ИЗКРИВЯВАТ ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА

Предложението на правителството на Кирил Петков за вдигане на пенсиите ще изкриви пенсионната система в страната. "Ролята на държавата за осигуряване на допълнителни доходи за хората с ниски пенсии, следва да е чрез използване на системата за социално подпомагане, а не за сметка на деформиране на осигурителната система", гласи становище на БСК по предложената от правителството актуализация на бюджета, което е внесено в парламента.

Подобни отрицателни становища изразяват и от други работодателски организации.

С направените предложения за увеличаване на пенсиите от 1 юли и включването на "ковид" добавката в размера им се нарушава основен принцип на солидарната пенсионна система: пенсиите трябва да се определят според приноса на човека към пенсионната система.

Добавката, с която се увеличават пенсиите с еднакъв размер, не отразява приноса на всеки човек към осигурителната система и не мотивира хората да се осигуряват на реални доходи. Защото дори да плащат по-високи осигуровки, ще получават съвсем малко повече от хората, които са с минимални осигуровки, гласи позицията на БСК. Не можем да подкрепим подхода за безконтролно, непрекъснато увеличение на размера на минималната пенсия в нарушение на принципите на социалното осигуряване, заявяват от БСК.

Предложението за поредно увеличение на минималната пенсия от 1 юли грубо нарушава принципите на пенсионното осигуряване и най-вече справедливостта на пенсионната система, като минималната пенсия нараства много повече от останалите пенсии в страната, гласи становище на АИКБ по предложената от правителството актуализация.

Предложените промени ще доведат до сближаване и изравняване на размера на пенсиите на хора, които са внасяли осигуровки върху различни доходи и с различна продължителност на осигурителния им стаж, посочват от АИКБ. Предложението на правителството е всички пенсии първо да бъдат повишени с 10%, а след това към тях да бъдат прибавени и "ковид" добавките от 60 лв. Така реалното повишение на парите, които ще получават пенсионерите, ще бъде с между 8,6% и 9,6% от 1 юли, при положение, че само за първите пет месеца на годината инфлацията е 9,1%.

От работодателската организация предлагат премахване на ролята на минималната пенсия като средство за социално подпомагане, а размерът на отпусканата пенсия да бъде обективно определян съобразно осигурителния принос на хората - техния трудов стаж и осигурителен доход. Държавата трябва да осигури допълнителни доходи за хората с ниски пенсии и без други доходи и имущество чрез използване на системата за социално подпомагане, посочват от АИКБ.

БТПП също е категорично против смесването на пенсионните плащания с "ковид" добавките. Не подкрепяме идеята към пенсиите за трудова дейност да бъдат включени добавки, които не са определени на база осигурителен принос, гласи становище на работодателската организация. От БТПП изразяват резерви относно предложението за увеличаване на минималната пенсия за стаж и възраст от 370 лв. на 467 лв. Непрекъснатото увеличение на минималната пенсия за стаж и възраст намалява разликата между останалите пенсии, близки до минималния праг, въпреки различния принос на хората към пенсионната система. С този подход за изравняване на минималните пенсии със средните ще се задълбочи още повече проблемът с постоянно "безработните" хора, гласи становището на работодателската организация. От БТПП смятат, че всички пенсии трябва да бъдат увеличени с еднакъв процент, за да не се стига до дискриминация и отричане на принципа, че всеки трябва да получава пенсия според плащаните осигуровки.

От АИКБ, БСК и БТПП подкрепят предложението максималната пенсия да нарасне на 2000 лв. от 1 юли. Но от АИКБ възразяват срещу увеличението є на 3400 лв. от 1 октомври.

Имайки предвид факта, че пенсионните плащания имат характер на заместващ доход, увеличеният размер на максималната пенсия няма да съответства на коефициента на заместване, приложен към размера на осигурителния доход на осигурените граждани, обясняват от работодателската организация.

Използват 1 млрд. лв. от Плана за възстановяване

Плащат по-големите суми с пари от ЕС

АИКБ не подкрепя и предложения в актуализацията на бюджета начин за финансиране на разходите за изплащане на увеличените пенсии.

Нетното увеличение на приходите от предложените промени в държавния бюджет възлиза на 1,645 млрд. лв., от които 1,057 млрд. лв. са резултат от по-високи от първоначално планираните грантове от ЕС, и по-специално на очакваните приходи от Плана за възстановяване и устойчивост. В същото време предложените промени в размера на пенсиите ще доведат до допълнителни разходи в размер на 1,386 млрд. лв. "Недопустимо е поставянето под риск на стабилността на публичните финанси чрез предложение за допълнителен разход с постоянен характер, какъвто е увеличеният размер на пенсионните плащания, който ще бъде финансиран от източник с еднократен (непостоянен) характер", посочват от АИКБ.

Разчетите на НОИ показват, че предложеното увеличение на пенсиите ще изисква допълнителни разходи през 2023 г. в размер на 3,7 млрд. лв., а за 2024 г. ще бъдат необходими допълнително 4,253 млрд. лв.

Финансистът Румен Гълъбинов пред "Труд": Отварят въпроса за възрастта за пенсиониране и данъчните ставки

България трябва да търси продължаващо увеличение на доходите, включително и по линия на пенсиите. Защото дори с последните увеличения, които се предвиждат, пак сме с най-ниската минимална пенсия в ЕС. Тоест, да, трябва да увеличаваме пенсиите.

Въпросът е, че българската пенсионна система в състоянието, в което е към момента, започва все по-малко да разчита на пенсионно-осигурителни вноски, за сметка на трансфери от централния бюджет, които идват от събирането на данъци.

В този смисъл възниква въпросът кога ще започнем да реформираме самата пенсионна система, ще има ли разговор за увеличение на пенсионната възраст, ще се говори ли за увеличение на стажа за пенсиониране. Следващите въпроси са за осигурителните прагове - минимален и максимален. Всичко това, което сега се предвижда като увеличение, отваря тези следващи разговори, които поставят сериозни въпроси във връзка с промяна на българската пенсионна система.

Ако към момента 50 на 50 е финансирането за пенсии от осигурителни вноски и от данъци. Вероятно, ако не бъдат предприети някакви промени, ще се увеличи това съотношение в полза на данъчните приходи, които да финансират увеличените пенсии. И в един момент може да трябва да се състои разговорът за данъчните ставки, такива ли ще останат.

И ако се върви към намаление на ДДС, защото предложенията за актуализацията на бюджета са за намаление на ставки на ДДС, тогава ще последва разговорът дали не трябва да се увеличат преките данъци - подоходния данък и корпоративния данък. Има и временно решение, със заемни средства държавата да финансира пенсионната система, но това не е устойчиво, а временно решение.

Искания на КНСБ

Необлагаем минимум и 15% данък върху доходите

Предлагат 15% ДДС и данък печалба

Минималната заплата да стане 760 лв., настояват от КНСБ.

Реформа в данъчната система да бъде направена заедно с актуализацията на бюджета, искат от КНСБ. Предложението на синдикалната организация е да бъде въведен необлагаем минимум при облагане на доходите в размер на една минимална заплата, както и еднаква ставка от 15% на ДДС, данъка върху доходите и данък печалба.

Минималната заплата да стане 760 лв. от 1 юли, предлагат още от КНСБ. Според синдикалната организация еднократното увеличение на минималната заплата до 710 лв. от 1 юли е крайно недостатъчно. Ако средната заплата продължи да расте както досега, в края на годината минималната заплата ще бъде 37% от средната. Подобна ниска стойност на това съотношение не е имало от 2011 г. насам, пише в мотивите на КНСБ. Освен това към началото на април, когато влезе в сила последното увеличение на минималната заплата, то вече беше напълно обезценено от галопиращата инфлация.

От КНСБ искат увеличение на възнагражденията на работниците и служителите в системите на бюджетното финансиране с поне 15% заради ръста на инфлацията, а за агенциите, работещи на терен, да се осигури ръст от 20% от 1 юли 2022 г. В приходните агенции към Министерство на финансите няма предвидено увеличение на средствата за заплати. А според КНСБ това са хората, които трябва да бъдат мотивирани да работят. За НОИ също не е предвидено увеличение на средствата за заплати, независимо от увеличените допълнителни задължения на служителите, посочват от КНСБ. В края на миналата година пенсиите бяха индексирани, а за настоящата година се предлагат две увеличения - от 1 юли и от 1 октомври.

От Национален синдикат на пожарникарите и спасителите "Огнеборец" настоява да бъдат заложени допълнителни средства с актуализацията на бюджета за 2022 г. за увеличение с не по-малко от 20% на възнагражденията на служителите, с цел компенсиране на инфлацията за 2021 г. и 2022 г. и догонване на нивата на заплащане в останалите ведомства от сектор "Сигурност". 20% ръст на средствата за заплати искат и от Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации (ФНСДУО).

От КНСБ настояват и да се премахне максимално допустимото ниво на бюджетни разходи в размер на 40% от БВП, записано в Закона за публичните финанси. Сред другите искания на КНСБ са повишаване на сумата за дневни пари на командирован в страната работник от 20 лв. на 35 лв. Повишение на минималния осигурителен доход за всички самоосигуряващи се земеделски стопани и тютюнопроизводители до нивото на минималната заплата, вдигане на максималния осигурителен доход на 4230 лв. и повишаване на минималния осигурителен доход по различните икономически дейности с 12,5%.

Позиция на БТПП

Бизнесът е против увеличението на дълга

Не подкрепяме увеличаването на максималния размер на новия дълг, който може да бъде пуснат през 2022 г., с 3 млрд. лв. до 10,3 млрд. лв., гласи становище на БТПП по предложената актуализация на бюджета. Считаме, че е необходимо да се търсят възможности за съкращаване на разходи, като по този начин се намали поемането на нов държавен дълг, въпреки че с него се очаква да се погасят падежиращите през март 2023 г. еврооблигации, посочват от работодателската организация.

"Страната ни е сред добрите примери в ЕС за ниски нива на държавен дълг като процент от брутния вътрешен продукт (на трето място сме след Естония и Люксембург) и се надяваме тази практика да продължи и за напред, затова не одобряваме увеличаването на максималния размер на държавния дълг от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв. Въпреки ситуацията с натрупването на отрицателни за икономиката последици от различни световни кризи, свързани с Covid-19 и войната в Украйна, увеличаването на дълга не е добра практика в дългосрочен план", гласи официалната позиция. Според БТПП е необходимо да се търси възможност за ограничаване на дефицита чрез структурни реформи в администрацията, оптимизация на процеси чрез въвеждане на електронни услуги и по-добра събираемост на налозите. Високата инфлация води до сериозно увеличение на приходите в бюджета, което може да намали заложения дефицит от 4,1% от брутния вътрешен продукт, посочват от Палатата.

Приходите рязко намаляха

Настояват за 143 млн. лв. повече за градския транспорт в София

Със 143 млн. лв. да бъде увеличeна субсидията за градския транспорт в София, настояват от КНСБ. Допълнителни субсидии трябва да бъдат отпуснати и за градския транспорт в другите населени места. Причината за това е намалението на пътниците и поскъпването на горивата.

С настъпването на пандемията и последвалите ограничителни противоепидемични мерки, се отбелязва рязък спад в броя на пътуванията и на приходите от билети и карти. През определени месеци от пандемията спадът на пътниците е до 80%, а средния процент на намаление е 30 на сто.

Общият спад на приходите на градския транспорт в София спрямо базовата 2019 г. е следният: за 2020 г. спад на приходите от 59,246 млн. лв.; за 2021 г. - спад на приходите от 53,533 млн. лв.; а очакваният спад на приходите за 2022 г. е над 39 млн. лв.

Същевременно разходите за горива, включително и електроенергия, нарастват почти три пъти спрямо 2020 г.