27.06.2022

В края на миналата седмица в Пловдив се проведе традиционната годишна среща на Съюза на производителите на плодове и зеленчуци, на която бяха поканени и земеделски производители от Русе, Плевен, Стара Загора и други градове от страната. Бизнесът очакваше на форума да има представители и на Министерството на земеделието, но гласуваният вот на недоверие към кабинета провали тази среща.

Представителите на бизнеса не скриха разочарованието си от гласувания вот, иницииран в момент, когато икономиката на страната има огромна потребност от действащи парламент и правителство. И това ясно беше изразено и от представителите на преработвателния сектор, чийто съюз тази година отбелязва 20-та годишнина от създаването си.

В дискусия с участието на председателя и зам. председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСКДобри Митрев и Мария Минчева мениджърите от преработвателния сектор и земеделските производители от Съюза на дунавските овощари, Асоциацията Български пипер и др. формулираха няколко точни искания, чието спешно решение не търпи отлагане.

Председателят на БСК Добри Митрев дебело подчерта, че без спешни промени в Закона за енергетиката всичките 633 хиляди компании в страната след първи юли тази година не биха могли да разчитат на държавна помощ, за да компенсират поскъпването на ел. енергията. Бизнесът е притиснат и защото не може да сключва дългосрочни договори с доставчиците на ток.

"Промените в закона са жизнено важни за бизнеса, защото, ако в ЕС 80% от компаниите имат дългосрочни договори с доставчиците на ток и само 20 – са на свободната борса, в България е обратното. С дългосрочни договори са едва 20% от фирмите, докато 80% са на спекулативния пазар", посочи председателят на камарата. В същото време средните цени за мегават ел. енергия на фирми с дългодрочни договори в Гърция например са 48 евро, в Испания е 56 евро, а средните в ЕС са 70 евро. "В България средната цена е 125 евро и това прави родният бизнес изцяло неконкурентен", заключи Митрев.

Димитър Ангелинов, съдружник в преработвателната компания "Дерони", точно формулира пред колегите си три основни мерки, които биха могли да помогнат на сектора да работи без сътресения. "Първото и основно решение е ковид помощта за земеделските производители да не се дава на калпак, а само за реално продадена от тях продукция на пазара или за преработка", посочи Ангелинов.

Повечето производители на плодове и зеленчуци на този етап пресмятат, че заради поскъпналите консумативи цената на крайната продукция ще се оскъпи с около 30%. Това означава, че при изкупуването на доматати цените тази година примерно ще достигнат около 20 ст. за килограм, при 12 стотинки – през миналата година. "При тези цени ние бихме могли да произвеждаме и повече субсидии не са ни необходими, но е важно европейското подпомагане по обвързаната подкрепа да се дава само на онези фермери, които са доказали с фактури продадените зеленчуци", обясни още Ангелинов. Той припомни колко несправедлив е принципът директните плащания да се отпускат еднакво за всички култури, независимо от факта, че себестойността при производството на пипер е сто пъти по-висока от тази при житните култури.

Второто искане е свързано с подкрепа при напояването – в условията на криза да се поеме част от цената на водата, така че сегашната цена от 12 лева на декар да стане по-приемлива за фермерите. Ще припомним, че "Дерони" изцяло произвежда зеленчуците си, затова и в тази криза разходите за напояване ще покачат себестойността изключително много.

От името на градинарите Павел Спасов, член на Управителния съвет на Съюза на дунавските овощари, също постави искането на земеделците държавата да улесни бизнеса при издаването на разрешителни за водни сондажи. "Намираме се в регион с богати подпочвени залежи на вода, но ни трябваше цели 2 години и половина, за да получа разрешение за втори сондаж. Защото при тези климатични промени овощарите трудно биха били конкурентни", посочи Спасов.

И преработватели, и земеделски производители изразиха отдавна поставяни от тях искания, които биха ги облекчили при подписването на еднодневните договори със сезонно наеманите работници. "Един от инициаторите съм, когато преди 15 години настоявахме за тези договори. И досега обаче диалогът със социалното министерство върви изключително трудно. Особено по отношение на въвеждането на електронна система за чекиране, която би улеснила изключително много и работодателите, и работниците", обясни мениджърът на "Дерони".

Голям проблем за бизнеса е и отказът на безработните да подписват еднодневни договори, тъй като заради 2-та месеца работа на полето, трудовото законодателство ги изключва от помощите, които те получават примерно за дърва за огрев или за други социални преференции, предоставяни от държавата.

В тази връзка ръководството на Българската стопанска камара пое ангажимент да стане посредник между местните власти и безработните, като им бъде обяснено, че наемането им като сезонни работници няма да се отрази върху изплащането на останалите помощи, посочи зам. председателят на камарата Мария Минчева.

От БСК се ангажираха също да посредничат на членовете на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в проблемите, които имат договорните отношения с търговските вериги и които все повече са в ущърб на родните фирми.

Дата: 27.06.2022

Източник: Синор.БГ

Прочетено: 189