40% от стоманата, която България внася идва, от Украйна. Голяма част от нея е от района на Донбас.
"За България проблемът е локален. На международните пазари за едно година цените падат - от 1900 евро на тон през лятото, сега е 1137 евро. В България цените винаги са били с около 30% по-ниски. Сега се вдигат и вече са около 90% от европейските", заяви икономическият съветник от Българската стопанска камара Щерьо Ножаров в студиото на "България сутрин".
Като един от вариантите за компенсиране на намаления внос той посочи активиране на мощностите, които работят със скрап.
"Нужно е ефективно управление на отпадъците, имаме нереализиран потенциал. Турция е голям производител и ни е близко. Ние изпълняваме квотите си от там. Най-евтина преди беше стоманата от Иран и Китай. Но транспортните разходи скочиха заради горивата и доставките се оскъпяват", коментира икономическият експерт пред Bulgaria ON AIR.
В строителството има скок и в цените на бетона, кабелите. Ножаров очерта като фактор в ценообразуването и вдигането на минималната работна заплата.
"Форсмажорът идва от енергийно активните производства - торове, стъкло, цимент. Самото производство е енергоемко за тях и цените скачат в пъти. Доставчиците на такива материали, като виждат увеличението на цените, задържат продажбите, за да се уравновесят цените на по-високо ниво. Това забавя доставките и заплашва от фалит част от строителния бранш", предупреди Ножаров.
Той очерта като добър вариант пред сектора инвестирането в земя.
"Недвижимите имоти поскъпват, но в условия на конфликт поевтинява земята. Повечето инвеститори ще се ориентират към покупката на земя, тя е изгодна инвестиция", предположи икономическият съветник от БСК.
Експертът коментира и увеличаването на минималната работна заплата. Според него това ще доведе до съкращаването на 150 000 души.
"Така или иначе размерът беше приет, макар и без оценка на въздействието. Едно от възраженията, което изложихме на срещата на синдикати и работодатели с правителството беше, че към нея не се включват прослуженото време и квалификация. Ако се включат, за половината от работещите тя ще стане 782 лв. Така ние ще бъдем една от петте държави в Европа, които ще имат най-висока процент минимална работна разплата от средната", заяви Ножаров.
Според него са нужни правила за определяне на минималното възнаграждение.
"Увеличението по административни причини не отговаря на производителността на труда. Работодателите поискаха да имаме ясен механизъм на определяне на минималната работна заплата. Синдикатите - тя да покрива издръжките на живота, но и производителността на труда, да гарантира заетостта. Нейното увеличение в период на криза води до съкращения", каза още Ножаров.
