Според Щерьо Ножаров, актуализацията на бюджета на ДОО крие рискове
НОИ пуши. Пушат главите на актюерите от държавното обществено осигуряване, които трябва по спешност да преизчислят пенсиите и то не в началото на месеца, нито в средата, а почти в края – баш по Коледа на 25 декември.
Как започна всичко. След дълги дебати депутатите решиха да си купят любовта и гласовете на пенсионерите и приеха Закона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 77 от 16 септември. С корекцията минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при пълен осигурителен стаж за 2021-а стана: от 1 януари до 24 декември - 300 лв; от 25 декември - 370 лева. Увеличението е с 23.33 на сто.
Максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях, пък е: от 1 януари до 24 декември - 1440 лв; а от 25 декември натам - 1500 лева. В този случай увеличението е с 4.17 на сто.
Оттук следва и промяна в минималния размер на пенсията по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, отпусната при условията на непълен осигурителен стаж: от 01 януари до 24 декември тя е 255 лв, а от 25 декември - 314.50 лв. (85% от 370,00 лв.). Тоест, имаме увеличение с 23.33 процента.
Според статистиката на Националния осигурителен институт предстоящата промяна ще доведе до увеличение на пенсионерите, които получават минимален размер, със 152 хиляди. Очакванията са да се изплащат минимални пенсии на близо 1 044 000 души при 892 000 към настоящия момент.
Очаква се също пенсионерите, чиито пенсии са ограничени до т. нар. таван, да нараснат от близо 27 500 до над 34 хиляди.
Според Емилия Милчева, работила над 11 години в НОИ и основател на една от първите частни консултационни кантори по пенсионно осигуряване, управляващите сякаш не правят разлика между социално осигуряване (пенсии) и социално подпомагане. Първо, стремително ще се увеличи броят на пенсионерите, които ще получават минимална пенсия. Както читателите се досещат, тези хора преди са имали малки пенсии, но размерът им е бил над този на минималната. С драстичното повишаване на минималната пенсия тя просто изпреварва размера на пенсиите, получавани от тях досега. Разбира се, никой няма нищо против те да растат, но нашите законотворци определено трябва да правят разлика между социално осигуряване и социално подпомагане.
У нас, заявява Милчева, отдавна съществува и продължава да се задълбочава следният парадокс: Де факто НОИ е в технически фалит, осигурителните вноски определено не стигат за формирането на бюджета на Държавното обществено осигуряване и работата на пенсионната ни институция продължава, само защото всяка божия година е спасявана с огромна транзакция от Държавния бюджет.
Едновременно с това пенсиите се използват за провеждането на политика в областта на социалното подпомагане. Да, хората с ниски доходи трябва да бъдат подкрепяни с общите усилия на обществото. Това обаче е необходимо да става с инструментите на социалното подпомагане. За прилагането на тези инструменти си има друга институция – Агенция за социално подпомагане (АСП).
"В пенсионното дело има ясен принцип, че размерът на пенсията трябва да отчита личния осигурителен принос на пенсионера. Постоянното увеличаване за щяло и за нещяло на минималната пенсия води до това, че хора с доста различен осигурителен принос се оказват с еднакви пенсии. С последните нововъведения на предишното Народно събрание, не без участието на служебното правителство, нови 152 000 души са се оказали в положението на пълни будали, защото са внасяли повече от едни други хора, които вече ще получават колкото тях”, отбелязва Милчева.
Актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване в частта „пенсии” крие рискове. смята Щерьо Ножаров, икономист, преподавател и икономически съветник от Българската стопанска камара. Сегашната увеличение на пенсиите поставя под въпрос запазването на установения модел на пенсионно-осигурителната система.
"Дори в момента тя е субсидирана от данъци в размер на около 50 процента. Ние плащаме два пъти. Веднъж с осигуровки, веднъж с данъци", казва Ножаров. Ако прибавим и осигуровките на държавните служители, които се поемат от бюджета, процентът на досубсидиране на системата с данъци стига 60 на сто, допълва той.
Основният проблем при сегашните индексации и увеличения е, че почти 60% от пенсионерите ще получават еднакви пенсии. Като значително ще се скъси разликата между минималната и средната пенсия. Минималната рязко ще се доближи до средната. И ако всеки българин се осигурява на реалната си заплата, за около 5-7 години след това действие дофинансирането с данъци в системата може да нарасне до 70 процента. А това напълно обезсмисля съществуващия пенсионно-осигурителен модел, който би следвало да се базира на осигурителния принос на лицата, изтъква Ножаров.
Икономистът е категоричен, че под формата на антикризисни мерки наблюдаваме опит за стратегическа реформа на пенсионно осигурителната система. И поради факта, че тя не лежи върху стабилна основа, този бърз и необмислен опит може да я срути.
