До 15 март се очаква на техническо ниво Планът за възстановяване и устойчивост на България да бъде одобрен. Такива уверения са получили управляващите, обяви пред депутати вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, който е изслушван днес по темата в пленарната зала.
Напомни, че България може да започне предварително изпълнение на проектите. Оценката му е, че общо около 5-6 млрд. лв. може да бъдат договорирани в рамките на годината. Допълни, че все пак това зависи и от прилагането на плана от отделните ведомства и управляващите органи. Напомни, че в бюджета за годината са заложени 1.3 млрд. лв. приходи от аванси по изпълнението на проекти по плана и 1.6 млрд. лв. разходи по тях.
Смята, че голяма част от проектите в енергетиката могат да бъдат договорени в рамките на годината, а за ВЕИ проектите конкретно е предвидено поетапно да се развиват в рамките на четирите години, които обхваща целия план.
Посочи, че планът се е забавил заради преценката на управляващите да има добър, а не какъв да е план. Йордан Цонев от ДПС обяви, че това може и да е така в някои ситуации, но в конкретната е било по-добре да има някакъв план. Томислав Дончев от ГЕРБ пък заяви, че при цялото бавене настоящият вариант на плана е в 80% същия като подготвения, но невнесен в Брюксел вариант от кабинета "Борисов".
Планът, който заварихме като редовен кабинет, предвиждаше закриване на 1400 или 1600 мегавата въглищни централи до 2026 г. и изграждане на паро-газова централа на тяхно място, обяви Василев и посочи, че ако този план е бил приет, сега България е щяла да има ангажимент да изгражда газова централа при риск от спиране на доставките и високи цени. В същото време е щяла да върви към затваряне на въглищните си централи, които са критично важни за сигурността на енергийната система. "Не приехме това и започнахме преговори с ЕС, за да стигнем до друг план, който изпълнява Зелената сделка, но не нанася смъртна опасност на българската енергийно система", обяви Василев.
В актуалния вариант на плана не се предвижда затварянето на 1600 мегавата мощности в централите в Маришкия басейн, но е поет ангажимент въглеродните емисии да спаднат с 40%. Това означава, че централите трябва да работят по-малко дни в годината. Василев обясни, че летният пик може да бъде поет от други централи, но проблемен е зимният.
Обясни, че рано или късно производството на енергия, в цената на която се включва и тази на въглеродните квоти, ще стане прекалено скъпо. Затова в плана е заложено създаването на възможности за съхраняване на дневната енергия за вечерта, когато е тъмно и студено през зимата. В тази посока е продължаващото пускане на турбините в ПАВЕЦ "Чаира", които доскоро бяха една, вече е включена втора и още две се очаква до края на годината.
В Маришкия басейн се предвижда да се произвеждат батерии, чрез които да се осигури подаването на 1 гигават енергия в системата в пиковите моменти. "Тези мощности ще бъдат изградени на конкурентен принцип, като управлението на търговете ще е по линия на ЕБВР, за да няма съмнение в процедурите. Допълни, че са предвидени средства за изграждането на индустриална зона в района на сегашните въглищни централи, в която да се привличат бизнеси и така поетапно да може наетите да получат нови добре платени работни места.
Допълни, че вече с 6 общини са започнати и пилотни проекти по използване на геотермални източници на тяхна територия, които да се използват за отопление и за оранжерийно производство, което също ще намали потреблението на ток и газ.
Конкретно за тецовете "Брикел" и "Бобовдол" каза, че те дават едва 1% от енергията в страната през последните години и затова не са ключови за енергийната система.
"България не иска да се откаже от своята енергийна независимост. Затова не се съгласихме за затварянето на въглищните централи и преминаването им на газ. Това щеше да ни постави в много неизгодна ситуация да получаваме природен газ от източник, който сега води война", каза Василев.
Посочи, че причината ГЕРБ да не внесе плана малко преди да приключи мандата е тъкмо нежеланието да се поеме тази отговорност. Мерките за енергийната независимост включват още нова ядрена мощност, по-голям капацитет на вецовете и разширение на ПАВЕЦ "Чаира", обследване възможностите на другите вецове да се използват в режим на ПАВЕЦ, но всички те не са включени в плана, защото няма как да бъдат завършени до 2026 г. и не отговарят на изискването в плановете за възстановяване да няма проекти, които нанасят някаква щета. Това изискване автоматично отхвърля проекти за вецове и ядрени централи.
По проекта за батериите бившият енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев установи, че няма как да излязат сметките при цената на батериите и хоризонта им на живот, поради което бе заподозрян от министъра на финансите, че не е внимавал в часовете по математика.
В отговор на въпрос защо по плана не се предвижда България да ползва и заемни средства вицепремиерът отговори, че това е така, защото България може по други канали да получи по по-облекчени процедури и при по-добри условия заеми. По тази причина това било заложено и в бюджета за целите на инвестициите. "Нямаме нужда от плана, за да вземаме заеми", посочи той.
Допълни, че откакто е изработен първоначалният вариант на плана, няма промяна в обема на грантовите схеми, а само в броя им, който е завишен.
За разлика от оперативните програми парите по плана се връщат, ако не си свършим работата по реформите, подчерта Василев. Затова в частта за върховенството на правото са заложени доста по-амбициозни цели от първия вариант на плана, заяви той, като посочи, че са включени всички елементи от коалиционното споразумение по темата без тези, които изискват конституционно мнозинство за приемането им.
Бившият вицепремиер Томислав Дончев заключи, че настоящият план в 80% дублира този на ГЕРБ, и изчисли, че България ще загуби 4 млрд. лв. поне заради слабото темпо на договаряне. Освен това съзря заявка за погрешно харчене още преди планът да бъде приет.
