България трябва час по-скоро да внесе в Брюксел плана за възстановяване, независимо от критиките, смята Щерьо Ножаров - икономически съветник в Българската стопанска камара
- Господин Ножаров, България е на прага на нова ковид вълна и много бизнеси са притеснени от пореден локдаун и свиване на икономическата активност. Как ще се развива икономиката ни в тази пандемична обстановка?
- За влиянието на COVID върху икономиката вече има натрупана емпирична информация, която дава възможност за известни прогнози. Като оставим настрана известните вече проблеми в туристическия и транспортния бранш, към най-засегнатите сектори можем да добавим култура, спорт и развлечения.
Силно засегнати са и някои производства, които на пръв поглед не са пряко свързани с влиянието на пандемията върху потреблението, като добив на метални руди и производство на химични продукти и други от преработващата промишленост. Това е така, защото пандемията разкъса международните вериги на доставки.
Това, което ще отличава тази четвърта вълна на вируса, е, че част от държавите в ЕС ще са ваксинирали на 50-70% от своето население. В този случай вероятно ударът върху българските производства, участващи в международните вериги на доставки, няма да е толкова силен от гледна точка на търсене на тяхната продукция. Но може да се окаже така, че заради ниския темп на ваксиниране на населението в България нашите предприятия да имат поръчки, но да нямат разполагаема работна сила, с която да ги изпълнят. Така всичко ще зависи от тяхната капиталова обезпеченост. В тази връзка българските компании все още имат нужда от държавна подкрепа, включително и от Плана за възстановяване и устойчивост.
Що се отнася до отраслите туризъм и транспорт, те никога няма да бъдат същите както преди пандемията. Отрасълът туризъм все повече ще е подложен на негативното влияние на промяната на климата и дори и летният туризъм ще трябва да направи значителни инвестиции, за да се приспособи. А транспортът тепърва ще премине през зелена трансформация с високи екологични изисквания, като той ще бъде един от първите, в които ще се въведат автономни технически средства. Очакваната четвърта вълна на пандемията само допълнително влошава нещата в тези два отрасъла.
Но трябва да се подчертае, че най-големият губещ от нова вълна на пандемията ще бъде малкият бизнес, който е масов в България и трябва да получи по-адекватна от досегашната подкрепа. Това е така, защото малкият бизнес обикновено няма резерви за посрещане на шокове. Малките фирми нямат и достатъчен капацитет за участие в различни програми и фондове за безвъзмездно подпомагане. Т.е. те трябва да наемат експерти, но това са разходи, които не всички може да си позволят. Малкият бизнес няма и ликвидност, за да иска някакви кредити.
- В същото време в мотивите към внесения в НС от служебния кабинет законопроект за актуализация на бюджета за тази година има много оптимистични очаквания - за ръст на БВП от 3.5% при 2.7% първоначално очаквани, за по-голям ръст на износа, на потреблението... Реалистични ли са тези очаквания?
- Очакванията за по-висок ръст на БВП, на износа, на потреблението са реалистични, но това не е достатъчно успокоително. Трябва да разграничаваме номиналния от реалния ръст на икономическите показатели. Спокойно можем да говорим за номинален ръст на БВП, но той ще се дължи в голяма степен на проинфлационни фактори. Нека не забравяме, че последната макроикономическа прогноза на БНБ предвижда 3.5% инфлация за 2021 г., докато инфлацията през предходните години беше под 2%.
В допълнение към проинфлационните фактори трябва да посочим, че известното възстановяване на някои сектори след шока от миналата година, също формира ръста на БВП. Също така пандемията доведе до увеличено търсене на куриерски услуги, онлайн търговия, софтуерно производство, особено гейминг индустрията. Очакванията за инфлация и нулевите лихви по депозитите раздвижиха имотния пазар.
- По-високите данъчни приходи в бюджета, които отчита служебното правителство, също ли се дължат на инфлацията? Или на действително подобрена събираемост на данъци?
- Чисто статистически основните приходи в бюджета се дължат най-вече на проинфлационни фактори и отчасти на по-добра събираемост. Само поскъпването на горивата от 1.60 на 2.15 лв. за миналата година може да обясни ръст в ДДС от над 30% на годишна база спрямо заложените предварително приходи. Ръстът в приходите от данъка върху доходите е поне 13% и се обяснява с увеличените заплати в публичния сектор (общо 10%, а в някои звена и 30%). Тук включваме заплатите на учители и на здравни работници на първа линия.
В същото време почти липсва промяна в постъпленията от акциз. Това показва, че не можем да говорим за увеличено потребление, нито за някакво забележимо съживяване на икономиката.
Повишената събираемост също има известен условен характер. Правилата за получаване на помощи в условията на пандемия принудиха доста фирми от сивия сектор да минат на светло. Фирмите имат по-високи стимули да са коректни към фиска, за да получат помощи. Разбира се, не може да се отрече, че и НАП полага усилия за по-висока събираемост. Но времето на действие на служебното правителство е много кратко и е трудно да се измери ефектът от тези действия.
- Има ли риск пред икономиката ни, ако и този път не бъде сформирано правителство и се отиде към нови избори?
- Честите политически промени винаги влияят негативно на бизнес-цикъла. Виждаме го и в други държави от ЕС. Най-показателният пример за негативните ефекти от честите избори е Планът за възстановяване и устойчивост. Всяко правителство, което дойде на власт, започва да го променя и накрая ще се окажем последната държава в ЕС, която не го е внесла. Такъв пример можем да дадем и с енергийната политика на България - тя се лута във всякакви посоки през последните 30 години.
Две неща са необходими, за да не може политическите промени да оказват сериозно негативно влияние върху икономиката. Първо, да се приемат дългосрочни национални стратегически документи с широк обществен и политически консенсус. Второ, да се премине наистина към програмно бюджетиране, при което всяка една дейност, всяко едно министерство си поставят цел и реални индикатори за нейното постигане.
- Националният план за възстановяване върви към пореден ремонт, както става ясно от заявките на ИТН. Вие какво мислите за варианта на служебния кабинет?
- Този план вече трябва да бъде финализиран, без значение на критиките към него. Ако не бъде финализиран и изпратен официално до края на септември - пари през 2021 г. няма да получим по него.
Последния вариант на плана от 30 юни 2021 г. е много по-добър от предходните. В него има и много недостатъци, но колкото и да се преработва – винаги ще има недоволни. Прави впечатление, че „кръговата икономика“ е изпаднала от плана. Може би нямаме административен капацитет тя да бъде разработена и наистина това е много сложна материя. Но българският бизнес ще загуби конкурентно предимство, ако не получи пари в тази насока.
На следващо място, нисковъглеродната икономика е странно разработена. Акцентира се върху мерки за намаляване на емисиите от бита и публичния сектор, но това не е нисковъглеродна икономика. Парите за наука остават върху твърде спорната концепция, стъпила върху критикуван модел за изследователските университети. Въпреки тези критики, планът трябва спешно да се финализира и да се изпрати до края на този месец август по възможност.
- Какви трябва да са приоритетите в бюджета за догодина предвид пандемията и желанието за възстановяване на икономиката от нея?
- Приоритетите на бюджета за догодина трябва да са реформи в публичния сектор. Ако се анализира ефективността на публичната администрация, могат да се спестят близо 2 млрд. лева годишно. Има неефективни администрации, има неефективни публични услуги, има неефективни публични разходи, има възможност за бързо въвеждане на дигитални публични услуги в много области, които не са усвоени.
Разбира се, също така пари за трансформиране на икономиката. Зелената сделка и нисковъглеродната икономика притискат енергетиката ни, също и нашата индустрия. Време е за спешни и стратегически решения и те трябва да тръгнат първо от бюджета за догодина.
