за изследване на демокрацията.

От ключово значение е да се определи как правителството ще насърчи инвестициите във ВЕИ и създаването на споделени енергийни общности. Настоящият списък с мерки не дава индикации, че пречките пред отключването на потенциала на ВЕИ сектор, каквито са данъкът от 5% върху приходите от електроенергия и таксите за достъп и пренос на ВЕИ, ще бъдат премахнати. Въз основа на три дългосрочни сценария за декарбонизация в електроенергийния сектор, изготвени от Центъра за изследване на демокрацията (в съответствие с данни и модели използвани от ЕК) най-добрият сценарий изисква инвестиции в нови ВЕИ централи от близо 16,5 млрд. евро, от които 4 млрд. евро трябва да се осигурят чрез държавна помощ в рамките на следващите три десетилетия.

Преодоляването на енергийната бедност е друг належащ проблем, тъй като близо 40% от българите изпитват затруднения при отоплението на домовете си. За преодоляване на енергийната бедност уязвимите групи следва да се ползват от специална правителствена подкрепа във вид на иновативни финансови механизми за обединяване на домакинствата във ВЕИ общности или за финансиране на инвестициите, насочени към смяна на горивната база чрез газификация и електрификация.