Дата: 29.10.2020

Източник: списание Enterprise

Прочетено: 634

Българската и световната икономика бяха поставени пред стрес тест. Как се справихме и се справяме ние, какво се промени? Успя ли държавата да реагира адекватно и да отговори на нуждите на бизнеса?

Първоначалните усилия на държавата бяха насочени основно към овладяване на разпространението на вируса и укрепване на капацитета на здравната система. На българската администрация й отне време за адаптация към новата ситуация, довела до безпрецедентното затваряне на икономиките в световен мащаб и въвеждане на мерки за социална дистанция. В първите седмици диалогът с бизнеса беше силно затруднен, като мерките, които се прилагаха, бяха разработени едностранно, от страна на съответните министерства. Пример за това е мярката 60/40 в нейната първоначална редакция. В същата ситуация се оказа и законодателят, който трябваше да приеме законодателство, което да позволи на изпълнителната власт да предприеме необходимите действия за овладяването на пандемията, но и за смекчаване на икономическия удар върху фирмите и гражданите.

В резултат на това, социалните и икономически мерки стартираха със закъснение, като дълго време функционираше единствено мярката 60/40, а тези, насочени към бизнеса, стартираха едва в началото на месец юни. Едва в рамките на последния месец се преодоля забавянето в обработката на заявленията за получаване на безвъзмездна финансова помощ за микро и малки предприятия. Независимо от това, към днешна дата са обработени едва половината от подадените заявления. Практиката ясно показа необходимостта от опростяване на процедурата, за да може да достигне помощта навреме до тези, които се нуждаят от нея и от увеличаване на размера ѝ, за да има за повече български предприятия.

Като положителна стъпка трябва да се отбележи възможността за разсрочване и отсрочване на кредити, както и отлагане на някои срокове. До този момент българската икономика е сред първите четири в ЕС с най-нисък спад на БВП през първото полугодие – около 3%. Вероятно това се дължи на ранните противогрипни мерки и на обстоятелството, че не беше ограничена дейността на основни сектори от преработващата и добивната индустрия, и строителството, практически не беше отбелязан или беше забавен спадът на цените на имотите в повечето сегменти, както и на други особености на икономиката и средата, които тепърва ще анализираме. Със сигурност, тук очевидно играе роля и структурата на икономиката и имунитета на бизнеса, преживял няколко дълбоки кризи от края на 80-те г. на м. в.

Очакванията ми са, че след изтичане на третото тримесечие българската икономика ще изпадне в т. нар. техническа рецесия – от гл. т. на наложилото се в света определение на щатската статистика - две последователни тримесечия спад на БВП спрямо същия период на предходната година. В края на годината картината ще бъде по-ясна по отношение на загубени работни места, намалени продажби и добавена стойност, инвестиции, нетен експорт на стоки и услуги, доколкото ще бъде известно проявлението на сезонните фактори и сравнението с достигнатото ниво през 2019 г.

Кои са най-засегнатите сектори? Кога най-силно ще усетим ефекта от кризата? Оказа ли се пандемията трамплин за някои бизнеси и за кои?

Най-засегнати са секторите, чиято дейност беше принудително спряна или силно ограничена, вследствие на обявеното извънредно положение – ресторантьорство, транспорт, туризъм, търговия на дребно, услуги. При други сектори ефектът беше усетен по-късно, тъй като все още се изпълняваха стари поръчки и имаше натрупана инерция и вътрешни запаси. Степента на кризата ще зависи, от една страна, от адекватността и доброто фокусиране на икономическите мерки и от тяхното навременно изпълнение. От друга страна, от възстановяване на пазарите в ЕС, с които българската икономиката е най-тясно свързана. Не на последно място, следва да се отчете рискът от нови здравни мерки, които, ако са непремерени, могат да се отразят изключително негативно на бизнеса. Като добре развиващ се бизнес може да се посочи този на производителите на предпазни средства, телемедицината, електронната търговия, логистичните фирми.

Как продължаващата извънредната ситуация, без да налага някакви драстични мерки, промени бизнеса и слага ли самото усещане за пандемия "спирачки" пред проектите?

Извънредната ситуация всъщност наложи драстични ограничения на бизнеса и икономиката. В част от секторите те доведоха до значителни промени във възприетите бизнес модели, в корпоративното управление и, като цяло, до значителни промени в структурата на икономиката, в нейната адаптивност и възприемчивост към иновациите. Естествено, общият ефект върху инвестициите е негативен, който се усилва и от протичащата политическа криза. Не е за подценяване и ефектът, който кризата има и върху психологическото здраве на хората и промяната им в начина на живот.

Отделно, приемането в ERM II промени обществения дневен ред, какви са нагласите и очакванията на бизнеса?

През 2017 г., по предложение на БСК, Икономическият и социален съвет на РБ прие официално становище, чието основно послание беше, че „ускоряването на подготовката и осигуряването на външнополитическа подкрепа за присъединяване на Р България към еврозоната придобива значението на непосредствена национална цел и задача на външната и икономическата политика с най-висок приоритет, на един от основните фактори за радикална промяна на инвестиционната среда“. Едва ли може да се посочи друга предстояща икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици от присъединяването към еврозоната. Очакваме минимален престой в ERM II и воля за подържане на съответствие с критериите от Маастрихт, в условията на затруднено възстановяване и протичаща икономическа, политическа и здравна криза, нереформирани институции и бизнес среда.

Несъмнено, влизането в ERM II поставя за разрешаване отдавна отлагани проблеми, свързани с:

  • облекчаване на регулаторната среда и трудовото законодателство;
  • подкрепа за секторите, които имат перспектива да бъдат двигател на възстановяването и растежа през тази и следващата година;
  • спешно пренареждане на инвестиционните приоритети за разрешаване на острите проблеми във водоснабдяването на големите градове и другите селища, здравеопазването, аграрния сектор и др.
  • либерализация и обосновани цени на електроенергийната и газова борса;
  • преустановяване на административния рекет при упражняване на контрола и достъпа до основната инфраструктура и мрежи, ограничаване на монополизма в някои сектори, закрепен в законодателството;
  • реформи в администрацията и институциите, ускорено въвеждане на е-правителство;
  • ограничаване на корупцията, преформатиране на обществените поръчки, разширяване на публично частното партньорство в проекти и сфери в които държавата няма достатъчен капацитет и ресурси и др.

Какви са Вашите прогнози за следващите 2 години - ще се върнат ли нивата в икономиката отпреди кризата и на каква цена?

В зависимост от възстановяването на икономиката на ЕС, можем да очакваме достигане на предкризисните нива към началото до средата на 2022 г. По-категорични оценки ще можем да направим след края на първото тримесечие на 2021 г., когато ще бъдем наясно доколко адекватна е реакцията на кризата, предизвикана от COVID-19 в глобален, европейски и национален план.

Каква се очаква да бъде ефективността и смисълът на предоставените от Европа средства за мерки със справяне с последствията от COVID?

Това зависи преди всичко от краткосрочните приоритети в икономиката, здравеопазването и социалната сфера, които ще бъдат определени, и от начина на тяхното консултиране със заинтересованите страни. На следващо място, от готовността на предприятията, качеството и броя на проектите, които ще бъдат финансирани – безвъзмездно и на кредит, от разширяване на публично частното партньорство с бизнеса. Недостигът на ликвиден ресурс се превръща в основен проблем на българските компании, затова част от средствата следва да се предоставят на бизнеса под формата на грантове за оборотен капитал. За да продължи малкият бизнес да се развива след кризата, първо трябва да премине през нея. Ефективността следва да се търси и измерва по отношение на разрешени структурни проблеми в съответния сектор, ефекта върху заетостта, производителността, растежа и иновациите, повишаване на компетенциите на работната сила, дигитализацията и декарбонизацията на икономиката.

Какви са разликите между кризите от 2009 и 2020 г.?

През 2009-та икономическата криза беше предшествана и съпътствана от финансова криза, каквато сега няма. Тогава нямаше здравна криза, нямаше и политическа криза. Сега банките имат ключова роля за подпомагане на бизнеса, докато тогава самите те трябваше да бъдат спасявани. Настоящата криза се породи от физическите ограничения за придвижване на хора и стоки (нарушаване на веригите на доставки), което възпрепятства едновременно както производството, така и потреблението. У нас очакваме по-ограничен спад на заетостта. Преди загубихме над 400 хил. работни места, от които над 140 хил. в строителството. Значителна беше и емиграционната вълна. При предишната криза у нас заплатите растяха с едни от най-бързите темпове в ЕС. 2009 -2010 г. държавата сконтира със 7% задълженията си към бизнеса, който беше работил по обществени поръчки, в предните 4 години. Така беше отнет значителен ресурс от бизнеса, който намали драстично инвестициите си в растеж, а това съвпадна и с ограничаване на инвестиционната активност на държавата. Дълбоко се надявам да сме си усвоили съответните уроци и да не повтаряме старите грешки.