19.10.2020

Само 30% от работодателите помагат на служителите си да се върнат след дълъг болничен

Населението в света застарява все повече и поради тази причина става все по-болно, а това поставя множество проблеми пред държавите, свързани с трудовия пазар. България не прави изключение. По-доброто интегриране на хората с хронични заболявания в работната среда и запазването на трудоспособността им за по-дълго време е един от ключовете за разрешаване на тези проблеми. Как може да стане това у нас, попитахме проф. Златица Петрова. Тя е един от авторите на проучване за специфичните потребности и начини за адаптиране на работната среда за по-дълъг трудов живот на хора с диабет, ХОББ и сърдечно-съдови проблеми. То се извършва от екип от БСК, Факултета по обществено здраве към МУ-София, НЦОЗА и НПО по европейски проект BG05M9OP001-1.051-0006.

- Проф. Петрова, какво провокира извършването на подобно изследване?

- Доброто здраве на населението е основна предпоставка за икономическо и социално развитие и е от жизнено важно значение за всеки човек и обществото като цяло. Едно от основните предизвикателства на 21 век в глобален план и в Европейския съюз е застаряването на населението и съответно застаряването на работна­та сила. В сравнение с останалите държави в ЕС темповете на застаряване на населението в България са много по-високи. Нарастващият брой и дял на старите хора - на 65+ години, поставя и ще поставя сериозни преди­зви­кателства пред социално-осигурителната система, системата за социално подпомагане, здравеопазването, образованието. Преодоляване на недостига на работна сила и увеличаване на дела на заетите лица чрез насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа. Проблемът с безработицата на хронично болните е огромен и правата им продължават да бъдат нарушавани заради ограниченият им достъп до пазара на труда. SWOT-анализите на системата показват, че в действителност те не се осъществяват. Осигуряване на възможност за предприятията, предприемачите, мениджърите и заетите лица по-лесно да се адаптират към променящите се нужди на икономиката и пазара на труда, политики за насърчаване и подпомагане на процесите свързани с активното стареене, внедряване на междугенерационния подход, подходи за адаптиране работната среда за осигуряване на по-дълъг трудов живот и способност за работа на хора с хронични заболявания, е уникална изследователска дейност в рамките на проект „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по- дълъг трудов живот и способност за работа". Проектът се осъществява от БСК в рамките на ОП „Развитие на човешките ресурси" и се финансира от Европейския социален фонд.

- Защо се спряхте на точно на тези три хронични заболявания ?

- Хроничните незаразни болести (ХНБ) са главна причина за умиранията и инвалидността в света. Те формират 59.0% в структурата на общата смъртност и обуславят 45.9% от глобалното бреме на болестите (по DALY′s). За България те са също голям социално-медицински проблем. Посочените болести имат основен принос за негативните тенденции в здравното състояние на населението. С тях са свързани над 80.0% от умиранията, като водещи са болестите на органите на кръвообращението, следвани от злокачествените заболявания. Към групата на хроничните неинфекциозни болести експертите на СЗО включват основно болестите на органите на кръвообращението (БОК), злокачествените новообразувания (ЗН), хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), диабета, психичните болести, болестите на мускулно-скелетната система и травмите, като особено внимание се отделя на първите четири групи болести, предвид високия дял умирания от тях (59%) или над 30 млн. души. На база на анализ и разговори с пациентски организации определихме и трите заболявания. Трябва да се има предвид, че болестите на органите на кръвообращението (БОК) са една от основните причини за смърт и инвалидност на населението в света. Те обуславят 1/3 от всички случаи на смърт, като 7.3 милиона са по причина на исхемичната болест на сърцето, а 6.2 милиона на инсулт. Над 3 милиона от смъртните случаи са във възрастта до 60 години. Очаква се до 2030 г. смъртността от БОК да достигне 23.3 милиона души. Болестите на органите на кръвообращението продължават да са водеща причина за смърт и у нас. В структурата на умиранията по причини те заемат 2/3 от всички причини за смърт (65.0%). Стандартизираният коефициент за смъртност от болестите на органите на кръвообращението за България е 3 пъти по-висок от средния за ЕС (358.34%ооо).

Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване с все по-нарастваща социална значимост и според прогнозата на СЗО се очаква до 2030 г. да се превърне в третата водеща причина за смърт в световен мащаб. От ХОББ има 64 милиона страдащи и 3 милиона умиращи годишно (5% от всички причини за смърт). Статистика на Европейското респираторно дружество сочи, че в Европа всяка година от ХОББ умират 300 000 души. Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението над 40-годишна възраст. Причини за това са фактори като масовото активно и пасивно тютюнопушенe, замърсяването на въздуха, нали¬чието на прах, въглероден диоксид, влага в затворените помещения и генетична предразположеност, които увреждат в значителна степен белодробната функция.

Захарният диабет е първото неинфекциозно заболяване, разпознато като световна заплаха. Проблемът в световен мащаб показва, че: 1 от 11 възрастни има захарен диабет или 463 000 000 души по света (9.3%), а 1 от 10 възрастни ще има захарен диабет (2030 г.) или 578 000 000 души по света (10.2%). Всеки втори човек с диабет е недиагностициран или 232 000 000 души по света.

- Какви са основните изводи, до които достигнахте по време на проучването?

- За съжаление, изводите, до които достигнахме, не са особено оптимистични както по отношение на основните тенденции в демографските процеси през последното десетилетие със застаряване на населението, намалена раждаемост, засилена урбанизация и характерните за страните в преход висока смъртност и интензивна външна миграция предимно на млади и в активна възраст хора. Въпреки положителните данни за коефициента на заетост, за България той остава под средния за ЕС, проблем са продължително безработните. По отношение състоянието на околната среда, в отделни региони на страната продължават да съществуват редица предизвикателства, свързани с отклонения в качеството на атмосферния въздух, питейните води и шумовото натоварване, които могат да имат потенциално негативно отражение върху здравето на населението и/или различни уязвими групи от него.

Избраните и наблюдавани заболявания - хипертония, диабет и хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), са основни социалнозначими заболявания, които оказват силно влияние върху заболеваемостта, трайно намалената работоспособност, вида и степента на увреждане и смъртността на населението. Ето и някои данни от проучването:

През 2018 г. са били осъществени общо 38 352 хоспитализации по повод на разглежданите три заболявания. Най-голям е делът на хоспитализациите по повод на диабет (76.1%), следват ХОББ (17.3%) и хипертония (6.6%). През 2018 г. броят на умиранията по причини Захарен диабет, Хипертонични болести и Хронични болести на долните дихателни пътища във възрастовия диапазон от 25 до 64 г. е общо 1326 и съставлява 1.2% от общия брой на умиранията по всички причини в страната. По официални статистически данни на НЗОК за 2018 г. на изпълнителите на ПИМП за пациенти с хипертония, диабет и ХОББ са изплатени общо 19 239 121.21 лв. при 18 703 408.8 лв. за 2017 г. За 2018 г. най-висок е делът на изплатените средства за хипертония – 16 401 176.3 лв., което представлява 87.82% от общите разходи. Следват разходите за пациенти с диабет – 2 262 617. 66 лв. (11.76%). Най-ниски са разходите за пациенти с ХОББ – 79 811.55 лв. или 0.41% от общите разходи. На изпълнителите на СИМП за пациенти с трите заболявания са изплатени общо 11 716 553,4 лв. за 2018 г. при 11 318 580.5 лв. за 2017 г. За 2018 г. най-висок е делът на изплатените средства отново за хипертония – 8 009 322 лв., което представлява 2/3 от общите разходи (68.36%). Следват разходите за пациенти с диабет, които са 2.5 пъти по-малко от тези за хипертония – 3 174 782.1 лв. (21.10%). Най-ниски за разходите за пациенти с ХОББ – 532 449.3 лв. или 4.54% от общите разходи.

Изплатените средства на изпълнителите на ПИМП за пациенти с хипертония са два пъти повече от тези, изплатени на изпълнителите на СИМП за това заболяване. За ХОББ на СИМП са изплатени 6.7 пъти повече средства, отколкото на ПИМП. Това има своето логично обяснение – хипертониците се диспансеризират при ОПЛ, а пациентите с ХОББ – при пневмолог. За изпълнителите на БМП за трите заболявания са изплатени общо 25 670 688.4 лв. за 2018 г. при 22 559 159.6 лв. за 2017 г. За 2018 г. с най-висок относителен дял са изплатените средства за пациенти с диабет – 20 609 654 лв. или 80.28% от всички разходи. Следват разходите за пациенти с ХОББ – 3 478 508 лв. (13.55%) и хипертония – 1 582 526.4 лв. (6.16%).

- Проучихте ли как заболяванията оказват влияние на трудовия живот на хората?

- Да, едно от основните предизвикателства на 21 век в глобален план и в Европейския съюз е застаряването на населението и съответно застаряването на работната сила. Това е повод да проведем проучване сред 350 работещи лица в активна възраст (от 25 до 65 години), с артериална хипертония, диабет и ХОББ. Получените резултати бяха изключително интересни и според нас могат да послужат както и на законотворците за промяна на трудовото законодателство, така и на мениджърите за управление на човешките ресурси и трудовата среда. Анкетирани са 350 лица (40.3% мъже и 59.7% жени). Най-висок е делът на лицата от възрастовите групи 46-55 и 56-65 години – общо 64.6%. Не се установява статистически значима разлика по пол. Болшинството от анкетираните оценяват здравето си като „добро" и „задоволително". Като „много добро" определят здравето си само 6.2%. С артериална хипертония са 2/3, с диабет – 1/3, с ХОББ – 18.2%. Сумата от процентите е по-голяма от 100, тъй като някои лица са с две заболявания. Повече от 3/4 от анкетираните не са диспансеризирани по повод на посочените заболявания, без съществено различие по пол. В същото време 80.3% от лицата приемат лекарства за тези заболявания. По-голямата част от анкетираните не са ползвали болничен лист за временна неработоспособност през последната година (72.3% от тези с артериална хипертония; 84.7% с диабет и 85.3% с ХОББ). Само 15.6% от лицата с артериална хипертония; 15.3% с диабет и 8.1% с ХОББ съобщават за хоспитализации по повод тези заболявания). Решение на ТЕЛК по повод на артериална хипертония имат 15.8% от лицата, 17.9% с диабет и 11.0% с ХОББ. В частна фирма работят повече от половината от анкетираните лица, а в държавна – 40.2%, самонаемащи се са 6.1%. Лек физически труд упражняват 24.2%, средно тежък – 27% и тежък – 6.9%. Упражняващите умствен труд представляват 41.9% от всички изследвани. На нормално работно време работят близо 2/3 от анкетираните, на намалено – 7.3%, на непълно работно време – 12.8%; нощен труд – 5.7%, на смени 25.3%. В трудова среда с наличие на вредности работят 80.0% от анкетираните. Най-висок е относителният дял на лицата, работещи при психични вредности (стрес) – 62.2%. Работещите в държавна организация по-често редовно спазват регламентираните почивки в сравнение с частните фирми. За болшинството анкетирани не е осигурено диетично хранене.

- Какво споделиха анкетираните, има ли дискриминация спрямо тези пациенти на работното им място, създадени ли са удобни условия, за да се трудят те ефективно?

- Повече от 1/3 от анкетираните съобщават за конфликти на работното място с началници, колеги или външни лица. Близо 2/3 от изследваните не знаят или считат, че там, където работят няма Комитет по условията на труд. Налице е съществено различие между работещите в различните фирми и организации. Рядко или не много често се проверяват работните места според 60.7% от анкетираните. На болшинството наблюдавани е проведено обучение за безопасни и здравословни условия на труд. Водещо значение за здравето според анкетираните има адекватното възнаграждение, следват здравословните и безопасни условия на труд, социалните придобивки и добрата организация на работа. Осигуреното медицинско обслужване има значение само за 21.8% от лицата, а 69.1% от анкетираните са категорични, че има необходимост от такова обслужване. Мерки за подпомагане на лицата с хронични заболявания за връщането им на работа след дълго отсъствие поради болест се предприемат само според 28.7% от анкетираните. Дейността на работодателя, насочена към безопасността и здравето при работа се определя като „по-скоро висока" от 37.4% от анкетираните, „по-скоро ниска" – от 28.0%, „много висока" – 8.7%; „много ниска" – 6.9%. Половината от анкетираните са удовлетворени от условията на труд предвид здравното им състояние – 8.8% са много удовлетворени и 42.8% – удовлетворени. В същото време 62.9% от анкетираните биха останали на работа в същата фирма/организация, при същите условия на труд независимо от здравното им състояние.

- Какво може да се направи, за да се удължи трудовия живот на хората с хронични заболявания у нас?

- Все по-нарастващият брой хронични болести и тяхното влияние върху продуктивността и трудовия пазар изискват разработването на всеобхватни стратегии и политики за (повторното) включване на хронично болните на пазара на труда. В тази връзка е необходимо да бъдат разработени програми, базирани на предварителен анализ на нуждите, както и мерки за подкрепа за (ре-) интеграцията на хората с хронични заболявания. Хората с хронични заболявания имат нужда от интегрирани услуги от бюрата по труда, защото техните нужди включват различни сфери като здравеопазване, социална и психологическа подкрепа. По-добрa координaция между здравеопазването и пазара на труда с цел да се подобри разбирането на връзката между работа и хронично заболяване. Здравните професионалисти трябва да бъдат обучени да предоставят съвети за начина на живот, свързан с работните задължения на хронично болните с цел да ускорят тяхното завръщане на работа. По-добро сътрудничество е също необходимо между работодателите, здравната система и бюрата по труда, тъй като работодателите трябва да са добре информирани относно специфичните здравни нужди на служителите си с оглед на адаптацията на трудовата среда и интегрирането в пазара на труда. Хронично болните трябва да имат достъп до адекватни и персонализирани услуги в бюрата по труда във всички региони. Трябва да бъдат разработени мерки, които подкрепят сътрудничеството между обществените и частните услуги за трудова заетост като програмите за подкрепа на хронично болните, финансовите стимули и задължения за работодатели трябва да бъдат разглеждани заедно като част от обща стратегия. Най-голяма тежест трябва да има свободния пазар тъй като трудът в ′защитени компании′ е неустойчив, а и по същество, за хронично болните, трябва да бъде краткосрочен, за да се стимулира пълната (ре-) интеграция на пазара на труда. Трудовото законодателство трябва да бъде по-гъвкаво по отношение на входа и изхода в пазара на труда на хронично болни, тъй като прекалено строгите изисквания или прекалено протекционистични мерки могат да обезкуражат работодателите да наемат служители със здравословни проблеми. Финансиране за промяна на трудовата среда като например премахване на физическите и не-физически бариери трябва да бъдат на разположение и за хора с хронични заболявания. Мерките за подкрепа като осигуряване на обучение за подготовка и кандидатстване за работа (job coaching), на ментори и консултации трябва да бъдат на разположение по време на целия трудов цикъл като намиране, наемане и оставане на работа. Нужно е усъвършенстване на дейността на службите за превенция, промяна на съществуващата система за медицинско наблюдение на работещите. Повишаване на капацитета на структурите по осигураване на безопасни и здравословни условия на труд.

- Нужни ли са законодателни промени?

- Да, те трябва да се концентрират върху капацитета за работа и задачите, които хората с хронични заболявания могат да изпълняват, а не върху тяхната нетрудоспособност. Политиките и системите трябва да се фокусират върху по-сериозното участие на работодателите, тъй като те са тези, които биха предоставили работни места на хронично болните. Финансовите стимули за работодателите под формата на субсидии за заплатите и намаляване на данъците трябва да бъде възможно за работодатели, които имат служители с хронични заболявания. Необходимо е да се положат усилия за повишаването на информираността на работодателите за ползите от наемане и задържане на лица с хронични заболявания като, например: наличие на човешки ресурс с много способности и знания, лоялност към работното място и трудова етика и възможност за разширяване на клиентската мрежа заради разнообразието на служители, корпоративна социална отговорност, по-висока удовлетвореност на работната сила и тн.

Нужна е и адаптация на заобикалящата среда на работното място – тази сфера на дейност е насочена към конкретни изменения на физическото пространство или предоставянето на специално оборудване за управление и справяне със специфични здравни нужди на работното място. Дейностите са насочени и към промяна на работните места така че те да стимулират здравословен начин на живот и да предпазват от негативните фактори на околната среда и др. До голяма степен съществуващите европейски и национални политики за активиране на заетостта не са конкретно насочени към лицата с хронични заболявания, а обхващат по-широки категории, като например хора с увреждания, дългосрочно безработни, уязвими групи и т.н. Трябва да се наблегне на факта, че стратегиите, насочени към хората с увреждания не винаги посрещат нуждите на пациенти с хронични и психични заболявания, тъй като потребностите от заетост и подкрепа на тези групи не винаги съвпадат. Разработването на персонализирани програми за реалното включване на пазара на труда са в основата за подпомагането на лицата с хронични заболявания. Те трябва да включват интегрирани услуги на здравната и социална система, психологическа подкрепа, както и по-голямото участие на работодателите.Мултидисциплинарните интервенции са обещаващи стратегии, които биха могли да отговорят на сложността на нуждите на хората с хронични заболявания.

 

Дата: 19.10.2020

Източник: clinica.bg

Прочетено: 2909