Председателят на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба пред "Капитал".
Според проучване, проведено от Blue Point в началото на тази година, над 50% от българите пазаруват поне веднъж месечно дрехи втора ръка. Севдалин Спасов е собственик на "М холдинг" - компанията, която обединява българския бизнес на групата. Основният й предмет на дейност е сортиране и продажба на дрехи втора употреба и аутлет продукти чрез физически магазини с бранда "Мания", както и онлайн. Компанията има 42 магазина в България и един в Атина, Гърция, като 70% от обектите работят на франчайз.
Севдалин Спасов има бизнес и в САЩ и Канада, където фирмите му са обединени под бранда Green Team Worldwide Environmental Group и се занимават основно със събиране и продажба на едро на дрехи втора употреба.
За 2019 г. групата от фирми отчита 48 млн. лв. оборот, от които 12 млн. долара от задграничните дружества. Българският бизнес генерира загуба от 1.5 млн. лв., който се компенсира от почти същата печалба от фирмите зад океана.
Как се променя бизнесът с употребяван текстил?
- Предпоследните години светът се променя и хората обръщат все по-голямо внимание на околната среда и опазването й. Това се отразява положително на нашия бизнес, тъй като дрехите втора употреба се превръщат в екологично решение. Повторната употреба вече е моден избор за мнозина. Тези дрехи се купуват не само заради достъпната цена, а и заради качеството и уникалните артикули. Не са малко и тези, които търсят "зелени" продукти. Ние вярваме, че модата има и "зелена страна". Можем да изглеждаме добре, да сме стилни, без да вредим на природата и ресурсите. Друг аспект на промяната е дигитализацията в бизнеса. От 3 години в нашата фирма развиваме сайта за продажби Mania.bg. През последната година през него активно продаваме и аутлет продукти. Преди около година стартирахме и нова лоялна програма на магазини "Мания", наречена VIP club. Преценихме, че наличните по това време над 300 хил. лоялни карти (пластини) е крайно време да бъдат дигитализирани, и затова създадохме специално приложение. Ставайки член на клуба и инсталирайки апликацията, нашите клиенти могат да печелят точки и ваучери, да бъдат информирани за предстоящи събития и промоции и да получават специални подаръци, например за рождения си ден. За една година достигнахме до 120 хил. нови членове, което смятам, че е много добро постижение, за което могат да ни завидят много други ритейлъри. Тази практика тепърва започва да се възприема от големите хранителни вериги и други търговци.
Какво е значението на европейската Зелена сделка за бизнеса с употребяван текстил?
- Текстилната индустрия и текстилното оползотворяване заемат основна част в Зелената сделка. През 2019 г. Европейската комисия определи тази индустрия като приоритетна за въвеждане на мерки за преход към кръгова икономика. Текстилът е изключително важен за съвременния човек, но в същото време производството и повишеното потребление на текстилни изделия предизвикват редица негативни въздействия върху околната среда. В новият пакет "Кръгова икономика" на ЕС текстилът е наречен "Новата пластмаса", тъй като вредите, които нанася по време на производството и след неговата употреба, са сравними с тези на пластмасата. Давайки втори живот на дрехите, ние спестяваме значителни ресурси на планетата, използване на пестициди и депониране на милиони тонове текстилни отпадъци. Само за сравнение, морфологичните анализи показват, че само в България през миналата година са генерирани над 100 хил. тона отпадъци от обувки и текстил. Това са над 5 хиляди океански контейнера. Нашият бранш може много да помогне за опазване на околната среда, тъй като над 70% от текстилните отпадъци са пригодни за повторна употреба и биват продавани в различни страни по света в зависимост от тяхната сезонност и актуалност на моделите.
Ефектите от текстилното производство и неговото последващо третиране дълго време бяха подценявана тема. Но така наречената бърза мода, производството на некачествените дрехи налага въвеждането на нови бизнес модели и насърчаване на повторната употреба. Нашата дейност е част от тези нови бизнес модели и е напълно "зелена". Няма нужда от трансформация, каквато европейската Зелена сделка налага за почти всички икономически сектори.
Как държавата подкрепя развитието на подобни модели на работа?
- Засега държавата не помага, но се надявам занапред и да не пречи толкова много. Поради факта, че дрехите втора употреба се намират в т.нар. Зелен списък на отпадъците, ние подлежим на доста на брой регулации и често се сблъскваме с "административни предизвикателства". За съжаление през последните няколко години няколко пъти ни се налага да търсим за съдействие международните асоциации, на които сме членове, както и чуждите дипломатически мисии за някои на пръв поглед рутинни и преодолими административни проблеми, но се оказаха невъзможни за решаване без чужда намеса.
Съдейки по изказванията от страна на ЕК във връзка с новата зелена сделка, повторната употреба следва да бъде поощрявана, а не възпрепятствана. В доклада на Европейската агенция по околна среда, излязъл през ноември 2019 г., се препоръчва на страните членки да приложат редица стимули, свързани с подготовката и продажбата на употребявани изделия, в т.ч. намаляване или премахване на ДДС, осигуряване на достъп на търговците на по-добри локации, подкрепа чрез продуктови такси и др. Разчитаме на такъв тип подкрепа и в България.
Как се развива бизнесът с употребяван текстил по време на пандемия?
- Когато икономиката върви добре и е във възходящ цикъл, както е в последните 5-6 години, нашите дрехи не се продават толкова добре, защото потребителите се чувстват по-уверени и заможни и предпочитат да пазаруват на други места, като молове и онлайн например, а напоследък конкуренцията от т.нар. фаст фешън също ни се отразява много негативно. Вече на пазара можеш да намериш чисто нова тениска на цена 2-3 лева, което е лудост. За мен това е дреха за еднократна употреба, която след едно изпиране следва да се изхвърли. В това няма нищо устойчиво нито в екологичен, нито в икономически и дори в морален аспект.
В такива трудни периоди рециклиращите бизнеси се нуждаят от финансово подпомагане, за да оцелеят и да ги има и след това, защото те са жизнено необходими, ако искаме да имаме кръгова икономика и по-чиста природа.
Затова напоследък в Европа все повече се работи върху идеята за налагане на продуктови или екотакси върху новите текстилни изделия, с които да се подпомагат дейностите по събиране и рециклиране на съответния поток отпадък. Това е т.нар. Разширена отговорност на производителя, която се прилага вече при опаковките и маслата например. Повече от 10 години подобна система за текстила съществува във Франция, където фирмите като нашата се подпомагат със 70 евро на тон, за да осъществят дейността си.
В последните години фирмите, членуващи в Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, поставят контейнери за събиране на непотребни дрехи и обувки. Какъв е резултатът от тази дейност досега?
- Поради сериозното въздействие на сектора в законодателния пакет "Кръгова икономика", приет през 2018 г., вече е включена цел за страните от ЕС - до 2025 г. отпадъците от текстил да бъдат разделно събирани. Фирмите, членуващи в асоциацията, са отговорни за разделното събиране на отпадъци от текстил и обувки в 10 общини в България, където са разположили и обслужват над 200 специализирани контейнера. Тази дейност се извършва, без да натоварва бюджетите на общините или компаниите, които пускат текстилни стоки и обувки на пазара.
През 2019 г. в контейнерните за разделно събиране на ненужен текстил на "Мания", Тexcycle и Texaid са събрани 1800 тона текстилни изделия. Ако тези дрехи бяха станали част от общия битов отпадък или изхвърлени на неподходящо място, те щяха да генерират 412 тона въглеродни емисии. Това се равнява на емисиите от въглероден диоксид, които би генерирал автомобил при изминаването на 1 288 498 км.
Колко фирми обединява асоциацията?
- Членове на асоциацията са повече от 40 компании, които събират, сортират и продават дрехи за повторна употреба и текстилни отпадъци. От гледна точка на европейската йерархия повторната употреба на стоките е най-добрият начин (след превенцията на отпадъци) за справяне с проблемите с отпадъците. Асоциацията реално извършва изключително полезна дейност, защото, както стана ясно, около 70% от текстилния отпадък, който сортира, е пригоден за повторна употреба, а това е най-предпочитаният начин за оползотворяването му. Представителите на асоциацията са отговорни за вноса и третирането на над 32 хил. тона текстилни отпадъци. Това означава, че само за една година осигуряваме повторната употреба на повече от 90 млн. отделни текстилни артикула. Членовете на асоциацията изнасят над 25 хил. тона употребявани дрехи за трети страни, предимно в Русия, Африка, Азия. Близо 5000 души са пряко ангажирани с дейността на асоциацията - служители във фирмите членове са около 2000 и още около 3 хил. други са в свързана дейност.
