18.07.2022

Международни компании от този горещ и стратегически сектор разширяват дейността си тук, но държавата се бави с Акта за чиповете

Те са миниатюрни по размер и всевъзможни по вид, но липсата дори на най-простичкия може да спъне дейността на цели фабрики. А се влагат в какво ли не – от тостери и дрелки през компютри и медицинско оборудване до автомобили и самолети. Да, за чипове става дума. През последните две години едва ли остана човек, който да не чу за острия им недостиг и за нарастващото им значение за съвременната икономика.

Глобалните играчи се впуснаха в луда надпревара и докато се опитваха да задоволят поне част от настоящия дефицит, един след друг започнаха да обявяват многомилиардни инвестиции в бъдещи заводи. Samsung планира фабрика за 17 млрд. долара в Остин, Тексас, горе-долу по толкова ще вложи и Intel в новите си заводи в Охайо и в Германия, а TSMC изгражда един за 12 млрд. долара във Финикс, Аризона, и друг в Япония.

Това са само част от обещаните нови инвестиции, а междувременно компаниите за чипове по света похарчиха 146 млрд. долара за нов производствен капацитет и за проучвания само през миналата 2021 г., сочат данните на Gartner. Правителствата също поемат ангажименти за десетки милиарди в опит да подкрепят тази толкова гореща от технологична, но и стратегическа гледна точка индустрия.

Процъфтяващият пазар на полупроводници през миналата година се ускори с 20% до около 600 млрд. долара. Прогнозата на McKinzey е, че занапред той ще продължи расте устойчиво и в края на десетилетието вече ще се оценява на 1 трлн. долара.

Къде е България на чип картата?

На фона на тези мащаби отпечатъкът на България е повече от скромен, но въпреки това страната има своето място на картата в Европа. А следователно и потенциал да се възползва от възможностите да привлече свеж капитал в момент, когато Еврокомисията планира да мобилизира 43 млрд. евро инвестиции в полупроводникови технологии до 2030 г. в рамките на Акта за чипове.

Върху динамиката на случващото се с този бизнес в България повече светлина хвърлят две новини от последния месец. Едната е откриването на втората високотехнологична сграда за 75 млн. евро на белгийския производител на микрочипове Melexis в София. Другата е, че световният гигант в микроелектрониката GlobalFoundries разширява инженерния си екип в България. Присъствието у нас на международни играчи от този ранг не е случайно. А решението им да инвестират в допълнително разширяване на дейността си тук в момент, когато светът е по-гладен за чипове от когато и да е било, подчертава посоката на развитие и добрия потенциал на страната да разгърне заложбите си в сектора.

А те не са тук случайно

Може би сте чували звучащите като виц думи на Тодор Живков: "Тази година – завод за полупроводници, догодина – за цели проводници". Въпреки комизма им, важен е контекстът. Някогашният първи ги изрича през далечната 1965 г. при откриването на завода за полупроводникови прибори в Ботевград. По онова време България е част от социалистическия блок и в рамките на тогавашната планова икономика на нея е поверена специализацията в електрониката.

Целенасочените инвестиции в тази промишленост създават добра основа за развитието на висококвалифицирани кадри, което в годините след промените се оказва добра причина за чуждестранни компании да изберат страната за своите инвестиции. Такъв е примерът с белгийската Melexis, която стъпва у нас преди повече от 20 години.

Според Йонко Чуклев, зам.-председател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARA), ако искаме да разберем защо е важна тази индустрия, трябва да погледнем в миналото, където прави впечатление, че от откриването на първия завод за полупроводници в България (през 1965 г.) до създаването на първите български интегрални схеми (през 1976 г.) изминават едва 11 години.

Завъртайки колелото на времето…

… към днешна дата България е позиционирана основно в две ниши – хардуерна автоматизация на производството на чипове и разработка на софтуерни инструменти за оптимизация на производствени процеси.

У нас има компании като "Милара", която произвежда роботи и модули за автоматизация за полупроводниковата индустрия и изнася продукцията си на шест континента. Инженерният екип на GlobalFoundries работи по интересни инструменти, като библиотеки за проектиране на чипове, а отделно имаме и IT компания, която се занимава с превантивната поддръжка на оборудването на европейския лидер в производството на машини за литография ASML, отбелязва още Йонко Чуклев.

Според него една от нишите с най-голям потенциал за профилиране на българската полупроводникова индустрия е в посока автомобилни чипове.

В подкрепа на прогнозата му идва и статистиката на самата белгийска компания. Около 90% от продажбите ѝ към днешна дата идват от автомобилния сектор, макар плановете ѝ да са за разрастване и в другите посоки, в които оперира. Само за миналата година от София за нейни клиенти по цял свят са заминали над 900 млн. чипа. Любопитен факт е, че всяка нова кола на пазара съдържа поне 13 чипа на Melexis, като само в Tesla Model 3 се съдържат 43. Амбицията е тези бройки да растат.

Поглед напред

За цялата 2022 г. Melexis например очаква ръст на продажбите между 18 и 23% на глобално ниво.

"Току-що приключихме инвестиция, която започнахме преди пет години. Тя е основното доказателство за нашите дългосрочни цели тук (в България)", посочва Силвио Коло. След увеличаването на капацитета на тестване, асемблиране и пакетиране – "в предстоящите ни планове е включена и реновация на старата сграда и лабораторията към нея".

Изхождайки от финансовото представяне на големите компании в сектора у нас, както и на тези, които са индиректно свързани с проектирането, тестването и производството на чипове, от PARA изчисляват, че индустрията в България може да увеличава приходите си с темп, дори по-бърз от световния.

Те правят препратка към анализа на Международната корпорация за данни, според която бизнесът с полупроводници в световен мащаб ще расте с 13.7% на годишна база,

И той, и Силвио Коло отчитат традициите и наличието на инженерен талант в България като предимства на местната индустрия. В бъдещото отношение на държавата и в кадрите обаче са скрити…

… предизвикателствата пред растежа

Не само в България, но и в световен мащаб те са свързани с намирането на специалисти.

Според него образователните институции трябва да работят в тясно сътрудничество с бизнеса, а на подрастващите поколения да се разказва повече за възможностите, които STEM обучението предлага. За да компенсира недобрите връзки у нас, като много други компании и Melexis е основала своя програма за подготовка на кадри.

"Ако искаме да развиваме тази индустрия у нас, ни трябват два типа подготвени кадри – на първо място, инженери, които да разбират и управляват производствения процес, а на второ място – изследователи, които да работят за създаването на иновации във функционалностите на чиповете и начините за производството им", подчерта Йонко Чуклев.

На въпрос за ролята на държавата, той акцентира върху използването на съществуващата инфраструктура за проектиране на електроника – като MINOLab в "София Тех Парк" или ECAD Lab в "Технически университет – София".

Ако това е направено, ще е много по-лесно и за министерствата, и за Българска агенция за инвестиции да привличат сериозни компании за пилотни проекти у нас, които да изпитват технологиите си и да експериментират тук. А днес това са възможности с огромен потенциал – не само защото чиповете ще са все по-нужни за повсеместната дигитализация на всичко и респективно производството им ще расте, но и защото самият ЕС е готов да стимулира този бизнес в опит да удвои пазарния си дял – до 20% през 2030 г.

На разположение на индустрията на Стария континент ще са около 43 млрд. евро, заложени по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (т.нар. Акт за чиповете). Едва в края на април Министерството на иновациите и растежа обяви, че планира да картографира веригата на доставки на полупроводници в България. Но докато ние все още се ориентираме добре по темата, испанското правителство прие план на стойност 12 милиарда евро за инвестиция в производство на полупроводници.

Очевидно България има интересни компании в полупроводниковата индустрия, която пък ще е от стратегическо значение в световен мащаб идните години. Въпрос на визионерско мислене е на база на това да се отдели експертен ресурс и да започне в да се работи фокусирано за развитие на полупроводниковата индустрия, която е сред тези с най-висока добавена стойност за икономиката.

Дата: 18.07.2022

Източник: www.economic.bg

Прочетено: 350