“Стара Загора има шанса да бъде районът на България, в който реално да се случи новата икономика, икономиката на XXI и XXII век и, в същото време, ако изпусне този шанс, съществува реалната опасност да се превърне в задното колело на икономиката на Европа.” Това каза Радосвет Радев, председател на БСК, по време на икономическия дебат за бъдещето на Стара Загора „Накъде след кризата?”, организиран от в. „Стандарт” и подкрепен от четирите бизнес организации, членуващи в АОБР – АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП.
Целта на общата кампания „Накъде след кризата?” е чрез дискусии между бизнес, власт, научни среди и медии да се начертаят стратегиите за развитие на отделните региони и да бъдат чути вижданията в политическите програми на кандидатите за народни представители от съответната област.
За Стара Загора бяха набелязани четири ключови области за дискутиране: Зелената сделка и енергетика; Инфраструктурни проекти; Oбразование и дигитализация; Доходи и стандарт на живот.
“С избирането ви за народни представители вие не просто представлявате интересите на старозагорските избиратели, а отговаряте с делата си за бъдещето на страната ни. Важно е да знаем какви са вижданията ви и амбициите за промяна и развитие”, каза председателят на БСК и допълни, че в Стара Загора еволюцията на икономиката настъпва по административен път, наложен от ЕС, и административните решения наистина са важни и трябва да бъдат взимани от компетентни администратори.
Сериозен дебат се оформи и около перспективите пред образователната система в региона, необходимостта от преквалификация на кадрите и възможностите за задържане на младежите в района. В момента Стара Загора има по-нисък дял на населението на 15-64-годишна възраст с висше образование - едва 20% за 2019 г. на фона на 28% средно за страната. Това до голяма степен е очаквано, доколкото високите дялове на работниците със средно и професионално образование е характерен за областите с индустриален фокус. Неизбежната бъдеща икономическа трансформация на областта обаче би могла и да се насочи в посока на по-широко застъпване на високите технологии, където достъпът до възможно най-голям брой висшисти, особено с технически профил.
Политическият дебат беше повърхностен и в него се включиха представители само на три политически сили – ГЕРБ, БСП и ДПС. В представените политически програми имаше предимно констатации и липсваха конкретни решения.
