ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ, НО ПАРИТЕ В ДЖОБА НАМАЛЯВАТ

С ръста на минималната заплата обаче приходите на някои служители всъщност намаляват. Десетки работещи в държавна и общинска администрация, както и в частния сектор, се оплакват, че на хартия взимат повече, но на практика получават по-малко.

Оказва се, че за да осигурят увеличение в месечните възнаграждения, много работодатели прибягват до съкращаване на останалите разходи. Така например служител в общинска фирма е получил увеличение на заплатата със 100 лева в началото на миналия месец. Когато обаче получил фишовете за доходите си, се оказало, че режийните са намалели от 9 на 3 лева на ден.

Така ако преди повишението на заплатата е получавал общо за месеца 180 лева, сега получава само 60 лв. И на практика въпреки увеличението на заплатата със 100 лева служителят взима с 20 лв. по-малко от досега заради орязаните режийни.

Друг пример е допълнителното материално стимулиране (ДМС), което получават служители в лечебните заведения. Оказва се, че на места то също е орязано, за да се осигурят уж по-високи заплати. Сметката на края на месеца обаче показва, че служителите получават ако не по-малко, то поне същото като преди повишението.

В частния сектор пък работодатели пестят от ваучери за храна, за такси или за дрехи. Служител от търговска верига например споделя, че преди инфлацията и повишаването на минималната заплата са получавали по 60 лв. за храна. От около месец обаче ваучерите са на стойност 30 лв.

Общини

Там, където възнагражденията не са вързани за минималната работна заплата, няма проблем, коментираха финансисти. В големите общини обикновено заплатите се определят по формули, вързани със средната за страната заплата плюс коефициент, приет от общинския съвет.

Извън столицата и големите градове, особено в малките общини, заплатите са по-ниски и близки до минималната и тогава местната управа трябва да компенсира по някакъв начин средствата за вдигането на месечното плащане на служителите, обясниха общинари.

Заплатите на охранителите, които обикновено са пенсионери, както и на чистачките до голяма степен са вързани с минималната и парите им се допълват с различни бонуси и социални придобивки.

Макар те да не са големи, правят по-приемливо месечното плащане. Сега, за да влязат в бюджета, общините ще трябва да режат някои от тях. Още по-сложна ще стане ситуацията, когато държавните и общинските служители ще трябва да си плащат сами осигуровките, защото институциите ще трябва да компенсират чистата сума, получавана от тях.

Сектори

Още миналата година БСК публикува анализ, че в периоди на криза вдигането на минималната работна заплата води до съкращения или най-малкото орязване на част от допълнителните възнаграждения. Това коментира Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българска стопанска камара.

До такива мерки се прибягва най-вече в енергийно и суровинно интензивните сектори, там, където цените на енергията или суровината са голям процент от себестойността на продукцията. Например при производството на полиетиленови изделия, например ръкавици, които в пандемията се ползваха за еднократна употреба, 35% от себестойността е енергията.

Такава зависимост има в металургия, стъкларска промишленост, дори в производството на хляб, газта взима голямо участие в цените. Тоест там, където енергията и суровините растат в момента заради войната в Украйна, но и преди това заради разкъсаните вериги на доставките, свързани с пандемията.

Производителност

Другият вариант е в региони, където минималната работна заплата се вдига административно и нормативно, а не икономически и започва да доближава и се изравнява със средния осигурителен доход. Там реално производителите не могат да направят адекватна оценка, тъй като увеличението на заплатата надскача производителността.

Там се стараят да оптимизират разходите, тъй като реално нямат възвращаемост. Такива примери има основно за градове в Северозападна България, където минималната заплата настига средния доход.

Технологии

Трета категория, където се очаква да има драстични промени, е където взаимозаменяемостта на човешкия труд е по-лесно с технология. В този случай постоянното вдигане на минимална работна заплата кара работодатели да се ориентират към технологии. Дори на пръв поглед да изглежда по-скъпо, инвестицията е дългосрочна и си заслужава.

Тук мога да посоча за пример един от павилионите за дюнери в Студентски град, където вече няма каса, а нещо като банкомат, където се пускат монети и ти излиза билетче, което се дава на човека, който прави дюнери, а е съкратена касиерката.

В периода на криза вдигането на минималната заплата е чувствителен проблем. Когато тя се вдига нормативно, но производителността не се е повишила, това автоматично води до съкращение. Например ако някой ви изработва 500 лева на месец, а правителството ви казва, че трябва да му плащате 710 лева, това води до орязване и става като с касиерката на дюнера.

За 10 години: Населението намалява, администрацията се раздува

Служителите в държавната администрация за последните 10 години са се увеличили с 1000 души, докато населението на страната е намаляло с 800 000. Това става ясно от данни от последното преброяване, проведено през миналата година от Националния статистически институт.

Тоест това означава, че държавната администрация се е увеличила драстично, в смисъл че обслужва по-малко хора с повече служители, коментира Щерьо Ножарев. Технологиите също са се подобрили за публични електронни услуги, а държавната администрация пак стои в същия брой, тоест много неща могат да се правят от машини, но служителите си стоят.

А в същото време частният сектор търси хора и се чуди дали да внася от Молдова, Украйна. Казвам го като човек, който е бил директор в две министерства в продължение на 10 години, посочи Ножарoв.

Оригиналната статия