Французите произвеждат висока добавена стойност на подобни продукти, докато българският бизнес се фокусира само върху качествения първичен продукт
Статистиката за 2019 г. показва, че Франция и България са лидерите в износа на патешки черен дроб, но парадоксът е, че страната ни продава именно на френския пазар. Причината за това е, че българският бизнес се фокусира върху производството на качествен първичен продукт, а не в силена маркетингова стратегия за продукти с висока добавена стойност. Това обясни в студиото на “Икономика и бизнес“ главният директор на “Външно икономическо сътрудничество“ към Българската стопанска камара (БСК) Веселин Илиев.
“Франция е на първо място по износ на патешки черен дроб, а парадоксът е, че България е втора и изнася именно най-много за Франция. Разликата е, че там го преработват и продават наново и затова френският патешки черен дроб е световно известен, а българският не е“, коментира Илиев.
Това, оказва се, е проблем на самите управленски фигури в българския бизнес, който тръгват от производството на добър продукт и едва след това търсят на кого да го продадат, докато други по-скромни като капацитет страни тръгват от нуждите на пазара и тогава започват да разработват добрия продукт, според икономиста.
“В основата на проблема лежат управленските умения на българските предприемачи. За съжаление голяма част от тях са много добри производители, но не могат да го продават. Много често ние произвеждаме без да имаме визията за пазара и разчитаме, че правим хубав продукт на ниска себестойност. Да, ама не. Все повече трябва да се търси добавената стойност“, каза още Веселин Илиев.
Наблюдава се все пак положителна тенденция в машиностроенето у нас, където има устойчив ръст от около 5% в износа на годишна база. Това се дължи именно на по-високата добавена стойност, която се търси при производителите, според анализатора.
В същото време България има положителен износен баланс с Германия, която на свой ред е сред първите износители към света, съревновавайки се единствено с Китай.
“Ако свалим розовите очила, ще видим, че Словакия не изнася нито горива, нито метали, нито химикали в сурови форми. Словакия изнася завършени и полуготови продукти. Страната не знам дали има 5 млн. души, а има над 3 пъти по-голям износ от българския. Това се дължи на високата добавена стойност“, коментира още Илиев, визирайки разликата в стратегиите на бизнеса от двете страни.
