Поисканият от синдикатите необлагаем минимум ще доведе до автоматичен скок на данъците и загуба на квалифицирани кадри в ключовия момент на преминаване към една дигитална икономика. Това заяви д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара и научен секретар на катедра „Икономикс“ в УНСС, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
"Ако има такъв минимум по отношение на пропорционалния данък от 10%, той трябва да се компенсира и данъкът автоматично скача на 15%. Такова увеличение на данъците в условията на една стартираща дигитална икономика ще е реверанс към неквалифицираните хора и ще изгоним квалифицираните кадри в държави, където прекият данък е много по-нисък. По-високият данък ще падне върху специалистите – работещи в IT сектора, стоматолози – от които икономиката има нужда, а ще запази неквалифицираните, които дигиталните икономики така или иначе заменят с машини и софтуер", каза Ножаров.
Запитан за идите за намаляване на ДДС, финансистът заяви, че общата данъчна тежест (ДДС, преки данъци, осигуровки) в страната е около 39%, което е прекомерно много. "Свиването на ДДС би трябвало да намали общата данъчна тежест, но това няма да се случи, тъй като много от секторите не са в сферата на съвършена конкуренция. Намаляването на ДДС няма да доведе до бърз спад на цените. В отраслите, където има намалена ставка, тези средства бяха реинвестирани и по-този начин укрепени“, каза Ножаров.
Според Ножаров може да се очаква висока степен на възстановяване на икономиката след пандемията. Прогнозата на БНБ за годишна инфлация е от 3%, което се потвърждава от месечните данни до момента, а за БВП - 3.8%. „Ако има конкретно обяснение за инфлацията в страната, различно от движението на международните пазари, то е че икономиката е построена на базата бюджетен дефицит, което е инфлационен фактор.“
Потреблението на определен тип стоки и психологическият фактор на презапасяване, както и по-доброто усвояване на фондови средства от ЕС също подпомага инфлацията, смята той.
Друг проинфлационен фактор е разликата между растежа на производителността на труда и заплатите в страната, каза Ножаров и цитира данни на „Евростат“, според които България има 0.7% годишен ръст на производителността и близо 8% ръст на заплащането през последните години.
Мерките за подкрепа на бизнеса в България би трябвало да се запазят заради по-бавното отваряне на икономиката в сравнение с ЕС. „Служебното правителство или следващото трябва да намери рамка за допълнителна подкрепа в един заварен бюджет. В държавите конкуренти на нашата имаше по-силно възстановяване и по-силна подкрепа. Тук има и традиционен проблем с привличането на преки чуждестранни инвестиции."
Новите мерки преминават от безвъзмездно към облекчено дългово финансиране и има нов фокус върху финансиране на ликвидността на фирмите, а не просто заетостта. „В момента фирмите не могат да правят вътрешни инвестиции и това може да се окаже лош ефект в бъдеще.“
Поемането на нов дълг от страната ще бъде поносимо като възможностите са за около 5 млрд. лв., което е заложено и в бюджета, каза Ножаров.
Според него страната може да очаква реално до около 2 млрд. лева тази година по Плана за възстановяване от пандемията.
Ниската степен на ваксинация в България „реално разстройва икономиката и ще продължи да я разстройва до края на годината“, смята Ножаров и добави, че има проблеми в информационната и здравна кампания за справяне с коронавируса.
В коментар за предложението на Г-7 за минимален глобален корпоративен данък от 15% Ножаров заяви, че ниските данъчни ставки за корпорациите в близо половината страни в ЕС от 10% или 12.5% водят до нелоялна конкуренция за чуждестранни инвестиции спрямо големите държави със силна икономика.
"Предстоят няколко глобални проекта и всички държави са изтощени от пандемията – например климатичния преход за въглеродна неутралност до 2050 г. Тепърва големите икономики трябва да се преструктурират в зелени - тези средства трябва да бъдат взети отнякъде.
Мултинационалните компании приеха без силни възражения това предложение. До една степен този данък препятства конкуренцията на нови големи компании спрямо сегашните. До момента данъчното облагане се основаваше на облагане на генерирането на стойност – това ставаше в заводите, магазините – а сега е времето на патентите и авторските права. Стойността е виртуална. Мултинационалните компании плащат данъци в една държава, замърсяват във втора, а продажбите са им в трета. Такова данъчно хармонизиране ще ускори процеса на глобализация", каза той.
Повече за финансовите стимули, въздействието на инфлацията и глобалния корпоративен данък може да гледате във видеото.
