България има 12 млрд. лв. в Плана за възстановяване и ще ги похарчи предимно за същото, за което и досега
Българският план за възстановяване обединява предимно стари проекти, за които досега е нямало достатъчно финансиране.
Основните акценти - саниране, напояване и мрежи за телекомите, трудно могат да станат катализатор за бъдещо развитие.
В документа липсват конкретни цели за реформиране на икономиката и развитие на страната.
Ако мислите, че в момента правителството има твърде голяма намеса в икономиката, пригответе се. В следващите 5-6 години тази намеса ще се удвои. От 2021 г. до края на 2026 г. България заедно с всички други държави в ЕС ще трябва да изхарчи парите от Плана за възстановяване и устойчивост - най-големият съвместен финансов инструмент, който ЕС някога е финансирал задружно извън редовния си бюджет. За което и правителство да дойде на власт догодина в София, това ще значи 12 млрд. лв. или 2.4 млрд. лв. на година - де факто удвояване на публичния ресурс, който държавата инвестира всяка година в икономиката.
Като процент от БВП това не е особено съществена сума - около 2% на година. Но погледнато като потенциал за промяна на икономиката или за влияние върху нея, това е огромна финансова инжекция, равняваща се на всички еврофондове в следващия програмен период. Затова и е важно къде и как ще се инвестират тези пари, дали ще се използват за позитивна промяна, или за засилване на контрола на определени кръгове над сферите на бизнеса.
Засега националният план за обновление на България не буди твърде много вдъхновение. Основните теми в него са саниране, напояване, инфраструктура, телеком мрежи и, разбира се, екология, образование и енергетика. Ако го срежем по друг начин обаче, излиза, че над 6.5 млрд. лв., или повече от половината пари, ще отидат за някакъв вид строителни дейности. Три милиарда лева, или двойно по-малко, отиват за някакви дигитални или технологични нововъведения, като трябва да се има предвид, че от тях 800 млн. ще отидат директно в телекомите за оборудване, а 400 млн. лв. ще отидат за нов кръг от "електронното управление" - очевидно безкрайната яма на дигитализация на държавни услуги, която продължава да гълта нови и нови пари непрекъснато (достатъчно ли е да споменем, че част от парите ще отидат за поредното обновяване на спешния телефон 112).
С две думи, докато другите правят бъдеще, ние все още се опитваме да се справим с дефектите от миналото. Или казано на езика на един пазар, от който българите доста разбират - този на стари автомобили, вместо да си купим Tesla, избираме да инвестираме в тунинговане на стар Голф.
От една страна, разбираемо е за място със структурни недостатъци като България да иска да инвестира всичко, което може, в преодоляването им. От друга, рискът е да се пропилее уникален момент, в който може ударно да се инвестира в неща, които биха могли да променят облика на сегашната икономика. Важни ще бъдат следващите два месеца, когато този план е отворен за дискусии и предложения.
Къде ще отидат парите?
Планът беше представен преди две седмици с впечатляваща 3D презентация и с чисто нов сайт, на който могат да се прочетат доста документи, свързани с него, но не и конкретни детайли по самите проекти. Сайтът носи името на европейската инициатива "Следващо поколение" (nextgeneration.bg), но в него няма много неща, които да подсказват за революционни идеи.
Работната група, водена от вицепремиера Томислав Дончев, която от юни насам подготвя рамката, твърди, че това е най-доброто към момента. "Какво искате да има вътре, космодруми ли", пита вицепремиерът, когато обяснява начина, по който са събрани идеите. Процесът по създаването на плана е същият като при оперативните програми, обяснява Дончев, но с много по-кратък времеви период - събират се проекти от министерството и се пресяват най-добрите и изпълними от тях. При този подход не е изненада, че много от нещата всъщност са изостанали във времето проекти, за които е нямало финансиране, или такива, които е трябвало да се случат, но са останали встрани по различни причини.
На пръв поглед планът се вписва в общата европейска рамка и насоките на Брюксел. Разделен е на четири сегмента, които звучат помпозно - Иновативна, Зелена, Свързана и Справедлива България. Основната част от парите обаче отиват в няколко области, които нямат много общо с тези определения: саниране на сгради, включително училища, няколко дигитални услуги и тръби за напояване (виж графиката).