Pаботникът трябва да има силен интерес да получава реалното си възнаграждение, което е по закон, а не да му се плаща в плик.
Българска стопанска камара (БСК) е против завишаване на горните размери на глобите за недеклариран труд, защото те са твърде високи в сравнение с глобите, които се налагат за нарушения по други специални закони, които имат тежки последици за обществото – за здравето на хората и околната среда. Така коментира пред Kmeta.bg Димитър Бранков от БСК промените в Кодекса на труда, които бяха обсъдени на Националния съвет на тристранно сътрудничество във вторник. В закона се предлагаше глобите за системни нарушения като неплащане на заплати, обезщетения и пр. да са в размер до 30 хил. лв. Според Бранков част от промените в КТ търпят критика и затова, че дават възможност на контролните органи за субективна преценка на размера на глобите, които налагат, а това създава условия за корупция.
Считаме, че борбата с недекларирания труд трябва да се води по друг начин, който е по-ефективен – с атрактивност на пенсионно-осигурителна система, коментира още Бранков. Според него работникът трябва да има силен интерес да получава реалното си възнаграждение, което е по закон, а не да му се плаща в плик. Лицето, което бъде наемано, трябва да иска да бъде осигурявано върху цялата сума, която взима. В момента има работници, които имат запори и те не искат пълно осигуряване върху заплатата, защото им взимат част от парите, допълни Бранков.
Той смята, че има пропуски в законодателството, които трябва да бъдат попълнени, защото хората нямат интерес да се осигуряват. Има хора с навършен трудов стаж, но нямат възраст. Ако те са загубили работата си, за тях не е добре да бъдат наемани на по-ниска заплата, защото това ще намали пенсията им. Затова тези хора нямат интерес да се осигурават върху по-ниските възнаграждения, които взимат. Това са уж дребни дефекти на законодателството, но те генерират интерес в хора да не се осигуряват, допълни Бранков. Той смята, че битката с недекларирания труд няма как се води само с високи глоби и защото няма как да бъде упражнен контрол. Главна инспекция на труда разполага с 300 човека и е невъзможно да контролира 300 фирми. НАП е концентрирана върху контрола над големите фирми, допълни Бранков.
Той уточни, че работодателите възразяват и срещу новата процедура за разпростиране на колективните трудови договори. Сегашният текст гласи, че за да бъде разпрострян един колективен трудов договор върху цяла икономическа дейност, е необходимо той да е подписан от всички национално представени организации на браншово ниво и те да отправят искане към министъра на труда и социалната политика. С новите промени се предлага който и да е браншови колективен трудов договор, подписан без значение от колко на брой браншови организации, да бъде разпростиран върху цял отрасъл. Всички работодателски организации възразихме срещу това, защото по този начин се налагат задължения на трета страна, която не е взела участие в договарянето, коментира Бранков. Той даде пример с търговията и услугите, където има десетки хиляди търговци, които не са обхванати от синдикатите. Ако върху тях се разпростре такъв колективен трудов договор, те ще се явят страна, която не е представена.
Ние смятаме, че за да има разпростиране на колективен трудов договор върху цял бранш, без да е постигнато съгласие в него, поне трябва да се търси съгласието на всички национално представени работодателски и синдикални организации, добави Бранков.
