25.05.2022

в. Дневник

Близо 5 млн. работни дни са загубени за българската икономика в резултат на COVID - кризата само през миналата година. Всеки десети болничен лист, издаден през годината, е заради това заболяване, а заедно с увеличените с над 50% карантини и непотвърдените с клинични изследвания случаи, делът им вероятно е още по-голям.

Така COVID-19 през миналата година стана най-разпространеното заболяване (четвърта позиция година по-рано) като издадените за него болнични са с 50% повече от втората по разпространение болест (виж графиката по-долу в текста).

Това следва от статистическите данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за изплатените през 2021 г. болнични листове. Числата, оповестени от института, очертават пореден аспект от проявленията на пандемията, която затвори някои бизнеси, прекъсна веригите на доставки и показа липсата на готовност у властите да задават правила в извънредни ситуации.

НОИ не прави разбивка за размера на средствата, изплатени за болничните с различни диагнози, но за платените суми по това перо може да се съди по средното обезщетение, което възлиза на 42 лв. дневно.

Работодатели коментират, че високата заболеваемост по време на пандемията е свързана с изплащане на сериозни средства, които са влошили "крехкото финансово здраве" на фирмите, а щетите, понесени от бизнеса, ще останат недооценени. Отбелязват и редица странични ефекти от разпространението на коронавируса, каквито са психическите травми върху работната сила. И настояват държавата да разполага с предварително подготвен план за действие в условията на пандемия, който да е съгласуван и проигран с компетентните ведомства, организации и бизнес, така че да не се стига до погрешни организационни решения, както в началото на пандемията.

Всеки десети болничен е заради COVID-19

За 2021 г. на 797 813 човека (26.22% от осигурените във фонд Общо заболяване и майчинство) са платени обезщетения за близо 600 млн. лева. за общо заболяване. Болничните им листове са 1.68 млн. за 14.4 млн. работни дни. През 2020 г. от НОИ са изплатени 535.6 млн. лева за близо 14 млн. работни дни. За 2019 г. изплатената сума е 489.2 млн. лева. за 14.3 млн. работни дни.

Идентифициран COVID-19 e с най-висок дял през миналата година, изпреварвайки острите инфекции на горните дихателни пътища и бронхитите. За периода са издадени 283 484 такива болнични със средна продължителност 17.6 дни, което прави 10.05% от общия брой и с 50% повече от втората по значимост диагноза.

След началото на пандемията Световната здравна организация въведе нови кодове за отчитане на COVID-19 от медиците. Вирусът е идентифициран когато COVID-19 е потвърден чрез лабораторно изследване, независимо от тежестта на клиничните признаци или симптоми.

Когато вирусът е неидентифиран медицинските специалисти издават болничен лист с друг код. В тези случаи заболяването е диагностицирано клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са неубедителни или не са налични, сочи информация от Министерството на здравеопазването. Такива са други 72 409 случая през миналата година. Средната им продължителност отново е относително висока - 10.9 дни.

През 2020 г. в първата година на епидемията болничните за идентифициран COVID-19 са четвърти по брой - 113 914 с 4.29% дял. С неидентифициран COVID-19 за този период са били 32 198 човека.

Така през миналата година и двата вида COVID болнични са се увеличили над два пъти спрямо 2020 г.

Според наредбата на здравните власти, която важеше през 2021 г., хората с официален позитивен резултат (от тест, направен в сертифицирана лаборатория) подлежаха на 14-дневна изолация, а контактните им - на 10 дневна карантина. В началото на тази година това правило бе променено и сроковете вече са съответно 10 и 7 дни. 

Съгласно Кодекса за социално осигуряване обезщетението за първите 3 работни дни от временната неработоспособност се изплащат от работодателя и представлява 70% от среднодневното брутно възнаграждение. Останалите дни се изплащат от НОИ (80% от надницата)..

И обезщетенията за карантина се увеличават

През годината на 367 122 човека (12.07%) са изплатени над 109 млн. лева заради гледане на болен човек или карантина. Отново не се прави разбивка по вид на заболяването, но наличните данни показва значително увеличение на болничните по тази причина.

За 2020 г. общият брой на хората с платени обезщетения за гледане на болен човек или карантина са 239 315, като на тях са издадени 318 650 болнични листа. Така увеличението при тази група е повече от 50%. То е още по-голямо в сравнение с 2019 г., когато такива обезщетения са получили под 105 хил. души.

От 2022 г. и родители на ученици до 12 г., които не посещават училище поради карантина ще имат право на болничен - четете тук.

Реакцията на бизнеса

"Повечето предприятия със сигурност са си направили равносметка, но загубите от болнични далеч не са единствените", коментира за "Дневник" Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Най-големите загуби най-вероятно са от пропуснати ползи. Отделен въпрос е, че COVID вълната нанесе и определени психически травми на различни сегменти от работната сила. По този въпрос има задълбочени изследвания, проведени в различни държави. Те могат в известна степен да се екстраполират и за българската реалност, но истината е, че голяма част от загубите са трудни за оценка. На практика, щетите понесени от бизнеса ще останат недооценени", каза той.

По думите му пандемията е утежнила проблема с изплащането на първите три дни от болничния за сметка на бизнеса, но не очаква това да доведе до преосмисляне на това правило.

"Синдикатите всячески саботират отмяната на тази временна мярка, макар че техните лидери знаят прекрасно, че точно мярката за трите дни беше договорена като временна в началото на 2010 година и беше предвидена да е в сила за една година", добави Иванов.

На въпрос дали държавата и бизнесът трябва да се подготвят по-добре за възможни бъдещи подобни ситуации, Иванов отговори, че в много страни, подобни сценарии, свързани с всякакви възможни бедствия се разработват от специалистите по национална сигурност и от математици.

Проф. Григор Димитров, главен директор в център "Работодателски интереси" към Българска стопанска камара заяви за "Дневник" че високата заболеваемост по време на пандемията е свързана с изплащане на сериозни средства, които са влошили "крехкото финансово здраве" на фирмите.

По думите му е наложително държавата да има предварително подготвен план за действие в условията на пандемия, който да е съгласуван и проигран с компетентните ведомства и организации.

"Липсата на подобен план, както беше в нашата ситуация, доведе до много противоречиви и често необмислени решения и действия на управляващите, които затрудниха бизнеса в неговата дейност и бяха свързани със значителни загуби за него", каза Димитров пред "Дневник" и даде за пример контролно-пропускателните пунктове около населените места при първия "локдаун". "Заедно с това, необходимо е да се създаде практика и целеви обучения, които да подпомогнат бизнеса при подготовката на собствени планове за действия в подобни ситуации", добави той.

COVID-19 става професионална болест

Европейският съюз ще признае коронавирусната инфекция за професионално заболяване според споразумение, постигнато от европейските държави и представители на синдикатите и работодателите, съобщи Европейската комисия в четвъртък (19 май).

Комисията ще издаде препоръка COVID-19 да бъде включен в списъците на професионалните заболявания в европейските държави до края на годината в секторите на здравеопазването, социалните грижи и оказването на помощ по домовете, а в условията на пандемия - и в сектори, в които има огнища на болестта при дейности с доказан риск от инфекция.

Промяната ще позволи работниците, които са се заразили, докато са били на работа с COVID-19, да получат права, включително обезщетение, ако това е предвидено от националното законодателство.

Според българското законодателство и съгласно условията и реда, определени с Кодекса за социално осигуряване, при трудова злополука и професионална болест осигурените или техните наследници имат право на на парични обезщетения за временна неработоспособност, парично обезщетение при трудоустрояване, лична или наследствена пенсия за инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация и еднократна помощ при смърт.

Ако бъде призната за професионална болест, тя ще е със сигурност най-често срещаната такава, тъй като в момента с най-много болнични листове през годината в категорията е счупване на долния край на лъчевата кост - 490 листа.

Дата: 25.05.2022

Източник: Дневник

Прочетено: 338